За богатите VAR, за нас - заден двор

Вече е ясно, че и Шампионската лига няма да се размине без VAR. Бих казал - крайно време беше! Въпреки че субективният подход на съдията и екипа му остават ключов фактор, все пак видеонаблюдението елиминира значителна част от грешките. Откакто системата направи международния си дебют на световното първенство в Русия, се видя, че връщане назад няма. Просто вече няма как топката да мине голлинията и попадение да не бъде зачетено. Почти същото е и със засадите - влезе ли топката в мрежата при офсайд, то бива отменено там, където VAR вече работи. Е, ако е вдигната неправилно засада, видеото няма как да се намеси. При дузпите положението е доста спорно от гледна точка дали главният рефер изобщо ще нарисува във въздуха с ръце вече прословутия въображаем екран, за да индикира, че ще прегледа повторенията. Самият разбор на ситуацията също понякога трае досадно дълго и убива ритъма на мача. Но това са кусури, които могат да бъдат поправени. Това е пътят, а всякакво хленчене за романтиката на футбола е излишно.

Източник: Фейсбук

Какво обаче ни интересува нас VAR, след като сме на Европа в задния двор? Докато въвеждането на видеосистемата в турнира на богатите е широко обсъждана тема, то друга реформа на УЕФА, бих казал доста по-мащабна и значима за държави като нашата, се развива в бекграунда. От 2021 г. ще стартира третия европейски турнир, носещ засега работното заглавие Лига Европа 2. Докато от европейската централа представят тази идея като "още един шанс" за отборите от по-малките държави, от наша гледна точка това може да се възприеме като сериозен удар. Националният отбор не успя да се изкачи от трета във втора дивизия на Европа, а сега ще бъде регламентирано изпадането и на клубовете ни от второ в трето ниво. Което до голяма степен е заслужено, но за това след малко.

Източник: Mirror

Какво всъщност ще се случи след 3 години? Държавите, които са класирани след 15-о място в ранглистата на УЕФА, изобщо остават извън борда на Лига Европа, т.е. на втория турнир. Шампионът ще играе в квалификациите на Шампионската лига, а ако отпадне отива в Лига Европа 1 (названието е само индикативно, турнирът ще запази сегашното си название, а Лига Европа 2 ще се нарича по друг начин). Останалите три отбора (носителят на купата, вторият и третият в първенството) ще участват направо в Лига Европа 2. Настоящата Лига Европа ще се свие до 32 отбора в груповата фаза. Един вид, вторият турнир също върви към нарастваща елитарност, след като досега беше "шансът на малките и бедните". За тях - за нас, вече остава третото ниво. Поне за момента, тъй като понастоящем България е доста далеч от 15-ата позиция - страната ни заема 28-о място в класацията на УЕФА.

Източник: БГНЕС

Това, което аз бих определил наистина като несправедливо разпределение, е липсата дори на една квота за български отбор (или за какъвто и да е от 16-о до 51-о място в ранглистата) в Лига Европа от 2021 г. Дали ще бъде носителят на купата или вторият в класирането, редно е според мен по един клуб от държава да получи шанс да участва в квалификациите на Лига Европа 1. Може би тук е моментът да подсетим Борислав Михайлов да лобира за едно място в Лига Европа (ако не го е направил) от висотата на позицията си в УЕФА, защото това директно засяга интереса на българския футбол. Да го направи, докато има време за някаква модификация (ако има такова време). Защото ако не се направи тази малка промяна, клубовете ни наистина отиват в трета глуха. С изключение може би на Лудогорец, който при неуспешна атака на групите в Шампионската лига ще се насочи към пробив в основната схема на Лига Европа и ще остане единственият клуб, "прикачен" към "еврофондовете". За другите ще останат трохите.

Източник: LAP.bg

Но не заслужават ли точно това в момента Левски, ЦСКА и който и да е последният ни евроучастник? "Сини" и "червени" негодуват срещу съдийските побутвания в полза на Разград, които са факт, но е факт също, че столичните тимове не просто не могат да осигурят есенни международни мачове на своите публики, ами дори не успяват да се задържат в играта, преди летните отпуски на повечето да приключат. Така че в Лига Европа 2 може би пътят към груповата фаза няма да е толкова трудно препятствие за българските отбори. Там ще има по един отбор от водещите лиги и вероятно няма да видим присъствие на грандове като Челси, Милан или Севиля. Но както се видя, за нашите отбори и противници от ранг 6-15 в класацията са си доста трудно преодолими съперници. И в този ред на мисли, по-добре е да играят в някакви групи и да трупат международен опит, отколкото да отпадат след 2 или 4 мача и да се "концентрират върху първенството".

Източник: LAP.bg

Впрочем, такова разделение отдавна е факт в баскетбола. Там шансовете на България за елитно присъствие са много по-малки - в Евролигата изобщо е немислимо да се говори за наши клубове, във втория турнир (навремето се казваше ULEB Cup) мачовете на Лукойл Академик вече са далечен спомен. Неуспешни са опитите на отбора, спонсориран от петролната компания - преди Академик, отскоро Левски - да атакува т.нар. Шампионска лига на ФИБА, която като ниво на баскетбола е третото равнище. Е, сигурно може да се спори дали не е по-добра от EuroCup, но това за българския баскетбол няма значение, тъй като клубовете ни са в четвъртия турнир - ФИБА Europe Cup. И във футбола, и в баскетбола националните ни отбори са извън първите 24, макар и не толкова далеч от място в по-добрата половина в ранглистата. Погледнато по този начин, това, което се случва на футбола ни, е логично и отдавна очаквано.

Източник: levski.bg

За да не сме черногледи, да кажем, че има още време за промяна - както в разпределение на местата в трите турнира при интродукцията на ЛЕ2, така и в класирането на българските клубове в класацията на УЕФА. Изглежда невероятно България да се изстреля от 28-а до 15-а позиция за толкова кратко време. За целта трябва да класираме поне по два участника в груповите фази на ШЛ и ЛЕ в следващите два сезона и поне един да излезе от тези групи, за да играе в елиминации напролет, и пак вероятно ще се окаже недостатъчно, за да компенсира изоставането. Тук идва въпросът "Оти ги ручааме жабетата?", който трябва да си зададат в Левски и ЦСКА. Така де, защо си пълнят съставите с чуждестранни анонимници, като така и така не стигат до никъде в Европа. На Лудогорец този въпрос би било неуместно да се зададе, тъй като в Разград, каквото и да говорим, гледат европейски футбол поне до декеври - т.е. техните "имигранти" са оправдали привличането си. Но на "сини" и "червени" е съвсем нормално да се търси сметка, тъй като с по 7-8 чужденци в отборите не оцеляват до септември. Опасявам се дори, че сега ще се увеличат "чуждестранните инвестиции", за да се гони влизане в групите на Лига Европа на всяка цена през 2019 г., белким ако не се подобри класирането на страната осезаемо, то поне да се вземе нещо от наградния фонд, преди и вторият турнир да стане мираж за нашите евроучастници. Такъв пробив е нормално да се постави за приоритет още отсега, защото това е шансът Левски и ЦСКА да могат да си позволят чисто финансово да останат някаква конкуренция на Лудогорец. Въпросът е дали в българските клубове и българския футбол изобщо има достатъчно хора, които мислят малко по-напред от "мач за мач".