Днес, 4 януари своя 50-ти рожден ден празнува един от най-добрите централни защитници от новата история на българския футбол - Росен Кирилов. Роден във Видин, той израства в спортно семейство. Майка му Любка Радославова е лекоатлетка, а баща му Йордан Кирилов-Ганди е рекордьор по мачове в Б група за Бдин - 468 срещи. Детството му минава по стадионите, което определя и бъдещето му. По онова време футболът в родния му град да се радва на голяма популярност, а на мачовете на Бдин се събират по 7-8 хиляди зрители.
Кирилов от малък симпатизира на ЦСКА. Идоли са му Георги Димитров-Джеки, Джони Велинов и Цецо Йончев, а той и не подозира, че скоро сънят ще се превърне в реалност.
"Предстоеше ми казарма и Георги Илиев-Майкъла съдейства за моя трансфер на "Армията". Това беше сбъдната детска мечта. От ЦСКА са ме следили на мачове с юношеския национален отбор. Посрещнаха ме много добре - и Краси Безински, и Павката Дочев, и Данчо Лечков... Младите ги гледахме едва ли не като богове, а когато в съблекалнята влезеше Аспарух Никодимов от уважение настъпваше пълна тишина", спомня си Росен.
Кирилов е трикратен шампион на България - 1 път с ЦСКА и два пъти с Литекс, но не крие, че най-щастлив е през 1992-ра, когато триумфира с армейците.
"През този сезон записах 7 мача като титуляр. За мен това беше нещо, за което не съм и мечтал. Младо момче от провинциален град... Няма да забравя и победата ни над Ботев Пловдив с 1:0 на финала за Купата в Благоевград", спомня си бившият бранител.
От онова време датират най-големият му кошмар, както и мачът, с който продължава да се гордее. "За загубата с 1:7 във вечното дерби не искам да си спомням. Бяхме повече млади и неопитни момчета. Имаше вътрешни неразбории в клуба. Преходен период. Димитър Пенев трябваше да ни стане треньор, но в последния момент го оставиха само в националния отбор. Пълен хаос. Феновете реагираха много остро. Беше страшно. Изпочупиха ни колите на паркинга след мача. Как сме се прибрали, не ми се мисли... Тогава победихме и Ювентус, а някой опита да изтрие този успех от историята. Много бяхме разочаровани от постъпката на наш сънародник, който е писал донос до УЕФА. Ние бяхме млад отбор, и редувахме провали с такива подвизи. Да биеш еврогранд, пълен със звезди от голям калибър, си беше подвиг в мирно време. Уникална емоция. Гордея се с този мач. УЕФА ни присъди служебна загуба заради нередовна картотека на Михтарски, ни аз си го броя като победа", споделя Кирилов.
През 1995 година той преминава в Ловеч по настояване на Ради Здравков и там изиграва най-силните си мачове. Става несменяем титуляр в националния отбор, печели две титли и купа на страната, а през 2003-а е близо до трансфер в Портсмът, след като впечатлява Хари Реднап в контроли срещу Брентфорд и Фейенорд, но хърватският милиардер Милан Мандарич, не се разбира за трансферната сума с Литекс. В Ловеч остава до 2007-а, като в това време има и близо двугодишен период в турския Аданаспор, където за кратко треньор му е Йоаким Льов и е съотборник с немската легенда Томас Бертолд - бивш играч на Байерн, Щутгарт, Верона и Рома.
Край Покрития мост Кирилов, който през 1998-ма е обявен за най-добър защитник в родното първенство участва и при разгрома над ЦСКА с 8:0, като дори бележи първия гол. "Откъдето ритнехме, топката влизаше. Мачът се разви перфектно за нас. Головете бяха неспасяеми. Вратарят Иво Иванов нямаше никаква вина", спомня си той, но със сигурност, ако реши да пише мемоари няма да пропусне и някои гневни избухвания на Гриша Ганчев.
"Веднъж ни накара да напишем 100 пъти "Аз ще играя със сърце и душа за Литекс", връща се назад в годините с усмивка Кирилов, който не крие, че най-трудно му е било, когато като съвсем млад футболист се е налагало да пази легендата на Левски Наско Сираков. Но тези двубои му служат за урок и години по-късно на два пъти се справя в сблъсъците с Алън Шиърър и България така и не губи от британците в квалификациите за Евро 2000, а по време на мача в София (1:1) в безсилието си легендарният нападател му къса фланелката...
Кирилов е част от отбора, който класира за последен път България на голям форум и игра на Евро 2004, а в зенита на кариерата си носи екипите на кипърския АПОП и румънския Васлуй.
Впоследствие емблематичният централен защитник опита да повтори успехите и в треньорската кариера, като стартира първо като асистент на Милен Радуканов в ЦСКА, а по-късно и на Костадин Ангелов във Витоша Бистрица. В покрайнините на София бе и първото му назначение за старши треньор, а след това направи опити и във ФК ЦСКА 1948 Сф и Ботев Враца. И макар той да е отлично подготвен тактически, те завършиха скоропостижно, а най-точното обяснение за бързите раздели даде наскоро негов близък: "Росен е прекалено добър и възпитан за тази джунгла. Той е джентълмен, който не може да се примири с много неща".
И сега Кирилов си е дал време за почивка, но не съвсем. И в очакване на по-добри дни той продължава да надгражда, а макар на 50 записа висше образование със специалност "История", каквато със сигурност предстои още да пише...
