Фактът, че Дисциплинарната кoмисия не мери с един и същ аршин, не е никаква новост. Някак странно обаче би му станало на човек, ако разгледа подробно всички решения взети през изминалия полусезон от въпросната комисия. И това всъщност е поводът за следващите редове - как един Дисцип не дисциплинира, а напротив - дискриминира.
Един от най-тежко контузените играчи в родния ни футбол през изминалата есен - Даниел Дюлгеров така и не получава възмездие за продължаващата си болка. Всичко за Дани започва в мач на неговия тим Септември (Симитли) и Спортист (Своге) .
Футболистът на „шоколадите" Петър Петров влиза повече от остро в краката на Дюлгеров, който за миг губи съзнание и се свестява на земята с жестоко огънат крак. Диагнозата е ясна - счупен крайник. Мъките за Дюлгеров обаче тепърва започват, тъй като той вече четвърти месец е в гипс.
Питаме какво е наказанието за контузилия го Петър Петров? Най-малко три мача? Или поне два, каквото е едно нормалното наказание за червен картон? Не, Петър Петров е наказан от Дисциплинарната комисия за 1 мач и 150 лв глоба.
Да, един счупен и увреден на няколко места крак струва точно толкова според комисията. По-малко от една звучна балканска псувня или един бой. Защото кракът на един 22-годишен футболист явно е много по-малко значим.
Просто сравнение с наказанията в Западна Европа би показало, че за подобно проявление играч изгаря поне с три срещи - пример жестоко счупеният крак на Арън Рамзи от Арсенал, за който наказаха Шоукрос за три мача.
"Чувствам се огорчен и обиден. Комисията се подигра с мен. Тя се гаври с по-слабите. Не го прави с грандовете. Знае на кого как да отсъди", коментира изваденият за дълго в лазарета играч на Сепември (Симитли) Даниел Дюлгеров.
Да вземем друг пример - прословутият бой в Ловеч между Литекс и Левски тази есен. Да, съдията на мача (малко избирателно) посочи картони, но след това Дисципа се опита да бъде справедлив. Но, дали? Най-голямото наказание бе с лишаване от права за три мача - на Пламен Николов от Литекс и Дарко Тасевски от Левски, с по два мача пък изгоряха Том и Владо Гаджев.
До тук добре, но ако се върнем две години назад във времето и погледнем към пловдивското дерби между Ботев и Локо (Пд), където също имаше бой, ще видим други наказания. Там най-високото наказание за боя е от 6 мача, а най-малкото 4. Има голяма разлика...
В края на есенния дял от първенството Гара Дембеле си позволи да дърпа страничния съдия на домакинската среща с Локо (Пд). Наказанието за нападателя бе в размер на 2 срещи. Дали е така и в другите страни? Да вземем за пример родината на играча Франция. Там футболистът на Бордо Алу Диара изгоря за 6 мача заради блъскане на съдия. Подобно като това на Дембеле, но явно не съвсем. В Германия пък наказаха нападателят на Борусия (М) Раул Бобадия за обида към рефер с 5 мача...
В лагера на ЦСКА също могат да бъдат доволни от решенията на Дисциплинарната комисия. Най-пресен е примерът със Спас Делев, който псуваше и плюеше по публиката на Малеш (Микрево) в мач за Купата на България. Последствия? Не, никакви. Делев остана без наказание, тъй като делегатът на мача не бил описал ситуацията. Дисципът разбира се можеше да се самосезира, но не пожела.
И още и още примери... А Дисципът отсъжда както пожелае. Малко избирателно, доста често несправедливо, понякога затваряйки си очите. И все пак е уж Дисциплинарна, но ще се окаже Дискриминираща ...Защото грандовете са грандове, а по-малките - те да му мислят.
