Томислав Павлов е роден на 10 юни 1991 година в Перник. Играе в Аякс (Перник), Миньор, а после преминава в школата на ЦСКА, където негови треньори са Веско Яневски и Антон Димитров. Томето е халф, син е на бившия футболист Славчо Павлов. Обявен е за един от най-големите таланти у нас. Отличава се с фина техника и с прекрасен поглед върху играта. Поради тази причина неговите съотборници го наричат Професора. Томислав веднага хваща окото на шотландски емисари, които го предлагат на Селтик. Шотландският гранд го одобрява и се стига до договор. Малко преди това обаче Томето се забърква в грандиозен скандал на мача между юношеските отбори ЦСКА - Левски (2:3). Тогава халфът дърпа за ухото главния рефер, след което е изваден за една година от футбола. Санкцията обаче важи само за територията на България и поради тази причина Томислав преминава в детско-юношеската школа на Селтик. Младокът вече е в Глазгоу, откъдето даде интервю за "Топспорт".

- Томиславе, ти си вторият българин в Селтик след Стилян Петров, какво е чувството да си в такъв европейски гранд? - Не мога да опиша как се чувствам. Да си в Селтик е нещо невероятно. Тук разбираш какво означава класен европейски футбол.

- Как минава един твой ден в Глазгоу?
- Ставам сутрин към 7,45 часа. След това с такси тръгвам към базата на тима. Къщата ни се намира на 10 минути с кола от стадиона. Първо тренираме във фитнеса, а към 10,00 - 10,30 часа провеждаме първото занимание за деня. Около 12,00 - 12,30 часа обядваме. В 14,00 пак сме на тренировка. Понякога тренираме и трети път през деня. Ако имаме само две занимания, свършваме към 17,00 часа и се прибирам вкъщи.

- Как се казва треньорът ти и какво е мнението му за теб?
- Името му е Джон Маклокланд и е добър специалист. Често говори с нас поотделно. На мен лично ми казва, че ще разчита доста на мен. Един път ми заяви: "Томи, пред теб е бъдещето, ти си страхотен играч, няма как да не успееш. Скоро време ще играеш голям футбол". Това ме кара още повече да се трудя и да искам да успявам.

- Къде живееш и при кого?
- Живея при приемно семейство. Къщата е много хубава, разполагам с всички удобства - маса за билярд, компютър, DVD, всичко, от което имаме нужда. Не плащам нищо за престоя си при тези хора, за храна или някакви други неща. Семейството са мъж и жена, които имат две дъщери. Те обаче не живеят с нас, тъй като вече са доста големи и са отделени от родителите си. Тъй като къщата е огромна, с мен са още две момчета. Те са ирландци и са национали на страната си до 17 години. Едното се казва Саймън, а другото Марк. Разбираме се отлично. Разказвам им за България. Хубавото е, че повечето от момчетата от отбора са идвали на море на Слънчев бряг, така че не се налага подробно да им обяснявам къде се намира страната ни.

- Има ли други чужденци в тима?
- В отбора половината са шотландци, а останалите ирландци, които не ги смятат за чужденци, макар Ейре да е отделна държава от Кралство Великобритания. Така че аз съм единственият. Германци, французи или испанци - тук няма такива. Да не говорим за момчета от Източна Европа. Затова мениджърът ми казва, че ще разчита на мен.

- При коя възрастова група тренираш?
- Не се подготвям с моите връстници, а с по-големите от мен. Тук не е като в България да има набор 88, 89 и т.н. Тук възрастовите групи са разделени на юноши до 17 години, до 19 години и т.н. В момента аз тренирам с тези до 19 години. След като приключат с юношеските формации, по-добрите от нас отиват в дублиращия отбор на Селтик. Там много често тренират контузените или тези, които не са в групата на първия отбор за даден мач. Тук има дублиращо първенство и е много по-лесно на резервите, по този начин се обиграват и трупат опит.

- Имаш ли достъп до първия състав на Селтик?
- Разбира се, всеки ден сме заедно с мъжете. Ние тренираме там, където и те провеждат голяма част от заниманията си. Селтик разполага с 5-6 помощни терена, но в момента се строи нова база за 14 милиона паунда, която ще е уникална.

- Запозна ли се с някого от първия отбор на "детелините", срещна ли се с треньора Гордън Страхън?
- Голям приятел ми е Крейг Бийти. Невероятен пичага. Доста време прекарвахме заедно във фитнеса, тъй като той бе контузен. Държи се супер приятелски с мен. Иначе се познавам и с Иржи Ярошик. Тези хора са съвсем обикновени, въпреки че на терена може да изглеждат като роботи. Няколко пъти говорих и с Гордън Страхън. Това е човек, който всява невероятен респект. Само като те погледне и те вледенява. Това е така, ако не го познаваш или ако го виждаш за първи път. След като няколко пъти разговарях с него, отношението му се промени изцяло.

