В приказките триглавата ламя обикновено е звяр, който трябва да бъде унищожен в името на хармонията и постигането на крайната цел. А тя е златната ябълка, придружена от банкет в стил "три дни яли, пили и се веселили".

Българският футбол е всичко друго, но не и приказка. С изключение на един кратък отрязък от време - на световното в САЩ преди близо 15 г. Както и на кратките изригвания на някой и друг (в повечето случаи ЦСКА) клубен отбор. До златната ябълка сме били близо само веднъж в историята си и то беше отвъд Океана в онова лудо американско лято.

За сметка на това сме царе на банкетите. Нашите даже не са "три дни яли, пили и се веселили", а продължават по седмица и не са свързани с веселие, а с тотално алкохолно опиянение и масово сбиване на празнуващите. И с реплики от рода на "Оркестърът, издишате!"

В приказките ламята дава фира и главите й хвърчат под острието на меча на най-малкия брат. В българския футбол в ролята на най-малкия брат от няколко години насам е Станимир Стоилов. Един треньор, който изскочи от нищото и направи шеметна кариера. С постижения, които никой не може да отрече, колкото и да се опитва. Родната триглава ламя обаче е почти безсмъртна, защото е носител на вируса на вуцовизма в българския футбол.

Този вирус е опасен и твърде често заразените стигат до летален изход. Най-популярната игра отдавна е болна от него и доскоро беше на смъртно легло. Той е като еболата - откъдето мине, нищо не расте. Характеризира се с остри симптоми: агресивна наглост, безпардонност, пантагрюелска лакомия и тотален профанизъм.
Последното проявление на болестта, която се е впила в българския футбол и му смуче кръвчицата като върколак млечнобелокожа девственица, бяха изказванията на най-старата глава на ламята преди приятелския мач с Швейцария в сряда.

Иван Вуцов направи на пух и прах новия национален селекционер Станимир Стоилов още преди първия му мач. Ламята, изглежда, е чела приказката и свинктерът й поизпуска леко от страх при вида на приближаващия малък юнак със затъкнат в пояса ятаган. Сблъсък Стоилов-Вуцов не може да има по две причини: първата е, че двете фамилии се намират на различни клонове на цивилизационното дърво. Образно казано, с езика на Владимир Проп, да ме прощавате, единият е на Горната земя, а другият е на Долната.

Втората причина е, че Станимир Стоилов е сам. Докато срещу него стои триглава ламя все пак: Иван, Руслан и Велислав засмян. Както биха кръстили приказката руснаците, примерно.

Мнозина се смееха преди 25 години, когато Иван Вуцов говореше за "пакетно придвижване". Тогавашният национален селекционер обаче е прозрял нещо, на което се крепи съвременният футбол. Пакетното придвижване е факт и без него нито един отбор не би могъл да функционира на терена днес. Проблемът на Кръстника на клана Вуцови е, че си е останал някъде там, в 80-те години на миналия век.

А над пакетното придвижване са се надградили стотици елементи от играта. Тях ги владее Станимир Стоилов. На Иван Вуцов са му напълно непонятни. То е като великата книга "Моята система" на гросмайстор Нимцович. Който иска да играе добър шах, трябва да я прочете. Но само с нея не може, защото е написана преди 70 г. и днес шахматът е различен.

Ако Иван Вуцов бе малко по-мъдър, щеше да си мълчи и да спаси другите си две глави. Руслан и Велислав. Особено вторият, поради горепосочените симптоми на заболяването вуцовизъм обаче бе набутан между шамарите на големия футбол, без да е подготвен. И съответно изгоря рано-рано. Покрай него изгоря и Левски, който няма да може да се оправи от забърканите от клана Вуцови бакии в следващите 2 г. Най-малко. Голямата и средната глава на ламята постоянно тикат малката в предните редици и накрая беше логично тя да падне в боя.

Срещу тактически иинтелектуално по-подготвен съперник като Станимир Стоилов. Какво може Мъри в пакет с футболистите от националния отбор, се видя в Женева. То не се нуждае от коментар, все пак швейцарците го оцениха по достойнство. Така че за клана Вуцови ще е най-добре да се придвижи пакетно към историята, където му е мястото. С доброто и с лошото.