България никога не се е славила като нация с приоритетни зимни спортове. Но въпреки това винаги е намирала своите герои и хора, които да ни накарат да се чувстваме горди. Такива, които успяват напук на условията и проблемите. И съумяват да ни смаят с характер и огромно желание. Желание да се докажат пред себе си и света.
Примери за това не липсват, като, разбира се, на преден план изпъкват легендите Иван Лебанов, Катя Дафовска, Жени Раданова, Ирина Никулчина, Павлина Филипова, Петър Попангелов, Надежда Алексиева, Албена Денкова и Максим Ставийски. Не всеки от тях успя да спечели медал, но пък трайната следа, която оставиха след себе си, ни поддържа и ни кара да се гордеем с постиженията им.

На Пьончан 2018 България отново има своите надежди и фигури, които да ни карат да ставаме в ранни зори и да стискаме палци пред телевизионния екран. На преден план изпъкват три фигури, които могат да донесат много радост и да развеят с гордост българския трибагреник, пише "Тема: Спорт".
Фаворит №1, разбира се, е Радослав Янков. Носителят на Големия кристален глобус в паралелните дисциплини на сноуборда за 2016-а и на малкия такъв в гигантския слалом за 2017-а отива в Пьончан с мисия. Страхотните успехи, които постигна в рамките на две години и половина, му вдъхнаха увереност, че най-големият тепърва предстои. И ще бъде реализиран на възможно най-голямата сцена на бялата планета. Южна Корея изглежда отлично място, за да може България да вземе своя втори златен олимпийски медал, 20 години след онзи на великата Катя Дафовска. Радо доказа, че може да се мери с най-великите в този млад спорт. И при добро стечение на обстоятелствата, както и с малко късмет в края на Игрите, когато ще бъде и неговият старт, бихме имали възможност да коментираме и анализираме златното му представяне. Но не бива да забравяме, че има още 10-ина други, които също толкова много искат да успеят, така че конкуренцията и битката ще бъде свирепа.

Източник: LAP.bg
Същото се отнася и за принцесата на белите ни спортове Сани Жекова. 4 години след "камикадзето" Микела Мойоли сега пред красавицата се открива възможност за реванш. Да, българката не бе толкова убедителна в последните два сезона и не изглежда толкова готова, колкото бе в Сочи. Но именно тук може да дойде и онзи щрих за приказна поанта на олимпийска сцена. Какво по-хубаво, а и заслужено от това Александра да се върне от Пьончан с медала, отнет й по болезнен начин през 2014-а? Мястото на подиума не е далеч за Сани и ще бъде апотеоз на всичко онова, което тя преживя през кариерата си. На множеството травми и препятствия, през които трябваше да премине, за да може сега да участва на своята четвърта и, изглежда, последна зимна олимпиада.

Източник: LAP.bg
Какво да кажем за Красимир Анев? Одумван от мнозина заради решението да се готви самостоятелно, извън националния отбор, той успява да отговори на критиките с едно сравнително постоянство и добри класирания. Да очакваме, че той ще се качи на подиума, би било доста смело, предвид че никога не го е правил в старт от световно първенство или пък за Световна купа по биатлон. Конкуренцията тук наистина е убийствена, говорейки за над 30 човека, всеки със сериозни претенции за медал. Но в случая на Анев дори влизане в Топ 10 може да се приеме като огромен успех и страхотно представяне. Да, Катя Дафовска най-вероятно се осмелява да погледне и отвъд това, знаейки на какво е способен националът, но ще е необходима доста добра подредба на картите, за да можем да говорим за кент флош роял в полза на Краси.

Източник: GettyImages
Не бива да пренебрегваме възможността Владимир Илиев също да постигне нещо повече в състезанията по биатлон, макар от началото на сезона той да има доста затруднения с намирането на ритъма за стрелба. Все пак Владо е доказал, че има скоростта, за да се мери с най-добрите и при малко повече късмет би имал шанса да влезе сред най-добрите 15 поне в една от дисциплините.
Колкото до останалите ни участници, част от тях ще бъдат в ПьонгЧанг на кубертеновия принцип. Къде заслужено, къде по стечение на обстоятелствата или пък по разпределение на "подаръчни" квоти България успя да докара количеството на спортисти до впечатляващи за нашите бели амбиции 21 човека. В основата си тези хора няма да влязат и сред най-добрите 30. Но пък имаме и такива, които са показали достатъчно талант, за да са в Пьончан и за пръв път да усетят какво е да си част от голямата игра. Сред тях са 20-годишният алпиец Алберт Попов и връстничката му в биатлона Милена Тодорова. Към двамата се гледа с голяма надежда за добро бъдеще и натрупаният опит от Южна Корея може да ги изтласка в правилна посока.
Дано е така. И анализирайки Олимпийските игри, след 20-ина дни да имаме повод за гордост. И в същото време да гледаме с амбиции и надежди към Пекин 2022, а не просто да отчетем, че е минало поредното голямо състезание с българско присъствие.
georges-tomov
на 09.02.2018 в 09:28:09 #2Нашата най-голяма "гордост",обаче си остава Максим Стависки,кой знае защо споменат по-горе от автора на статията ? Може би,за това че уби човек и остави друг в неизлечима кома,карайки ПИЯН джипа си "Хамър" ? И въобще,РАДОСТ В КЪЩИ !!!
peshata
на 09.02.2018 в 07:23:44 #1Анев няма шанс за медал.. по скоро В Илиев, ако уцели мишените поне веднъж този сезон. Сани Жекова също няма шанс освен, ако не стане някаква изненада (падане на състезатели).. Радо Янков може и да ни изненада с медал, но той със сигурност няма да е златен.