- Как те приеха останалите момчета в Селтик?
- Много се изненадах, когато за първи път отидох да тренирам с тях. Те ме приеха като част от отбора, много добре се държат с мен. Казвам го така, защото знам, ако чужденец дойде в нашия отбор (б.а. - има предвид ЦСКА), какво ще е. Ние не сме свикнали на такива неща, а при тях това е съвсем нормално.

- Как си с английския език?
- Много добре. Още повече го научих, като по цял ден говоря на този език. Нямам никакви проблеми.

- Ходиш ли на училище?
- Да, ходя на колеж. Но само в понеделник и сряда от 13,30 часа до 17,00 часа.

- Остава ли ти свободно време, къде разпускаш?
- Нямам много време да се разкарвам. Когато остана по-свободен, обичам да се разхождам из центъра на Глазгоу, обикаляме по магазините. Тук е супер. Градът малко прилича на София, доста модерен е. Всичко е прекрасно. Ходим на кино, играем билярд. Треньорите те пускат да ходиш навсякъде. Те разчитат обаче на твоя разум да не прекаляваш. Все пак всичко зависи от самия теб.

- Какво е отношението на шотландците към Стилян Петров?
- Ако чужденец напусне български отбор по този начин, по който си тръгна Стилян, няма да се сетят повече за него. Тези хора ме учудват с всеки изминал ден. Стилян е издигнат в култ. Говорят се само хубави неща за него. Феновете се надяват един ден Стан отново да се върне и да облече екипа на Селтик.

- Питат ли те за други български футболисти?
- Говорим си само за Стилян Петров и за Димитър Бербатов. За други въобще не става дума.

- А за Христо Стоичков?
- Естествено, всеки знае кой е Стоичков. Дори и по-малките от мен знаят кой е и какво е направил с Барселона.

- Обличаш ли традиционните шотландски полички?
- Стига де, няма такива неща. Хората си мислят, че е задължение да ги носим. Глупости. Само пред хотелите стоят облечени в тези карирани поли, за да привличат чужденците.

- Толкова ли е голяма разликата между Селтик и Рейнджърс и останалите отбори в Шотландия?
- Много голяма, дори когато става въпрос за детските школи. В тези два отбора се работи с деца от най-малка възраст. Напоследък Хартс се развиват добре, даже много добре, но Селтик и Джърс са си двата най-големи отбора в Шотландия.

- Ходите ли на мачове на първия отбор на Селтик?
- Естествено, тук ни задължават да го правим. Преди няколко дни бях на мач на Селтик със Сейнт Мирън. Обстановката дори и на такива по-безинтересни двубои е уникална. Публиката е фантастична, такова нещо в България не може да се види. На трибуните се събират по 30-40 хиляди зрители. Абсурд е такава цифра да се срещне по стадионите в България. Сега с нетърпение чакам мача с Милан от Шампионската лига.

- Липсва ли ти България?
- Да, но не много. Тук ми харесва, и от нищо не съм лишен. Чувам се всеки ден с приятелите ми от ЦСКА, с родителите ми. Естествено, че малко ми е мъчно, но трябва да се боря, за да стигна един ден до първия отбор на Селтик.

- Мислиш ли, че това е възможно?
- Ако не мисля така, какво да правя тук! Нали затова съм дошъл, за да докажа, че и ние, българите, можем да научим на нещо останалите.

- Казваш ли от кой отбор идваш?
- Разбира се. Като кажа ЦСКА, ми прави впечатление, че всеки знае кой е този отбор.

- Докога си в Селтик?
- За трети път идвам в Шотландия. Сега ще остана до април и ще се върна в България. Отново ще си дойда през юни или юли, когато навърша 16 години и ще имам право да стоя без проблем в страната. След това смятам да остана тук за по-дълго.

- Освен Селтик кой е любимият ти отбор?
- Страшен фен съм на Барселона и на Лео Меси. Този футболист е невероятен. От Селтик харесвам играта на Крейг Бийти.

- Кои момичета са по-хубави?
- Чаках да ми зададеш този въпрос. Тук въобще не се заглеждам по момичетата, не ми харесват, не са хубави. Едно от нещата, с които се гордея и които разказвам на моите съотборници, е,че в България освен добри футболисти има и красиви жени.