Класика в жанра!

Ценителите на качествения алкохол знаят добре, че няма нищо по-хубаво от бутилка отлежало уиски. Въпреки, че се прави от възможно най-баналните суровини - вода и ечемик, тази напитка демонстрира изключителна класа и непреходност във времето. Води ни до мигове на божествено опиянение и върховна естетическа наслада.

Ценителите на истинския футбол пък знаят повече от добре, че няма нищо по-хубаво от един славен ветеран, който не спира да пръска от своята магия, дори на 37 години.

По подобие на добре отлежалото уиски, Иван Цветков от Пирин продължава да ни "напива" със страхотните си отигравания. Напомня ни за вече отдавна отминали времена, когато подобни майстори пълнеха стадионите в градове и паланки. Безспорен еталон за класа - единствената константа величина във футбола, която така ярко може да разграничи истинския играч от ментето.

Източник: LAP.bg

Е, в България от вторите много. Първите пък се броят на пръстите на едната ръка.

Поради този факт трябва да отдадем заслуженото на Вуйчо Ваньо, който дори след известна пауза, дори и за по едно полувреме, все още показва, че няма равен на своята позиция в Първа лига.

Ако сте наблюдавали изявите му при успеха над Славия, трябва да сте наясно за какво иде реч. Спечелена дузпа, няколко извеждащи подавания, безброй технични отигравания и отбелязан гол. Младите "бели" таланти, които са толкова високо ценени от Венци Стефанов, буквално се чудеха как да спрат човека, който спокойно може да бъде техен баща. Пробваха, пробваха, пробваха и в крайна сметка 0:4...

И да се чуди човек защо кариерата на безспорен талант като Иван Цветков не протече по различен начин. Вече в залеза на своя професионален път, донякъде може да кажем, че Вуйчо Ваньо (всепризнат от мнозина български треньори и футболисти) така и не се превърна в звездата, в която определено заслужаваше да се превърне. Така и не се окичи с ореола на Бербо, Стенли или Мартин въпреки, че не им отстъпваше по нищо.

Дали липса на шанс, мързел или достатъчно амбиция, "Професора" загатна за класата си, но сякаш нещо не му достигна да осъществи мечтания трансфер в сериозен европейски тим. Игра в елита на Холандия, Турция, Азербайджан, а статистиката му е повече от впечатляваща:

Неписан закон в живота обаче гласи, че част от големите таланти никога не биват оценявани по достойнство. Подобен е случаят с Цветков, който въпреки впечатляващата си визитка изигра само ЕДИН мач за националния отбор на България! Впоследствие бе прогонен от Левски след едва един сезон, в който вкара явно "незадоволителните" за "сините" шефове - 11 гола в 30 мача.

Статистика, за която Бабатунде Адениджи или Франсис Нар могат само да си мечтаят. За глупостите на "Герена" обаче сме си говорили многократно..

Източник: botevplovdiv.bg

Сякаш футболната фантазия на Вуйчо Ваньо бе оценена по достойнство, едва когато стана на 33 и подписа с Ботев (Пд). Въпреки, че дойде от омразния Левски - Цветков се превърна в символ на прераждането на "канарите", които през този период бяха сравнително равностойни на Лудогорец, Левски и ЦСКА. Основна заслуга имаше именно креативността на Иван, който така и остана неразгадаем ребус за съперниковите защитници.

Към днешна дата "Професора" води своята последна "лекция" с любимия си Пирин. Без излишен шум или натруфени фрази, 37-годишният нападател продължава да доминира над далеч по-младите си колеги. Прави го с познатата лекота и финес.

Жалко, че всичко това е към своя край.

Едно благоевградско футболно изкуство, което сякаш не бе достатъчно оценено от всички нас.