Силвия Дънекова коментира положителната си допинг проба като подчерта, че не е имала изгода да взима забранени субстанции.

"Колко съм невинна и колко съм виновна, си го знам аз. Не искам хората да ме съдят и да си изкарват цялата помия върху мен. Който ме критикува, нека отиде на стадиона, да тренира, да покрие норматив - не за олимпиада, а за европейско, да играе по техните правила и тогава да дойде и да ме съди."

Тя изтъкна, че са ѝ правени много проверки и всички са отрицателни. И добави, че еритропоетинът не е нещото, което би и помогнало да бяга по-бързо.

"Нелепо е да стъпиш на олимпиадата и да не можеш да се състезаваш. Когато пристигнах в Рио, си казах: "Е, всичко свърши, вече никой не може да ме спре". Както искате, така ме разбирайте. Тежкото е да стигнеш дотук. Никой нормален човек няма да дойде и да чака да го изгонят."

"Защо съм тук? Мислите, че ми е много приятно да пътувам 12 часа със самолет въпреки проблема с ишиаса си, да дойда тук с риск за комари, да ни крадат, да няма топла вода да се изкъпя... Да се храня с още 10 хиляди човека, което е нетипично за нас самите. И да ми кажете, че съм дошла просто да създам този негатив около себе си, около българската държава, българския спорт като цяло."

Дънекова каза, че акредитацията ѝ все още не е отнета, но се подготвя да напусне олимпийското село. Според нея не може да се говори как би се представила, ако участваше в игрите. "Единственото, за което се борех, беше да направя един най-добър резултат за сезона, което щеше да е нов национален рекорд. Дали той щеше да ми помогне да вляза във финал - не знам. Но истината е, че дори и да бях влязла във финала, там щях да остана последна, 15-а. Което за българските стандарти е едно нищо."