- Г-жо Лечева, как според вас ще бъде решен въпросът със спортната база?

- Трябва да се тръгне от констатацията , че тя е в много лошо състояние. Основният проблем е как да бъдат финансирани и ремонтирани спортните обекти. Когато се казва, че базата трябва да бъде дадена на общините, следва да се заяви, че това няма да реши въпроса. Голямата част от базите в България са общински. В момента от близо 2000 спортни обекти само 134 са държавни. Видно е, че държавата и общините нямат необходимите финансови средства да подържат и модернизират тези обекти. Затова трябва да се търси решение първо с намирането на финансови източници - от бюджета, по линия на структурните фондове, които са разпределени в оперативните програми, и с търсенето на частни инвестиции. За нас - най успешен би бил моделът на публично -частно партньорство. Но и самите спортни организации ли трябвало да се стремят към създаването и продаването на висококачествен продукт. Чрез него могат да се намерят спонсор, който да участва в модернизирането на базата.

- За това обаче са необходими законови промени...


- Да, подобни промени трябва да дадат необходимите лостове на държавата и общината, за да могат те да предоставят обектите на клубовете. Не казвам, че това е спасителен изход за момента ,тъй като няма достатъчно големи спортни организации, които да имат толкова солидни финансови ресурси.. Както знаем - реални възможности имат няколко вида спорт - тези, които са атрактивни за телевизията, в които има някаква възвръщаемост на вложените средства... Така че - само за себе си - прехвърлянето на базите на клубовете също няма да реши въпроса. Тук трябва да бъдем много внимателни, тъй като общината трябва да гарантира, че тези терени и съоръжения , които не са само за един вид спорт, ще предоставят и спортни услуги за населението. Кметът трябва да прецени дали ако предостави дадена база на един клуб, с това няма да ограничи достъпа на гражданите до определени други спортове . Така че - за развитието на този процес трябва да се предложат различни механизми. От изключително значение е - да не се загърбва социалната функция на спорта. Затова са необходими нормативни промени в закона, който касае общинската и държавната собственост. Ние сме направили необходимото в Закона за спорта. Трудността идва от това, че не можем да променим общия ред - Законът за държавната и Законът за общинската собственост. Правим всичко - предложената от нас възможност да мине в Парламента, за да бъде по-лесен и изчистен механизмът , с който спортните организации (включително и футболните клубове) ще могат да ползват или инвестират сигурно в базата си. За нас - механизмите са ясни - дългосрочен наем и ли концесия. В хода на обсъжданията на тези промени се разбра, че представителите на някои футболни клуба у нас, искат много по големи преференции от предложените. Тук трябва да се произнесе законодателят Защото става въпрос за съвсем различни субекти. За съжаление - има много негативна практика в тези 17 години и много сме се лъгали взаимно. Освен това трябва да е ясно, че говорим за Закон за спорта, а не за закон за собствеността. Може много да се дискутира по тази тема, но ще се помъча да дефинирам съвсем кратко нашите цели. Основната идея на ДАМС е: привличане на инвеститори в спортното строителство и мениджмънт. При всички случаи: спортното съоръжение трябва да се запази стопроцентово предназначението си . Настояваме да има процедури за гаранция и контрол, че никой няма да може да направи от стадиона - лунапарк, от детския тренировъчен терен - мол, или от басейна - воден бар.. Защото по този начин уж "изкарвал средства за спорта и за поддържане на базата". Ще искаме ясно разписани отговорности и задължения и на двете страни и възможност за юридическа реакция, ако някоя от страните не ги изпълнява.

- Как ще бъде осъществяван този контрол?

- Все пак - става въпрос за договор, който има клаузи, които трябва да се спазват. Освен това съм разговаряла с доста кметове и те си знаят по места кои са сериозните стопани, на които да дадат обектите и кои не вдъхват особено доверие. За съжаление има хора, които разглеждат спортните имоти само като незастроени терени. Кметът е заинтересован да бъде направено нещо хубаво в неговата община.

- Конфликтите дойдоха като че ли от футболните клубове..

- Да, така е, но само от някои. Те не си дават сметка, че дори да бъде решен техният въпрос, не може да бъде записан императивно в закона. Защото всички останали спортове ще кажат: а с нас какво ще стане? Защо да има наем за леката атлетика, плуването и т. н. Да не забравяме и че клубовете са акционерни дружества, които не представляват интересите на всички. Това все пак е частен интерес.

- Как ще коментирате претенциите на ПФК Левски към стадион „Раковски"?

