Стратега пита: Еднакво силни или еднакво слаби?

Треньор номер едно на 20-и век – Димитър Пенев често попада в любопитни класации, заради умело овладяната си, свойствена и неподражаема лексика.

Стратега подхожда към интервютата и пресконференциите си така, както навремето избираше титулярите ни за финалите на Мондиала зад Океана – с лекота и без много мислене. То и без това всичко е ясно.

Не знаеше фамилиите на част от звездите ни, но за сметка на това беше наясно, че подходът му е правилен и безпогрешен – всеки да си прави каквото иска на терена, пък да става каквото ще.

„Спокоен съм. Те момчетата си могат, аз какво да им казвам? Еднакво силни сме и с най-силните“, бе една от фразите, които съвременниците на легендарните ни "лъвове" или поне достатъчно съзнателните по онова време българи все още помнят.

Източник: LAP.bg

Когато обаче приключи с националния отбор и се върна в родната клубна действителност, Пената произнесе мантрата, основополагащия въпрос, дефиниращ до голяма степен най-популярната игра на планетата у нас:

„Не мога да ги разбера тия наш'те отбори – еднакво силни ли са или еднакво слаби... Играят уж, ама не прилича на онова, което гледаме по другите „футболни Европи“ на телевизора. Далече сме от тях“.

Та така и до днес в българския футбол – не може човек да ги разбере еднакво силни ли са или еднакво слаби.

И сега, за Купата: „невероятни изненади“, „трагедии“, шокове и ужаси...

Източник: LAP.bg

За многото голове в един мач има две причини – открит футбол и от двата отбора и достатъчно класни нападатели или пък безкрайно хаотични, дезорганизирани и действащи „по усет“ слаби защитници. Във Висшата лига, да речем, е видимо коя е причината. Каква обаче е тя у нас?

Не са ли ни малко излишни и преиначени, преекспонирани вълненията за този спорт, при положение, че и на клубно, а и на национално ниво има само един отбор, заслужаващ си вниманието?

Източник: LAP.bg

Къде са ни грандовете на европейската карта? А в ранглистата?

Каква е крайната цел от всички тези изиграни мачове, зарадвани или просълзени фенове, уволнени треньори, закупени чужденци и вложения, от страна на вътрешни и чуждестранни спонсори?

Източник: LAP.bg

Конкретно с имена – кой наш отбор, освен Лудогорец, може считано към момента да си позволи да мери сили със средните и големите клубове на Стария континент?

Левски? Надали. На „Коматево“, „Армията“ и „Герена“ Люпко може и да минава, но големите риби ще го смелят още в първия мач, че даже може и да не го изплюят след това.

Източник: LAP.bg

ЦСКА-София? От видяното в „дербито“ с Локо – едва ли.

Източник: LAP.bg

За другите, поне на този етап, въобще не си заслужава да става дума, за да не звучи оценката обидно.

Няма защо да сме сърдити на Лече, когато в прав текст казва, че нямаме никакви шансове за Световното първенство.

Лечков: Оставка? Каква оставка?

"Човек е сам единствено в тоалетната"

Няма повод да се обиждаме и на Венци Стефанов, за репликата му, че си оставаме все така на „г**а на футболната география, ако не броим Лудогорец“.

А няма причина и да не можем да отговорим на питането на великия Митко Пенев. Поне засега отговорът е пределно ясен...

Успех на Лудогорец! Успех на националите! Успех и на клубния ни футбол!

Моля ви обаче – обърнете внимание и на постиженията ни в другите спортове. Не е като да нямаме такива!