Японците са народът, измислил онова средство за антистрес, в което правиш мишена с образа на шефа (гаден колега или, който там не ти харесва), и до насита го замеряш със стрелички между очите. Същото упражнение може да бъде правено с боксова круша и подходящо изображение върху нея. У нас обаче безотказно работи друга антистрес дисциплина - обиди, псувни и пълно омаскаряване на съдията, пише "Меридиан Мач".

Използват го футболисти, треньори и шефове на отбори, които често по този начин оправдават собствените си грешки, прехвърлят вината от собствената си некадърност, търсят причина за малка футболна революция срещу БФС или просто свалят напрежението.

Безспорно истински новатори са в Литекс, откъдето с официална декларация хвърлиха миналата седмица Цветан Георгиев в братството на Куркински, Евгени Минчев и Азис. Не че футболните шефове не включват в тази хомогрупа поне 2/3 от реферите у нас, но досега не го правеха в писмена форма.

И докато атаките на ловчанлии са епизодични, то Тодор Батков е един от обичайните обвинители. Звездната му пледоария пък бе на интернационално ниво - срещу английския рефер Майк Райли и включваше пророческото „дис хомосекшуал броук дъ гейм". Нека само да отбележим, че стрелбата отново бе насочена по ляво ориентираните елементи. В този случай правораздавателните органи - в случая Дисциплинарната комисия на УЕФА, реагира с цялата строгост на закона и наказа Батков с 10 000 швейцарски франка глоба. Затова и адвокатът занапред ще обмисля кого и как да атакува. Футболният съюз обаче сам слага клупа на врата на реферите с бездействието си. И тук не става дума за последните няколко месеца, а за последните 15-ина година. При цялата кофа с обиди, изговорена срещу реферите в последните 2 години, има едва пет глоби срещу представителите на клубове.

Истинският терминатор на рефери обаче е „Мистър Умирай трудно" от Самоков Юри Галев. Човекът, който е завирал пищов в лицето на Георги Илиев, отстрелва съдии не само вербално, но често и с по някой тупаник. В настоящия текст обаче става дума само за онези саморазправи, които в съда минават за „обида", „клевета" и „уронване на престижа", а не спадат в графата „нанасяне на средна или тежка телесна повреда".

Шефът на Славия Венци Стефанов е другият душманин на съдиите. Той обаче предпочита „превантивната тактика". Така често в резултат на негови изказвания реферите не си позволяват отклонения от „правилния път". Чест прави на шефа на „белите", че след като тимът му бе ощетен с две дузпи срещу Локо (Мз) преди два дни, той не нападна арбитъра. Понякога думите на „белия вожд" обаче имат не само превантивна, а и наказателна функция, като онова изказване, че Момчил Врайков поискал 8000 лева преди мач с ЦСКА, за да свири „както трябва". Това струва и съдийската кариера на рефера от Белене.

Страшна клетва изрече преди 2 седмици и шефката на Локо (Пд) Галя Топалова. Тогава атрактивната дама пожела след мача със Сливен (2:1) младият арбитър Ангел Ангелов да не види повече свирка.

Засега съдиите могат само да си отдъхнат, че най-големите им врагове при треньорите Димитър Димитров-Херо и Вили Вуцов са извън футбола ни. Херо стигна дотам, че призова за клада, на която арбитрите ни да бъдат горени като грешници.