Голът на Тодор Радомиров в последната минута на мача Спартак (Вн) - Беласица (3:3) напомня за две подобни попадения, отбелязано преди години.
На 29 май 1984-а Ботев (Пд) прие на стадион "9 септември" Левски. Мачът бе от предпоследния кръг на първенството. "Сините" не биваше в никакъв случай да губят, за да запазят шансове за атака на шампионската титла. Слуховете, които се носеха из Пловдив тогава, твърдяха, че срещата е нагласена за реми. До 89-ата минута резултатът наистина бе равен - 1:1.
Двата отбора спокойно разиграваха топката. В един момент тя попадна у Атанас Пашев, който реши да стреля в аут. Изненадващо обаче кълбото се оплете в мрежата и Ботев (носещ тогава името Тракия) взе та поведе с 2:1. Както се казва - стана беля... Пашев също като Радомиров хич не се зарадва. Даже в първия момент инстинктивно се хвана за главата, но после бързо-бързо успя да имитира радост.
При ответната атака обаче всичко си дойде на мястото. Пламен Николов центрира отдясно, Наско Сираков бе оставен непокрит и с глава вкара топката във вратата за 2:2. Вратарят Вичев се направи, че е контузен и започна да се превива на тревата. Но голът бе зачетен. След това в последния кръг Левски удари ЦСКА с 3:1 (главен съдия бе немецът Дитер Паули) и триумфира с шампионската титла.
През май 1992 година пак Ботев бе замесен в съмнителен мач. Този път съперник на "канарчетата" в Пловдив бе ЦСКА. "Червените" вече си бяха осигурили титлата, но домакините трябваше да спечелят минимум една точка, за да си осигурят участие в евротурнирите. Феновете станаха свидетели на познат сценарий - 1:1 десетина минути преди края, бавене на топката и чакане на последния съдийски сигнал.
Христо Марашлиев от ЦСКА обаче реши да стреля отдалеч, а непослушната топка връхлетя в мрежата - 1:2. Оттук до края циркът бе уникален. "Червените" правеха шпалир на ботевци, но те не можеха и не можеха да изравнят. Чудото се случи в последната минута. 2:2. Всички бяха щастливи, а доказателства за нещо съмнително както винаги липсваха.
nick
на 13.11.2006 в 17:05:18 #5Гнусни папагали,цигани от Путяф вие сте срам за Пловдив.
BatBore
на 13.11.2006 в 16:31:50 #4Ако автора наистина помни тези мачове щеше да обясни какво стана след мача Ботев-ЦСКА, което всъщност е много по-забавно, а именно: за да стане 3-ти Локо Пд се надяваше на загуба или равен на Ботев и победа с 3 гола разлика над Локо в София. Понеже и на жабите в Марица беше ясно че Ботев ще вземе наи малко равен от чорбата железничарите провсъюзно направиха една от наи-веселите хватки. Инсценираха закъснение на линеиката за мача без чието присъствие тои не мже да започне и изчакаха резултата от 1вото полувреме в Пловдив. След като Ботев завърши наравно в Локо Пд развързаха кесиите и бръмнаха 3 гола на Локо Сф - нещо което не се е случвало в Българската футболна история и до днес (Локо Пд да вкара 3 като гост на Софииски отбор). Така че тук е редно да се спомене друг голям играч :-) с съмнителни голове - а именно Лазар Въчков! Тогава бях млад и ме беше яд на канарите що не биха ами уредиха мача. Но днес много пъти се смеем с мои приатели буфери за тези мачове защото са толкова трагични, че чак комични...
тъпа синя свиня
на 13.11.2006 в 14:42:01 #3ей вижте ги само как говедата са уреждали мачове и в комунизма и то с отбор който уж бил сателит на ЦСКа как им издишат тия теорийки само оправдават некадърността си с комунизма
Юпитер
на 13.11.2006 в 11:34:43 #2Помня го мача Ботев-ЦСКА и наистина беше уникален цирк. Само, че автора забравя едни други събитя случили се същия ден но 15 мин. по късно. Ботев спореше с Локо(Пл) за третото място. Локото същия ден гостуваше на Локо(Сф) и линейката закъсня с 15мин. Локо(Пл) би софийските железничари с 3 : 0 точно колкото им трябаше да изпреварят Ботев по голова разлика.
svilen d
на 13.11.2006 в 08:53:04 #1Аз помня подобен мач в Русе, беше 85 или 86. Тогава ако помните за 0:0 не се даваха никакви точки и отборите които не успяваха да се надиграят по нормалния начин обикновенно разменяха по 1 гол да речем 87-а и 89-а минута и си поделяха точките за 1:1. Е, такъв беше и този мач Дунав - Рила (Станке Димитров) (известен преди и по-късно като Марек Дупница :-)) Беше 0:0. Капитаните говориха нещо някъде към 80тата минута, последва гол за Марек в 83тата и после гол за Дунав в 86тата. Последва нормалното разцъкване, но топката взе че попадна в наказатеното поле на Марек и в играч на Дунав, сам и необезпокояван (какво ли търсеше там?). Той се зачуди, играчите на Марек му подвикнаха нещо и тои ритна топката към вратаря, тя пък взе че влезе :-) - 2:1 за Дунав. Марекчани го погнаха, вратаря даже си свали ръкавиците и ги хвърли на земята и хукна към дузпта където нашия човек се държеше за главата. Той също хукна, но към мрежата - да вади топката и да я носи към центъра ... Как да е,Маркчани биха център и съдията свири край :-) Последваха гонитби, разправии, закани ... След няколко месеца Дунав гостува на Рила (Марек) с резервите и загуби с 0:2.