- Мисля, че г-н Георги Марков като юрист добре съзнава, невъзможността да бъдат реституирани такива имоти и няма правно основание за такива претенции. Казвала съм, и пак казвам - че върху терена на „Раковски" може да се изгради едно от най-добрите спортни съоръжения на София и България. Имам предвид - многофункционална спортна зала. Не знам дали с тази си позиция не обърквам нечии планове. Има и още нещо. Оказа се, че никой не чете нито нашите промени в закона, нито сега действащия закон. От Левски искат безвъзмездно ползване на базата, а в сегашния закон от 1998 г. пише, че това е невъзможно. Чета ви алинеята от него: „Не могат да се предоставят за безвъзмездно ползване държавни, общински спортни обекти и съоръжения на юридически и физически лица, осъществяващи стопанска дейност". Очевидно никой не го е чел. Или нарочно не го споменава, което не е сериозно. На кръглите маси се размахват листове и се твърди, че това е закон, който ще убие спорта и в частност футбола. И ми става хем тъжно, хем смешно.

- Къде трябва да бъде построена модерна зала в София?

- От ДАМС предложихме за място стадион „Юнак", което е перфектно като разположение в центъра на столицата. Получихме силна професионална подкрепа от водещи италиански и британски експерти в областта на спортната архитектура и на градоустройството. Нашето виждане, като че ли не си приема ( все още - неофициално) с аргумент за недостатъчно места за паркиране, затруднение в трафика и т. н. Посочихме и терена на стадион „Раковски". За мен и двете места са изключително подходящи, защото са знакови за града и за България.

- Чуха се гласове многофункционалната зала да бъде в „Обеля" или „Люлин"?

- София е голям град и би било чудесно всеки квартал да си има своя зала. Така и спортове като баскетбол, волейбол и хандбал ще имат къде да тренират и провеждат своите срещи. Капацитетът на такива зали не би трябвало да бъде по-голям от 3000 места. Така ще дадем възможност на федерациите да разширят своята дейност - да има къде да спортуват учениците и всички желаещи. Не можеш в представителната зала на България да искаш да се играят срещи от вътрешния шампионат - това е изключително скъпо удоволствие и никой по света не си го позволява. Така че нека има зали в „Обеля", „Младост", „Люлин". Но голямата зала трябва да е в центъра на града. Най-голямото ми желание е строежът на това съоръжение да започне час по-скоро, но сме обвързани и със Столична община и не зависи само от нас.


- Какви са различията в двата законопроекта за промени в Закона за физическото възпитание и спорта?

- Първият е на Министерски съвет и визира основно промените в статута на
спортната база, а законопроектът на Светослав Спасов и група народни представители акцентира върху увеличението на финансовите средства от държавата за спорта. Имат изискване да не бъдат по-малко от 0,5 % от БВП. Другата промяна се отнасяше за доживотните премии на изявените ни спортисти. В нашия проект освен олимпийски шампиони сме допълнили списъка и с олимпийски медалисти. Искам да припомня, че те вземат от 3 години такива премии, без да има законово обвързване за това. Но ние показваме как ще финансираме предложението си, докато задълбочена финансова обосновка липсва в другото предложение.

- Приемате ли исканията на големите спортисти за пожизнени премии?

- Разбирам очакванията на голяма част от тях, че държавата ще откликне на исканията им, че трябва да бъдат подсигурени след края на тяхната кариера. Но ние сме засегнали само олимпийските медалисти, защото се смята, че тези игри са най-голямото състезание. А световните първенства не са с еднаква периодичност за всички спортова. В спортната стрелба те са на 4 години, а в други спортове са всяка година. Така поставяме самите медалисти в доста деликатна ситуация. Остава въпросът - дали по този начин наистина се решават проблемите на оттеглилите се спортисти.
.
- Нали те искат да ги осигуряват финансово?

- Веднага след края на кариерата е добре да му дадеш възможност да се адаптира към новия живот. Но колко дълго трябва да продължи това. Донякъде си мисля, че предложенията на колегите са прекалено популистки. Съзнавам, че ще се навлека доста негативи от тези думи, но това е факт. Става въпрос за една група от над 3000 човека. Когато Христо Марков искаше подкрепа от мен за пенсиите за медалисти от световни и европейски първенства, аз му показах една статистика. Дори само като се взема най-високото постижение на даден спортист групата се редуцира до 1500 човека. Както виждате никак не са малко. За мен е по-важно да им осигурим възможност за социална реализация след спорта. Дали ще бъде образование, дали шанс за започване на работа, има варианти, които са по добри, отколкото едно механично отпускане на средства. За много хора тези суми звучат добре. Но ако си бил световен шампион, обгрижен си бил отвсякъде, имал си висок стандарт, тези 300 или 400 лева не ти решават проблемите и не ти дават самочувствие. Аз като олимпийски вицешампион трябва да получавам 300 лева. Но мога ли с тези пари да се чувствам комфортно, да храня семейството? Едва ли. Да помислим и за това, че може да се получи и противопоставяне на различни гилдии. Чуха се аргументи, че един световен учен, който не издига трибагреника по състезания, едва ли заслужава по-малко от спортиста. Пенсията за особени заслуги към България, която се гласува персонално е 450 лв. И се получава от малко хора. Аз харесвам максимата - Ако искаш да направиш добро - научи някого да лови риба, вместо да му я носиш..

