ЦСКА днес е като утопичният социализъм и светлото бъдеще преди време. Само наивниците вярват в тях. "Армейците" са бита карта, захвърлена в кюшето и не играеща никаква роля във футболния ни пасианс.

Те приличат на армия, въоръжена с прашки и лъкове, изправена срещу автомати и танкове. Гърмят ги отвсякъде, а шансовете им да оцелеят са мижави, граничещи с химерата. Кекавите войници, надянали червените шинели, са изправени на три фронта - срещу Европа, срещу Левски и БФС и срещу...себе си.

Най-опасен и най-трудно преодолим е последният съперник. Куршумите, идващи от Стария континент, са по-скоро неволно изстреляни. Край Босфора ЦСКА бе гръмнат без умисъл, но все пак гръмнат. Тимът загуби битката с Бешикташ заради уникални съдийски грешки.

Измислената дузпа и несправедливото изгонване на Роберт Петров.Само няколко дни по-късно последва нова атака срещу хилавата "армия". Този път набезът бе умишлен. Предварително подготвен. Скроен до най-малката подробност и изпълнен на 100 процента.

Атентаторът Христо Ристосков си свърши по перфектен начин работата, отсъждайки абсолютно измислена дузпа. Един ход, но достатъчен за крайния резултат. Зад Ристосков по всичко личи стои дългата ръка на БФС. След като същият този рефер и неговите помощници опитаха да подхлъзнат ЦСКА в Ловеч, но в крайна сметка не успяха, сега мисията приключи успешно.

От началото на сезона до момента "червените" имаха два възлови мача в първенството. С Литекс и с Левски. И в двата случая хората в черно почерниха живота на "червения" фен, въпреки че ЦСКА все пак измъкна 1:0 край Покрития мост. Срещу "сините" обаче ЦСКА нямаше как да излекува синините си, които получи от съдийската свирка на Ристосков.

Новият евробоец на България явно изпитваше въпиюща нужда от такова рамо, след като не може по друг начин да отбележи гол в "армейската" врата. В знак на благодарност шефът на Съдийската комисия постави най-високата оценка на Ристосков. Нагло и цинично решение! Но големият враг на ЦСКА в момента не е нито БФС, нито Левски, а собственото Аз.

На "Армията" хаосът е пълен. Там няма генерали и полковници, а редници и ефрейтори. Синхронът и комуникацията между отделните етажи е тотално разрушен. Още преди старта на сезона, когато един ден се обявяваха едни цели, а на следващия - съвсем други, истината излезе за пореден път наяве.

В ЦСКА на никой не му пука за отбора. Атовете бяха продадени, а на техните места не дойдоха даже и мулета. Някъде по същото време бе обявено, че ЦСКА ще гради отбор за бъдещето. Нещо подобно на план "2007" в Левски. Приказки за замазване на положението.

Пламен Марков така и не взе футболисти от школата, за да ги тренира и налага в представителния тим. Последваха и действия за замазване на ситуацията - ЦСКА спечели Суперкупата и наивниците пак си повярваха, че въпреки всичките неволи току-виж, че тимът стане шампион. Илюзия... Огромна, граничеща с безкрайността на Вселената.

ЦСКА не разполага нито с ресурси, нито с достатъчно качествени изпълнители, за да атакува и прегърне 31-ата титла. А идва зимата и тогава птиците ще отлетят на Запад.Така както Емил Гъргоров, Христо Янев и Мурад Хидиуед го направиха.

Велизар Димитров и Тиаго Силва са първи на опашката. Румънецът Еуген Трика също чака своя ред. И бъдете сигурни, че при най-малкия подаден залък те ще бъдат пуснати от "червеното гнездо". Дали някой ще ги замести? Въпросът по-скоро е - има ли кой да замени "важните птици"?