Реал (М) го направи. След три годишна пауза най-после взе трофей, при това слагайки край на друга също толкова дълга и мъчителна поредица - без успех над вечния съперник Барселона.
"Кралския клуб" вдигна "кралския трофей" - Купата на краля, която неизменно бягаше от витрината на тима от далечната 1993 година. Дори онзи голям, галактически отбор на Зидан, Фиго, Роналдо, Бекъм, на Дел Боске и Перес, не успя да вземе купата.
Оттук-нататък коментари ще следват колкото си искаш. От величави думи как Реал са направили нещо уникално до принизяване на успеха им, тъй като в крайна сметка той е за купата на страната, не за шампионата или Шампионска лига.
Истината обаче е точно по средата. Всеки, който е гледал снощния двубой, трябва да се съгласи, че това не бе двубой между отбори, които са отписали отличието и отбиват номера. Реал и Барса си сътвориха истинска футболна война, както се изрази гост коментатора в студиото на "ТВ+" Велислав Вуцов.
Именно тук е големият успех на Реал. Този отбор, който години наред бе обвиняван в безхарактерност, този път се сби. Тимът на Жозе Моуриньо вчера имаше достатъчно аргументи да спечели. Играчите показаха хъс, характер и агресия на шампиони. Този път те имаха обаче и нужните качества. За това говори и фактът, че реално Реал създаде далече повече чисти голови положения от Барселона. Нещо, което сигурно и Моуриньо не е очаквал, с оглед развитието на предходните "класики".
Може би точно това бе нужно на младия и неопитен тим на Реал - един триумф над Барселона, една купа, която да вдигне самочувствието и увереността на играчите. И да убеди милионите, не сигурно милиардите критици, че този отбор ще го бъде в следващите години.
Заслугата за това за кой ли път трябва да отдадем на един човек - Жозе Моуриньо. Специалния се наслуша цяла година на какви ли не работи - отборът му бе отписван като по-малко класен от Барселона, но пък много по-скъп. Видите ли - каталунците играели с юноши, които обаче отдавна са минали юношеската възраст в голямата си част, а Реал бяха изкарвани едва ли не най-скъпият и опитен отбор в света. Нищо, че половината играчи не са били шампиони в досегашните си отбори, а Йозил, Ди Мария, Кедира и още куп играчи в настоящия тим бяха играли във по-нискоразредни тимове преди да дойдат на "Бернабеу" и вероятно погромът от Барса на "Камп Ноу" в първия полусезон е бил първият им толкова напечен двубой на клубно ниво...
Всичко това оставаше в миманса с довода - това е Реал (М). Да, може би е така, но в крайна сметка си има футболни закони, а един от най-важните е, че за да се направи добър отбор ти трябва време. На някои повече, на други по-малко. Моуриньо явно е от първия тип треньори. Но успя или поне започва да успява. Защото вчера Реал игра като отбор - дори Роналдо не бе онзи от миналата година, който се криеше във всеки важен мач. Португалецът показа защо иска да спори за играч номер 1 в света и защо е един от най-скъпоплатените.
Оттук-насетне е ясно едно - ако Реал иска да набере инерция след този трофей Моуриньо трябва да остане. Каквото и да се случи до края на сезона, той вече има трофей, минимум полуфинал в Шампионска лига и второ място, но с борба за титлата в Испания докрай. Ако той получи шанс и доверие, то догодина Реал ще е много по-близо до всички отличия. Ако Моуриньо бъде махнат - омагьосаният кръг отново ще се завърти и тимът ще изпадне в безтегловност.
В заключение няма как да не кажем няколко думи и за Барселона. Каталунците играха добре. Със сигурност ще има мнения, че Барса не е била на обичайното ниво и затова Реал изпъкна в големи моменти от мача. Истината обаче е, че тази Барселона е уникален, феноменален тим, безспорно най-добрият в света в последните години, но никога той не е бил непобедим отбор. Дори рецептата се знае отдавна, но много рядко някой я довеждаше докрай - неспирна преса, много агресия и убийствени контри при всяка възможност. И самочувствие, много самочувствие в индивидуалните отигравания.
Иначе тази с тази купа не свършва нищо. Просто в момента и двата тима задоволиха нуждите си. Барселона все още има аванс пред Реал като отбор и го оползотвори със заслужената титла. "Кралския клуб" пък взе така нужния трофей, с който да падне напрежението. Тепърва обаче предстои голямото шоу - Шампионска лига. Тя може окончателно да легитимира последните години във футбола като "ерата Барселона" с трета Шампионска лига в последните 6-7 години. Може обаче да върне исконния притежател на трофея на върха. Ако, естествено, "бялата легенда" Раул и великият сър Алекс Фъргюсън не са на друго мнение...
