Йордан Лечков е фигура, с която винаги е интересно да се разговаря. Гениалният халф от САЩ'94 съвместява много функции - кмет на родния си град Сливен, шеф на футболния отбор на града, бизнесмен. Именно затова той винаги има какво да каже. Лече бе гост в предаването „Зона спорт" по bTV.

Животът след футбола
Много неща се промениха в живота ми. Особено важен за мен бе престоят ми в Хамбург, където научих много и като футболист, и като човек. Иначе като човек не съм се променил много, нито аз, нито семейството ми. Човек е такъв, какъвто е. Общо взето някои неща се промениха, но най-важното си е все същото - продължавам да живея с футбола всеки ден. Докато се състезавах изпитвах огромно удоволствие от играта и никога не съм се почувствал емоционално изтощен.

После имах и период, в който се бях пооткъснал, играех само за удоволствие. Сега отново съм във футбола. Емоциите сега не се по-малки, ако ги сравним с времето, в което бях професионален играч. Сега имам друго призвание - да предам своя опит, своя талант на младите играчи. За щастие нещата започват да се получават и виждам резултатите в Сливен.

Мечтите
Имах една голяма мечта преди. От малък живея с футбола, исках да се развия и да успея. За моя радост мечтата ми се изпълни. Имам самочувствието, че станах успешен състезател. После, естествено, се появиха и други цели в живота ми - станах кмет. Това вече изисква друг тип работа, друг тип знания. Естествено, като всеки нормален човек, винаги съм искал да имам и хубаво семейство.

Това е факт също. Мога да кажа, че се имам за успял човек. Повечето неща, които съм искал, съм ги постигнал. Дори, ако говорим за финансово състояние. Мога да кажа с чиста съвест, че съм заможен човек. Не мога да се причисля към олигарсите, но разполагам със средства. Всички тях обаче съм постигнал с изключителен труд и пот на челото. Какво говорят за мен, не ме вълнува. В България сме свикнали да сочим с пръст всеки успял, а да оправдаваме собствените си неуспехи със странични фактори.

„Периодът Бешикташ"
Имах много хубави моменти в Турция. Относно напускането си няма какво толкова да кажа. Смея да твърдя, че навсякъде съм бил максимално коректен с клубовете. Никога не съм се скатавал, никога не съм отсъствал от тренировки, ако нямам основателна причина. Появиха се обаче известни проблеми в турския клуб, защото се оказах неудобен за много хора. Тогава реших, че е по-добре за мен да се оттегля.

ПФК Сливен и съдиите
Отборът е добър. Прекалено много шум се вдигна около съдийските неща. Мога най-официално да заявя, че не познавам съдиите, не им знам телефонните номера, не съм търсил или притискал никой. Наистина е явно, че имаше някои грешки в наши мачове. Имаше да речем една игра с ръка в наказателното ни поле на мача със Спартак (Варна), но съдията реши да не свири.

Какво да направя аз? Някои хора не очакваха, че Сливен ще играе толкова водеща роля и това е причината да вдигнат толкова шум. Иначе целта, която аз имам като ръководител на този клуб, е да пълним този хубав стадион и да играем добре. Като класиране, конкретни цели не съм поставял, но ако запазим мястото, на което сме сега (б.а.-пето), би било прекрасно.

Новият Изпълком на БФС
Обнадежден съм. В Изпълкома попаднаха много сериозни хора, които имат средства. Това обаче в крайна сметка само по себе си не значи нищо. Трябва да се разбере, че нито аз, нито Боби Михайлов, нито който и да е може сам или с вълшебна пръчка изведнъж да оправи футбола. Трябва много търпение и работа на всички нива. Хората в Изпълкома не могат сами да направят нищо.

Героите от САЩ'94
Забелязвам тенденция ние, играчите от САЩ'94, да сме виновни за всичко, което се случва във футбола. Не разбирам защо? Ние се доказахме! Когато играехме ние, 5-6 човека от нас непрестанно бяха сред първите 20 играчи на Европа. Постигнахме успех. Защо никой не използва инерцията от това? Вижте какво стана в Турция - кръстиха дори улици на имената на играчите, след като станаха трети в света.

Така дойде и европейския трофей на Галатасарай. Сега свалиха нивото малко, но пак са много пред нас. Вижте какво направи и Франция, след като ги изхвърлихме от световното в САЩ. Трябва да се започне най-отдолу, да има стратегия за развитие на футбола, да имаме не само подготвени играчи, а и качествени треньори и методисти, да имаме материалната база. Иначе нищо няма как да стане.

„А" група от 10 отбора
Идеята не е лоша. Има много минуси и много плюсове. Но към днешна дата има поне 5-6 тима в „А" група, които не могат да изплатят заплатите на собствените си играчи. Така се създават предпоставки за корупция. Просто не е сериозно. По-добре да има 10 тима, но като хората, 10 тима, конкурентно способни, с изравнени сили.

Националният отбор
Искам да се разбере, че не критикувам играчите напразно. Никого, та дори и Бербатов, както се тиражира. Аз съм един от най-големите му фенове. Достатъчно успял съм, за да му завиждам. Напротив - пожелавам му да постигне моите върхове във футбола. Нека обаче всички играчи се раздават с националната фланелка. Така правехме ние, по мое време. Когато пораснат още малко ще ме разберат. По-добре е да им кажа критиките в очите, а не да се чувстват, че говора зад гърба им.

Световното в ЮАР
Разчитам на вълшебната двойка Сираков - Стоилов. Мисля, че могат да се справят. Важното е обаче да се изгради боеспособен тим, в който да има 25-30 силни играчи, защото сега са само трима. Не искам да подценявам останалите, но имат много работа още. Ако бием в Дъблин, ще съм по-голям оптимист. Но и да стане, трябва да знаем, че няма да ни е лесно срещу Кипър и срещу Грузия. Докато има обаче теоретичен шанс, трябва да се борим.

Спортната база в Сливен
До края на тази година трябва да сме на 90% готови. Освен самият стадион „Хаджи Димитър", ще изградим 3 затревени и 2 изкуствени терена, плюс хотелската част. Идеята е да направим в Сливен един сериозен спортен център.

Футболът и общината
Нещата са много различни. Когато си кмет, трябва да решаваш много битови и лични проблеми. Несравнима е работата. В такива моменти това, че се занимавам и с футбол, ме кара да се усмихвам. Аз съм позитивен човек. Опитвам се и в двете направления, с които се занимавам, да го предам на хората. Един от големите проблеми е, че не се спортува.

Можем да се поучим от китайците - те правят гимнастика преди работа дори и в офисите си. Както ние едно време играехме гимнастика всеки ден в училище. Може да изглежда странно, но ако се спортуваше повече, много от обществените проблеми нямаше да ги има.

Семейството
Радвам се, че имам хубаво семейство. Големият ми син играе футбол. Трябва му само още малко хъс. Щастлив съм. Пожелавам на всеки да може като мен да си ляга с чиста глава и съвест вечер.