Идването на Ратко Достанич в Левски отвори темата за чуждите треньори у нас. Особено сръбските. Защото именно те са най-прилежни в екскурзията за лесни пари и малко работа. Защото се знае, че ако наистина си голям, няма да работиш в България.

Само че ние сме си будали и никога не се питаме за простите неща в живота. И лесно обявяваме за нови месии, спасители и гении хора, които всъщност са обикновени гурбетчии.

Що за голям треньор си, ако не те искат в добрите отбори от Европа? Ставаш за нашите географски ширини, за нашенския футбол и за нашите нрави. Но не си голям.

Безспорно югославската треньорска школа е от най-добрите. Но всички са наясно, че хора като Вуядин Бошков, Бора Милутинович и Радомир Антич няма да дойдат в България дори на почивка в Слънчев бряг. За сметка на това у нас през годините се изредиха 11 техни сънародници.

Най-голямото име е Люпко Петрович. През 1991 г. той спечели КЕШ с Цървена зведа, а осем години по-късно се озова в Левски. Дойде през зимата на 2000 г. и успя да направи сините два пъти шампиони. Това добре, но все пак става въпрос за Левски.

Ако Славия или Локо (Сф) стане шампион е успех, ако Левски или ЦСКА го направи - е нещо нормално. При сини и червени второто място е провал. Така че тук стойност имат евротурнирите, а там Люпко не направи нищо.

Титла с Левски има и Славолюб Муслин, но той се провали в един мач на Герена. Навръх 8 март 2003 г. Славия победи сините с 2:1 и от трибуните екна "Оставка". Ден по-късно председателят на УС Георги Марков пое вината, но направи признание.

- Обидихме милионите наши привърженици. Искам да им се извиня и затова подавам оставка. Кризата в клуба продължава месеци наред. Тя се дължи на наши груби грешки.

Опитът с чуждите треньори излезе неудачен. Левски ще излезе от кризата с радикални промени - каза Марков.
Промените се случиха още на следващия ден - Муслин бе изгонен.

В ЦСКА също се опариха. Славия с Йешич изигра добри мачове и на Армията решиха, че са намерили треньора. Първия сезон или по-точно първата пролет на сърбина бе успешна. Спечели титлата, но за нея принос има Ферарио Спасов, който води червените през есента и остави подготвен, сглобен и добре играещ отбор.

Лятото на 2005 г. бе добро за ЦСКА, червените победиха Ливърпул в Англия, отстраниха Байер (Леверкузен), влязоха в групите на УЕФА. Там обаче претърпяха пълен крах. Записаха само една победа над непретенциозния Викинг и завършиха на последно място в групата. Върхът бе последният мач с Монако. Равенството пращаше ЦСКА в слeдващия етап. Но уви, не се получи. Червените загубиха 1:2.

Скандалът обаче избухна два дни по-късно. Оказа се, че в нощта преди мача Йешич не е бил в хотела, а на разходка в Ница. Сърбинът набра черни точки пред началството и с решението си да освободи 7 футболисти. Така ЦСКА не успя да събере група от 18 здрави играчи за гостуването в Монако.

Това обаче не бе краят на Йешич в ЦСКА. Той остана, за да се прослави като треньора, пропилял 7 точки преднина пред Левски.

Славия също има горчив опит. Той се казва Жарко Оларевич. Сърбинът пристигна на "Овча купел" през лятото на 2000 г. и мъките за белите фенове започнаха. Славия губеше мач след мач и у дома, и навън. Жарко бе уволняван всяка седмица, но все си стоеше.

Феновете пък започнаха открита война. След един мач в Надежда, завършил с победа 3:0 за Локомотив, запалянковците не дочакаха края. Отправиха се разгневени към "Овча купел" и се изпикаха върху колата на Жарко. Това бе в 10-ия кръг, след 15-ия Жарко си тръгна. Не мина и година и той се върна, но все тая.

Миналото лято и Локо реши да потърси треньор в Сърбия. Намери го в лицето на Драгомир Окука. Той дойде със славата на човек, който умее да става шампион - правил го бе с Обилич в родината си и с Легия в Полша. С Локо обаче падна от Борац (Чачак) в турнира за Купата на УЕФА.

Завърши първенството на пето място, което може да стане и без треньор. През България минаха още Драголюб Беквалац, Чедомир Джуинджевич, Драголюб Симонович, Младен Катич и Слободан Сташевич. Да си спомняте нещо за тях?