В последните години в България върви подмяна на идентичността. Има я във всички сфери на живота ни. Стигнахме до там да се питаме дали преди време не сме халюцинирали в часовете по история, защото днес се прави съвсем друг прочит на нещата. Та подобна подмяна се извършва и в ПФК Левски. От гранд помитащ всичко у нас и чупещ рекорди допреди 10 години, в момента сините са нищо повече от едни среднюрковци настанили се на постнатата ни футболна карта. И се превръщат в клуб, в който провалите се приемат за нещо нормално, за част от ежедневието. Такова усещане остава след поредната загуба от Лудогорец - първа за пролетния полусезон и общо четвърта поредна за сините в шампионатен мач в Разград.

Поражението бе определено като нещо съвсем в реда на нещата. Нищо, че след него вече е над 80% ясно, че за седма поредна година сините ще останат без титла. Затова някак си не върви след срещата треньор и спортен директор да ни учат да броим до седем - толкова били новите и се нуждаели от обиграване. Щом на „Герена" могат да броят до толкова нека да сметнат в колко трансферни прозореца тази ситуация се повтаря. И

какво добро са
извлекли от нея

Седем за левскарите винаги е било добро число, заради знаменитете победи над ЦСКА с толкова голове в мрежата на армейците. Тази пролет обаче ще се асоциира със 7 години от последната титла. Титла, която бе извоювана с вяра, непримиримост, силен финален щурм и изместване на ЦСКА на върха. С огромна заслуга за нея бе настоящият спортен директор Георги Иванов, за когото онзи сезон бе последен като футболист. Всичко помнят как приключи с играта - как влезе контузен срещу ЦСКА и получи още по-тежка травма. Как преди това игра с маска на лицето, как в определни мачове действаше на един крак, само и само да е на терена и да окуражава съотборниците си.

Като директор на Гонзо не му се получават нещата и това е повече от видно. Въпреки, че от тогава до днес критериите са много занижени. Сега второ място на „Герена" сигурно ще бъде отчетено като голям успех, с оглед на седмото миналия сезон. Но не е и няма как да бъде. В събота Левски гостува на Черно море на „Тича". Крилото на домакините Симеон Райков, който игра и при сините от 2011-а до 2013-а (доведен от Георги Иванов) заяви: „Много съм щастлив, че взех два трофея с Черно море. По-сладко е. А и не мисля, че с Левски бих постигнал това, което постигнах на „Тича". Чувствам се много добре във Варна". Тези думи, изречени от български футболист, при това минал през в Левски, трябва да кънтят като камбани в ушите на всички в Левски. И не бива да дават мира на никого в клуба - от собствениците, до последния в съблекалнята! В последните шест години Берое сложи три трофея във витрината си - две купи и Суперкупа, Черно море две - купа и Суперкупа. А в тази на Левски няма нищо. Това е най-дългият „сух период" в историята на клуба (без титлата или купата), след спечелването на първата титла през 1933 година. И това не е никак нормално. Да, Левски е чакал и 12 години за шампионски медал, но е играл футбол. Такъв, който да радва окото на феновете. От доста време сегашните сини практикуват някаква мъка. Така е и този сезон,

доказва го и
класирането

В него след анулираните резултати на Литекс те са трети. Срещу графата изиграни мачове пише 18, а срещу тази за отбелязани голове - 16! Това е всичко друго, но не и нормално за стандартите на вековния клуб.

Онзи ден се навършиха 10 години от победата с 1:0 над Артмедия в Словакия на 1/16-финал за Купата на УЕФА. След няма и месец ще се отбележи и паметния обрат на „Васил Левски" над Удинезе, пратил отбора на 1/4-финал в турнира. А между двата сблъсъка с Шалке 04, Левски между другото би и ЦСКА (в момента сините са в серия от 6 поражения във вечното дерби за първенство).

Тези времена обаче изглеждат безвъзвратно отминали. И дочакахме момент, в който сините приемат за най-нормалното нещо на света загуба от Лудогорец. При това въпреки че са играли в заключителните 20 минути с човек повече.


Сега Левски просто не
може да обърне мач

да не говорим за развой на първенството (за последно столичани са правили обрат на 17 август 2014-а за 2:1 над Ботев на „Герена", а оттогава са допуснали 13 шампионатни поражения).

Левски не е клуб, който да се огъва под парите на Лудогорец. Но това нагледно трябва да го видят и подрастващите, тези които тепърва се влюбват във футбола и си избират отбор. Защото в момента 15-годишните левскарчета не помнят силен отбор на сините. На тях, а и на по-малките са им нужни примери, необходими са им герои. А не да виждат поредната разпасана команда, която не може да вземе поне един важен мач, не може да спечели срещу последния в класирането, въпреки че е допуснал гол още в 20-ата секунда.
На „Герена" трябва да осъзнаят точно тези моменти, а не само да отчитат колко назад са спрямо лидера - игрово и финансово. Необходимо е да покажат глад и воля за победа. Всичко друго е опит за подмяна на идентичността.