България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък.

Уважаеми читатели, в тези дни, в които пожари застрашават села и градове, в които цените на основни хранителни стоки скачат през ден-два, в които депутатите отново си губят времето в скандали по закона за местните избори, дни в които отново на дневен ред е въпросът „бил ли е държавният ни глава агент на ДС", или не и т.н., и т.н., ние ще трябва да загърбим всичко това и да се спрем на горепосочения цитат.

За да изпреваря въпросите - това е малка част от обширно интервю на Христо Стоичков пред списание Max.

Странното е, че изчитайки интервюто, чувството, което те обзема е леко раздразнение. Защо - леко, а не, примерно - гняв, обида, желание да отвърнеш...

Много просто - явно сме навикнали въпросният господин да ръси подобни „бисери", явно от него очакваме именно такова - безпардонно, поведение.

Все пак притеснителното е, че арогантността му градира.

Първо тя бе на футболното игрище, където я аплодирахме, защото му помагаше да бъде голям футболист, който носи победи и на България.

После обаче - той окачи бутонките на стената, облече костюма, поемайки без никакво притеснение, но и без опит поста треньор на националния отбор. Новият му професионален статус за съжаление въобще не го промени.

Арогантността и демонстрацията на недотам висок интелект продължиха. Те се лееха от екрана, от радиоефира, от вестници и интернет страници - въпреки недотам добрия старт на треньорската му кариера.

Ако сте забелязали обаче, след цитирането ми „Христо Стоичков" въобще не се наложи да обяснявам кой е, какъв е, откъде е.

И това може би е най-лошото - известен, подражаван, приет за идол от малки и големи - да отправя без всякакъв свян подобни послания, засягащи не друго, а страната в която сме се родили и живеем.

Подобни граници не бива да се преминават - не е морално.

В същото време има нещо, което е успокояващо - това са последните му няколко думи от въпросното интервю - Няма връщане (в България, бел.ред.). Не ми е приятно да се връщам тук.

Това е добре - колкото по-далеч, толкова по-добре.
Ако можеше дори, по някакъв - макар и неофициален начин, да обявим господина за „персона нон грата" за България, щеше да е най-честно.

И за нас, и за него.