Косовският специалист Наджи Шенсой пое Пирин преди 5 кръга и за кратко успя да преобрази отбора. Тимът излезе от дупката, в която беше попаднал, и натрупа сериозен актив, с който почти си осигури оцеляването. Шенсой, който в началото на сезона работи в Беласица, разказа как се чувства в България и какви са печелившите му методи на работа.

- Г-н Шенсой, очаквана ли беше победата ви над Славия?
- Да, имах право да очаквам трите точки, защото играем хубав футбол. Преди да дойда в Пирин, отборът имаше нула точки от 4 мача и само един вкаран гол. След като поех тима, за 4 мача спечелихме 7 точки и реализирахме 8 попадения. Изпуснахме и 2 точки срещу Спартак (Вн).

Славия беше като ранен лъв с 4 загуби от 4 мача. Трябваше да играем мъдро и търпеливо срещу тях. Вкарахме победен гол в продължението на мача, но виждате колко много попадения в съвременния футбол падат в края. Срещата на Ливърпул с Арсенал (4:4) доказа, че вече и секундите са важни.

Футболът стана като баскетбола. Ако вярваш, и за 30 секунди може да вкараш. Ако исках да запазя равенството, щях да пусна защитник в последните минути на мястото на Спас Делев. Аз обаче вкарах в игра друг нападател - Дани Младенов. Много се радвам, че точно Драги Коцев реши мача и се реабилитира за пропуска си на празна врата срещу Спартак.

- Какво успяхте да промените за толкова кратко време?
- Настроението в отбора е хубаво. Успях да върна самочувствието на момчетата
Стремя се да променя манталитета в отбора. Футболът е игра на голове и трябва всички да се стремят да бележат. Иначе може да умееш всичко - къси пасове, дълги пасове, дрибъл, но във футбола важни са головете.

- Вече имате 28 точки. Чувствате ли се спасени от изпадане?
- Не е редно да мислим така. Аз като треньор нямам право да казвам, че сме се спасили, защото има още 6 мача. Това са потенциални 18 точки. Всички отбори правят сметки и тайно се надяват, че имат шансове да останат в групата.

- Говорихте ли с бившия треньор Петър Михтарски, когато поехте Пирин?
- Да, Михтарски ми е приятел. Много го уважавам, беше страхотен футболист. Но понякога в треньорската професия е така - не ти върви и нямаш резултати. Това може да се случи на всеки. Веднага шефовете гледат да махнат треньора, не могат да изгонят всички футболисти, защото имат договори.

В Западна Европа ситуацията не е чак такава, но тук на Балканския полуостров не се дава дълго време за работа на треньорите. Когато дойдох в Пирин, отборът нямаше кой знае какви проблеми. Физически момчетата бяха добре подготвени.

Единствено нещата куцаха в реализирането на голове. Проблемите повече бяха психологически, футболистите губеха самочувствие. А един спортист загуби ли вярата в себе си, значи е загубил всичко. Наложи се да работя повече като психолог.

- Напоследък изгря звездата на Спас Делев. Какви са впечатленията ви от него?
- Виждате, че той е много талантлив футболист. Спас има страхотна бързина и техника, много е експлозивен. Тези качества не могат да се дадат от някой треньор, те се дават от Господ. Той обаче е твърде неопитен.

Срещу Славия излиза на чисти положения и гледа веднага да шутира, а е редно да си поведе топката още малко и след това да стреля. На почивката му казах: "Спасе, не искам да пропускаш положения от страх. Аз ти давам кураж да влезеш смело напред и ако пропуснеш положението, направи го като футболист, никой няма да те вини."

Според мен него го чака много хубава кариера. Моята цел като треньор е да го подготвя и да му дам това, което му липсва за големия футбол. Защото съвсем скоро
Спас Делев ще заиграе в най-силните тимове в България, а след това може би и в националния отбор, и в Европа.

- Класирахте се на полуфинал за купата. Знаете ли силните и слабите страни на Левски?
- Първо трябва да поздравим Петър Михтарски, че е извел Пирин до полуфинала. Знаем какъв отбор е Левски, гледах и последната им разгромна победа над Беласица. В първенството са на 4 точки от ЦСКА, загубиха много лошо от Локомотив (Сф). Според мен изиграха много лошо тактически тази среща. Всеки отбор има и своите негативни страни. Играем с Левски вкъщи и определям шансовете ни за класиране на финала на 51%.

- Мечтаете ли за класиране в eвротурнирите?
- Вярваме, че можем да стигнем до европейската сцена. Срещу Левски ще играем с по-голяма концентрация, защото вече се освободихме от напрежението, което имахме в първенството. След победата над Славия вече сме по-спокойни за мястото си в "А" група и ще се опитаме да отидем на финала за купата.

- Напоследък в България доста се говори за уредени мачове. Какви са вашите впечатления, има ли феърплей в първенството ни?
- Аз съм чужденец и винаги, когато твърдя нещо, то трябва да е подплатено с аргументи. Е, какви доказателства имам аз, че да казвам за някой мач дали е уреден? Никакви. Като треньор, работил в различни страни обаче, мога да кажа, че социално-икономическите отношения в една държава са много важни и влияят и на спорта. Каквато е държавата, такъв е и футболът й.

- Работихте в Истанбулспор. По-високо ли е нивото на футбола в Турция?
- Да, трябва да го призная. Още през 1987 г. играх като футболист там и изкарах 5 години в Турция. Тогава там нямаше абсолютно нищо, бяха една типично азиатска държава. В Диарбекир даже съм играл официален мач на сгурия. Даваха добри пари на чужденците, но не ги разбирах тогава защо не направят хубави терени.

Обаче за 20-25 години турците вложиха огромни инвестиции във футбола. Не случайно завършиха на трето място на световното първенство през 2002 г., бяха и трети на европейско, а Галатасарай взе Kупата на УЕФА. Федерацията в Турция обаче удари по масата и каза:

"Който няма база, не може да бъде в "А" група". А това означава да има база за спане, за хранене, басейн, СПА център, фитнес, 2-3 помощни терена. Един футболист там отива на работа по 8 часа на ден. Сега вече такива бази имат дори турските клубове в трета дивизия.

- Защо в България сме толкова изостанали в това отношение?
- Най-основната причина е промяната на политическия режим при вас. Комунизмът, колкото и негативни страни да е имал, все пак е помагал на спорта и организацията е била на по-високо ниво. Сега при демокрацията във футбола се инвестира само в премии и заплати за играчи, но не и в базите.

- Договорът ви с Пирин изтича след края на сезона. Ще останете ли в клуба и догодина?
- Ако трябва да бъда честен с вас, във "В" група в Турция мога да печеля много повече пари, отколкото в Пирин. Обаче тук много ми харесва, защото климатът и обстановката са близки до тези в Косово, където съм роден. В България имам и доста приятели. Нека да завършим сезона и ще видим дали ще се договорим с шефовете. Аз ще поискам от тях да имаме малко по-високи цели. Ако не стане, имам достатъчно оферти. Канят ме и два отбора от Азербайджан.