Боян Пейков е популярно име в българския футбол. Вратарят е юноша на Левски, но най-силните си години изкарва в Берое. Пейков е с основна заслуга за спечелването на Купата на България от „зелените” през 2010 г. като запазва вратата си суха във всичките мачове от турнира. Сега той е вратар на новака във Втора лига. Освен да пази вратата на отбора на Тодор Янчев, той има и важната задача да бъде треньор на деца от академията на „Царско село”.
Специално за ТОПСПОРТ Боян Пейков разказа как се работи в отбора, как се изграждат таланти и на какво ги учи в тренировките. Вижте какво още каза той пред медията ни:
Бояне, как се стигна до трансфера ти в Царско село. Кой те покани и от колко време си вече в отбора
- Тук съм от една година и месец. Тошко Янчев и Иво Котев ми се обадиха и разговаряхме. Съчетавам футбола с треньорството. В „Царско село” се развиха много бързо нещата. От „А” окръжна влязохме във Втора лига. Доста бързо се адаптирахме от аматьорския футбол към професионалния.
Как се работи в Царско село. Какви са вашите цели?
- Работи се доста професионално. Всички са много амбицирани. Разполагаме с една от най-добрите бази в София, а и в България. Тренировките са на много високо ниво, предварително подготвени, с нова методика се работи.
Какъв треньор е Тодор Янчев?
- Мога да го определя като един доста амбициозен млад треньор, който иска да се развива в професията. Той би дал всичко от себе си, за да научи отбора си да играе по начина, който иска.
Ти си юноша на Левски и си минал през всички възрасти на школата. Сега Царско село се изправя срещу „сините” за Купата. Имаш ли по-специално отношение към този двубой?
- Аз прекараш цялата си детска и юношеска кариера в Левски. Альоша Димитров ми беше треньор 4-5 години. Доста е различен детско-юношеският футбол от мъжкия. Аз съм имал удоволствието да тренирам година и половина в първия отбор на Левски. От тогава досега мина доста време и нещата са се променили доста. Идеята Левски обаче винаги остава.
Спомена, че си и треньор в академията на „Царско село”. Разкажи ни повече за това си начинание.
- За мен треньорството е едно настояще и бъдеще. Ако всичко е наред и разчитат на мен, искам да се развивам в тази област. Завършвам в НСА специалността „Треньор по футбол” в степен бакалавър, а като магистър се дипломирам в направлението "Спортен мениджмънт". Имам лиценз UEFA „Б” и искам да продължа да се развивам.
Кой набор водиш в Царско село?
- Треньор съм на Царско село 2008’. Това са едни изключително добри и кадърни деца. Гордея съм, че съм техен треньор. Давам всичко от себе си. На всяка една тренировка се опитвам да изградя в тях манталитет на победители. Искам да постигнат нещо в живота си, да имат характер на бойци. Дали ще станат професионални спортисти, може би дори на този етап не е толкова важно. От значение е да ги възпитаме по най-добрия начин.
Имате ли вече някакви успехи като отбор?
- Спечелихме първенството „Бейби лига” през миналия сезон. Сега на 1 октомври започваме шампионата на Футбол 5, организиран от БФС. Миналата седмица играхме блиц-турнир в Пловдив по случай юбилея на Локомотив. Постигнахме пет победи и триумфирахме с купата.
Спомена, че учиш децата на дисциплина. На какво друго залагаш в тренировките от методическа гледна точка?
- Залагам най-вече на техническата подготовка. Ние започваме от „А” и „Б” на футбола. Опитваме се всички упражнения да бъдат динамични.
Ако трябва да сравниш начина на работа, когато ти си бил юноша и сега, какви са разликите?
- Разликата е огромна. Ние тренирахме на „Герена” на една сгурия. Бяхме 70-80 деца в група. След като вече станахме деца за футбол 11, започнаха да ни разделят. Тогава вече имаше кастинг и отсяване. Децата днес могат да се радват, че има тази грижа за тях, тренират на изкуствени терени. По двама треньори има на тренировка, на мачове и по повече. Това нещо преди 15 години беше немислимо. Тренираш с едни скъсани обувки, на сгурията, гонейки стара топка.
Това означава ли, че футболът ни го чака светло бъдеще?
- Всички на това се надяваме. Ние каквото можем, ще направим и ще дадем. По-ранното развитие на тези деца е голям плюс. Виждаме вече доста таланти излизат навън от младша възраст. Това е добрият път, тъй като явно тук нещо се пречупва в младите в етапа между младежкия и мъжкия футбол.
Това е един от големите проблеми на футбола ни. Защо точно тази връзка между младежкия и мъжкия футбол се къса доста често?
- Винаги това е било проблем. Тогава се проявява характерът. Ако един футболист не го носи, той няма как да се справи с предизвикателствата във футбола. Юношите получават доста шансове, тъй че не е проблемът в това. Най-важен е характерът.
