Българският футбол е жив, защото вечното синьо-червено съперничество бе реанимирано. Феновете на двата отбора трудно могат да бъдат излъгани и още когато стана ясно, че ще има 25 хиляди души на стадиона, замириса на страхотен римейк. И това дерби ще влезе в историята като Дерби Брависимо.
И след 90 минути се получи едно равенство, което трябва да бъде прието със задоволство от феновете и на двата достойни съперника. Напрегнат, здрав, биткаджийски мач с демонстрация на една позабравена класа. След поне пет години нашето голямо дерби отново може да бъде сравнено с това на Сърбия между Партизан и Звезда. А както се знае добре, за да стане мач, на терена трябва да присъстват два отбора. Новината е, че Левски след много дълго отсъствие се завърна, за да партнира на вечния си съперник достойно. Този път опасността от разгром бе напълно игнорирана. Някой можеше да стигне до победата, но това нямаше да е с цената на унижение на другия, както стана в последните два мача през пролетта.
Отново се видя, че в днешния футбол без треньор си за никъде. Дойде чичо Делио и подреди отбора. Влиянието му върху играта е безспорно. Левски допусна два гола, но опасните атаки на ЦСКА в мача не бяха повече от четири. Горе-долу толкова бяха и в обратната посока, но накрая спечели концепцията на Роси. Не че Стамен Белчев трябва да съжалява кой знае колко, просто в този мач отсреща не бяха безхаберниците от пролетта, водени от Николай Митов. И винаги е трудно да победиш силен противник.
Няма как да се търсят кусури на дерби, което стартира с три гола за 15 минути. Няма как подобно голово шоу да не наелектризира публиката и да не вдигне адреналина до максимална степен. При такова вихрено начало може само с кеф да се изгледа остатъкът от мача, дори и той да е в стратегически ритъм.
Двубоят се получи, но все пак трябва да бъдат отчетени и причините за равенството.
Това трябва да направят преди всичко от ЦСКА, защото те са по-добрият отбор към момента. И основно трябва да наблегнат на факта, че получиха два гола след центрирания, така както стана и при 2:2 на "Ивайло". Могат да бъдат направени поне няколко извода. Десният бек в пореден мач носи пряка отговорност за допуснат гол, а вратарят Черниаускас не спаси нищо, а видя два пъти топката в мрежата си. Това, що се отнася до защитата. Каранга определено не направи мача на живота си, а точно това се очакваше от него. За отбора е много важно той да вкарва голове на Лудогорец и Левски. Засега в дербитата през сезона той е прекалено тих. Такъв бе и най-силният играч на червените през годината - Манолев. При него може би съществува и друг проблем. Добре, че при цялата тишина на лидерите избухна Тиаго с два великолепни гола, каквито отдавна не бяхме виждали в синьо-червените сблъсъци.
Двата гола на Тиаго с метраж около 50 метра обаче трябва да притеснят и сините. Митрев за разлика от Черниаускас се намеси два-три пъти авторитетно, но при попаденията не бе на висота. Първият гол е много показателен, че пред Роси има още нерешими проблеми в защита. Асистенцията за попадението даде Иван Горанов. Елементарно, като типичен силно лимитиран футболист. Като стана дума за Каранга, трябва да дам персонална оценка и на същия типаж в синьо - Обертан. И с просто око се вижда, че отиграванията му са от висока класа. Но влиянието му върху играта е минимално. Това му беше проблемът и когато бе в английския футбол. Няма как филигранната му техника да бъде оценена, след като се среща с топката по веднъж на 10 минути игрово време. Виж, Жорди Гомес, дори без да вкара гол, наложи огромно влияние върху играта на сините. И няма да е пресилено да се каже, че той ги държеше в мача през цялото време.
Трябва все пак да бъде отчетено, че дербито се проведе по вкуса на Левски. Както и очаквах, бързината на червените бе неутрализирана и заменена с равностойна битка. ЦСКА не успя да задържи контрола върху играта и през втората част и стратегически допусна изравняване на силите на терена. Вероятно това нямаше как да бъде избегнато.
Да се прави извод, че от това равенство печели трети отбор ще е несправедливо. От този мач спечелиха изключително много и Левски, и ЦСКА. Защото те могат да се върнат на първото и второто място само ако взаимно си помогнат за преодоляването на дистанцията с Лудогорец. С такива дербита, с такава публика, с такова вдъхновение надеждата няма как да умре. Да, и тази година може да бъде пропусната, но ако продължат да вървят по правилния път и да израстват, въпросът с неутрализирането на делиорманското чудо ще бъде решен. Левски и ЦСКА трябва задължително да са силни и да правят такива големи мачове. А приливната вълна рано или късно ще ги отведе там, където им е изконното място.
Източник: LAP.bg
Тук накрая трябваше да е традиционното заклеймяване на човека в черно. Е, този път трябва да се напише и добра дума за български съдия. Георги Кабаков се справи добре и трябва да сме благодарни, че не развали мача. Дори направи положително впечатление, че по инерция не започна да свири за равен, след като Левски изравни. Никой не може да се оплаче, че е бил ощетен, а грешките наистина бяха неволни. Дори страничните този път бяха на добро ниво. Но когато е писано да стане мач, дори и съдиите схващат, че не трябва да се намесват.
Gladiuss
на 23.10.2017 в 12:08:13 #1Баси смешния журналист. Тирето били по-добре, да бе! Друг мач си гледал. А иначе -лекция от пророка от Римини той знае как се бият свине. В Рома още спомена е жив!!!