- На кръгла маса миналата седмица английски журналист заяви, че проблемът с футболното хулиганство на Острова е бил решен до голяма степен от бившия министър на спорта Колин Мойнехън, който задължил клубовете да монтират видеокамери по стадионите. Вие можете ли да се преборите с хулиганите у нас?


- Няма как да го направя сама. От това, което чух от лекциите на англичанина и германеца разбрах, че има много ясни и строги правила и законова база в тази борба. Монтирането на камери е задължение да стопаните на спортните съоръжения. На тази кръгла маса дискусията бързо се измести от хулиганството към базите. Както и очаквах. Слушах много внимателно чуждите лектори. В изказванията им, терминът "Спортна база" не се спомена. Говореше се само за действия на полицията и за превенция. Което показва, че хулиганството не зависи от собствеността на базата. В този ред на мисли - смятам, че някои се опитаха да подменят дебата, по един толкова важен проблем. Не съм убедена, че само амортизираната спортна база води до изтъпления. Трябва да има превантивна работа с фен клубовете и отделните запалянковци. Това е свързано с възпитанието на децата ни и нашия личен пример. В България за съжаление водещи личности проявяват запалянковщина. Мисля, че и тържествеността помага за това възпитание. Затова разпоредих всички състезания да започват с откриване, издитане на флаг и т.н. Това е вид уважение към участниците в тази проява. Взаимното уважение е много важно.

- Какви ще бъдат предимствата, ако ДАМС стане отново Министерство на спорта?

- Очакванията на спортната общественост са да се възстанови ранга. Така смятаме и ние, заради всички плюсове, които носи спорта и социалната му значимост и престиж. Но не това е най-големия проблем на българския спорт. Не се боря с всички сили за това. Проблемът е недостатъчното финансиране на сектора..

- Какво се промени в областта на спорта след влизането ни в ЕС?


- Най-вече перспективата. Сега имаме договор с Португалия за усвояване на проекти от еврофондовете. Това преди не можехме да си го позволим. Комуникациите стават много по-бързо и се чувстваме като равностоен партньор. Вече не чукаме на вратата, а сме вътре.

- В духа на Съюза, обмисляте ли общо домакинство със съседна държава на голямо първенство?

- Миналата година предложих на румънския ми колега да мислим по въпроса за съвместно организиране на Европейското първенство по футбол през 2016 година. Изглежда далечно, но по тези проекти се започва работа години по-рано. Питайте португалците кога са решили да кандидатстват за Евро 2004. Заслужава си да се обмисли идеята за Евро 2016 в България и Румъния. За мен тя е напълно реалистична. Ползата за страната ни ще бъде огромна. Мисля, че във УЕФА са наясно, че футболът трябва да си разширява географията.

- А ще кандидатства ли България пак за олимпиада?

- Винаги съм казвала, че имаме всички дадености да приемем такъв форум. Но трябва да започнем да работим по нещата, които са необходими за олимпийски игри - модерни съоръжения, инфраструктура и т. н. Да се види, че сме активни и сме направили вече нещо А не само да им представяме планове.

- Какво беше усещането отново да хванете пушката, когато застанахте с Дафовска на ЕП по биатлон в Банско?

- В началото си помислих, че много лесно ще ги сваля мишените. Но се оказа непостижимо, дори и за мен. Но ми беше изключително приятно да прикладвам отново пушката. Върнах се към много мили спомени.


- Успя ли председателят на ДАМС да изгледа срещата на сина си Мартин нарепубликанското по тенис в зала?

- Не можах да го гледам. Това много ми тежи, но нямаше как да отида до „София". Мисля, че той не се сърди, защото моето присъствие, като че ли го натоварма повече. Тогава иска на всяка цена да победи, да ми покаже колко е добър. Обикновено се получава обратното обаче.