В събота Пирин победи с 1:0 Левски. В припека на стадион "Христо Ботев" орлетата сториха нещо по-важно от това да вземат трите точки - успяха да възвърнат доверието към тях на футболната част на Благоевград.
В миналото стадионът, който тогава бе с две трибуни, се пълнеше дори в Б група. А през есента се бе стигнало дотам най-верните фенове да гледат мачовете от близкия хълм.
Този уикенд - отново имаше хора по хълмовете, наричани от местните "сектор "Бадеми", заради бадемовите горички. Но защото не успяха да влязат на трибуните - такава бе ситуацията и с публиката на Левски.
Още от обяд в центъра на града миришеше на футбол. Кафенетата бяха препълнени и можеше да се чуе - "пийваме на бързо и отиваме на мач". По улиците се разминаваха запалянковци с шалове и на двата тима, този път глупави изпълнения нямаше. Така бе и на самия стадион, където дечица, симпатизиращи на столичани, спокойно си викаха за сините редом до запалянковци на Пирин...
Всъщност гостите загубиха двубоя повече от час преди неговото начало. При традиционната разходка на футболистите на терена си личеше, че при левскарите нещо не е наред. Всеки се бе отделил сам и забил поглед в земята - сякаш издавайки, че самочувствието никакво го няма. На обратния полюс бяха орлетата - до един се смееха. Това настроение те запазиха и през целия мач.
Поглед към стартовия състав на домакините не подсказваше за изненади от правещия дебют Милен Радуканов. Повдигане на веждите предизвикваше единствено името на освободения от Локо Пд Аймен Суда. И в първите 40 минути от двубоя наистина повечето хора се питаха защо е на терена. С два финта до почивката обаче туни-зиецът показа, че има нещо футболно в него и не е излязъл само да покаже гело-саната си прическа. Оказа се обаче, че новинките от Радуканов не се изчерпват само с Аймен. Като десен халф играеше Кристиян Кощърна. И словакът, който цяла есен бе ляв бек, не бе натоварен само с дефанзивни функции.
Именно той направи пробива за гола, подаде на Суда, който след това намери Станислав Костов. Резервата фин-тира, пусна топката в малкия пеналт пред Йоргачевич и Аймен стана първият тунизиец (притежава и френски паспорт), реализирал гол за Пирин. Точно тази атака показа, че ходът с Кощърна е успешен, пускането на Суда не е безсмислено, а влизането на Костов е на място и повече от успешно. Това нападение легитимира Милен Радуканов пред феновете, които го изпратиха с овации.
Останалите в състава на Пирин правеха това, което по трибуните искат да виждат - самопожертвувателност и влизане в битка без страх. До един се справиха с тази задача. В халфовата линия Старокин и Тони Костадинов напълно обезличиха неориентираните Георги Костадинов, Роман Прохазка и Бу-рабия. И ограничиха играта на Левски до някакви постоянни и безсмислени диагонали, в които гостите се изгубиха.
В събота двубоят закъсня заради хвърлените десетки ленти на терена - позабравен ритуал от 90-те години на миналия век. В 75-ата минута се случи и друго, което като че ли бе останало в миналото на "Христо Ботев". Тогава от скамейката на домакините дадоха знак към загряващите. Секунди no-късно със спринт към треньорите се отправи Иван Цветков. В този миг трибуната бе огласена от мощен рев. 7 минути по-късно запалянковците на Пирин бяха на крака - 37-го-дишният маестро се завърна на терена - започна третият му престой в родния отбор.
Той бе посрещнат така, както навремето приветстваха баща му, който носеше капитанската лента на зелено-белите (б.а. - бившият халф Петър Цветков е с най-много мачове за Пирин в елита - 231). Е, Иван няма никога да запише толкова, но само заради него си струва да си на стадиона. Първата топка веднага бе отправена към ветерана, последва меко овладяване и такова освобождаване от съперник, че да го принуди да го фаулира. След мача дойде и откровено признание от №8, който се върна на игрището след 1.5 години пауза. Той посочи, че в момента на влизане на терена реакцията на публиката го е препратила мисловно към дебютния му гол за Пирин. Вкара го преди 20 години през сезон 1996/97 срещу Олимпик Галата в Б група...
В края зелено-белите ликуваха заслужено. А за промяната в духа и играта на орлетата говори и поведението на Кристиян Кощърна. На два пъти главата на словака бе спукана и бинтована. При излизане от съблекалнята обаче той просто махна с ръка: "Нищо ми няма. Вече съм като местните - чух, че техните глави са много здрави".
Е, живецът на "Христо Ботев" се завърна, а Милен Радуканов направи мечтан дебют и бързо спечели доверието на публиката. От него и момчетата в зелено зависи как ще продължат и дали стадионът ще започне да се пълни така, както преди време. Защото Благоевград чака точно такива мачове.
