Да виждаме млади треньори в "А" група е хубаво. Да са качествени бивши футболисти, натрупали опит в чужбина, още по-хубаво. Да се казват Красимир Балъков и Любослав Пенев е направо страхотно. Знаещи, искащи, налагащи, гонещи и прилагащи друг маниер на работа. Направо върхът! Създават добра организация в клуба, въвеждат ред и дисциплина, налагат идеи. Опитват се нещо да променят. Започват да налагат и европейски модел на поведение, общуват с медиите акуратно и в един момента не издържат, изпушват. В следващия момент в речника им влизат думи като "менте", "слабак", "неможещ" и т.н. Защо се случва това?

Точно на този въпрос ще се опитаме да дадем отговор. На треньора на Черноморец Краси Балъков му трябваха около пет месеца, за да прозре, че футболът в България не е като този по света. Колегата му в ЦСКА - Любослав Пенев, имаше нужда от също толкова. И двамата почти едновременно стигнаха до извода, че на терена има 22-ма играчи, но те не са най-важните. Има трима, и един в запас, които са способни да бъдат по-важни от играчите. Става въпрос, разбира се, за арбитрите.

Родните мили обиграни момчета в черно,

които не само взимат по 1000 лева на мач, а точно по 1000 начина могат да ти скъсат нервите и да прецакат отбора ти. С няколко реда ще се върнем към изказвания на двамата млади треньори, за да видим как се промени позицията им в хода на шампионата. Трябва само да вмъкнем, че и двамата треньори надигнаха вой до небето, след като отборите им започнаха да буксуват. Десет кръга Любо си мълча, а отборът му биеше наред. Тогава нещата се движеха в рамките на нормалното. Балъков също не издържа и започна да коментира арбитрите. След последния кръг нещата и при двамата ескалираха.

Треньорът на Черноморец Красимир Балъков изрази недоволството си от съдийството на Радослав Станев при загубата на бургазлии с 0:1 от Миньор (б.а. - 23 май). "Разочарован съм от съдиите, очевидно имаха лош ден. Когато дойдох в България, казах, че няма да коментирам техните решения, но явно ще трябва да сменя политиката, защото като ги критикуваме, това може да им се отрази добре, коментира Бала. - Съдията изпусна мача още от самото начало, когато не се намеси решително при спорните ситуации, за да успокои страстите."

Треньорът на ЦСКА Любослав Пенев изказа абсолютното си несъгласие с отсъжданията на рефера в мача с Локо (Сф) - Георги Игнатов, въпреки победата на "червените" с 1:0, Георги Игнатов (б.а.-23 май). "Такива съдии нямат място в българския футбол. Той развали мача. Не стига, че играчите не можеха да ходят заради жегата и ранния час на срещата, а и съдията

се превърна в главно действащо лице. Пълно менте", категоричен беше Пенев.

"Интересното е, че когато ЦСКА се провини, всички са изключително стриктни в прилагането на правилника - наказания на футболисти, лишаване от домакинство. Нормално е реферът от предния ни мач да получи най-висока оценка - той си свърши работата, която трябваше. Въпросният Ристосков беше прекрасен във Варна", вече бе заявил Любослав, с ирония разбира се, след мача с Черно море (0:1).

Ето това е недоволството на Бала и Любо. Добрият тон вече го няма, защото това е България. Двамата бързо се потопиха в обстановката и реалността на играта у нас. Двамата разбраха, че за да се прави футбол в България не е необходимо само до водиш правилен спортно-технически процес. Трябва и акъл, както се казва в една реклама, но акъл,

за да бъдеш комбинатор извън терена

В противен случай нещата може да са добри за теб, но няма да са отлични, както искат да го направят двамата. Интересно ще е да видим как ще се развият двамата наставници в българските условия. Със сигурност ще се наложи в щаба им да влезе и по един ерудиран футболен човек, който да може да вършее преди и след мача. Кой ще бъде той? Това ще покаже времето. Без такъв човек у нас не става. Алтернативата им, ако нямат такъв човек, е да работи добре спонсорът им. Вече има един добър варненски пример за това. Това също е вариант, но нито хората зад Любо - от "Титан", нито човекът зад Бала - Митко Събев, ги бива в това. Това означава, че трябва да очакваме още по-голямо изригване от двамата на тема арбитри.

Накрая трябва да кажем, че това не е първият случай на подобно осъзнаване. Малко само ще се върнем назад във времето, за да подкрепим същата ситуация и с друг пример. Става въпрос за Луиджи Симони, който води ЦСКА през пролетта на 2002 година. На италианския спец (спечелил Купата на УЕФА с Интер), който определено разбира и знае какво значи футбол, му бяха нужни 2-3 месеца, за да разбере в каква джунгла е попаднал и за какво става въпрос. Изкара пролетта и си тръгна. В една от първите си пресконференции каза: "Защо мен ме питате за арбитрите?" Беше просто учуден. Преди да си тръгне вече бе доста откровен:

"Реферите в България много бъркат!?"

И никога няма да иска пак да се върне. В това може да бъдем сигурни. Това беше през 2002-а. Седем години по-късно картинката се повтаря. Какво значи това? Това значи, че у нас нищо не се е променило, че продължаваме да имаме футболна джунгла, в която се залъгваме, че играем нещо като най-популярната игра. Това е най-простото доказателство, че футболът у нас е толкова изкривен, че никой не може да го изправи. Или казано по-точно, никой не иска да го изправи. Защото както има моменти, в които чернодрешкото ти пречи, така има и моменти, в които ти помага. Въпрос на гледна точка и отношение към арбитъра. После в Европа те бият като тъпан на бустан и така до следващата година, защото кръгът е порочен и е затворен. А от него измъкване няма. Нито за Любо, нито за Бала. Те просто трябва да свикват.