И да искахме, нямаше как съдбата да си направи по-дръзка шега с българския футбол.
Отново е 17-и ноември. Паметна дата в историята на този спорт у нас. Завинаги.
Ако можеше отново да бъде 1993-а... Пак да видим онова изнасяне на топката към Любо Пенев, който я прати по майсторски начин към Костадинов. Ах, онзи прословут гол! Стрелката тъкмо се канеше да се наклони към последната секунда. Към последния възможен миг от редовното време. И точно тогава Коща простреля мечтите на Папен, Дешан и Кантона, като едва не изтръгна рамката на вратата от основите ѝ, зазидани дълбоко в зелената трева на "Парк де Пренс".
Това, което последва, просто трябва да се изживее. Няма начин да бъде описано. Още повече от перспективата на сегашния комерсиален вид на най-популярната игра в света. Всичко беше с една обща цел. Един общ блян, който всеки ден надхвърляше и най-смелите мечти на затворените до няколко години преди това в пределите на страната си българи. Които вече и официално, във футболно отношение, бяха "граждани на света".
Невероятно, неописуемо, нереално.
Източник: fifa.com
И колко тежък и едва поносим е контрастът с настоящето.
Мечтите отдавна са били прекършени. Строшени на милион парченца. Пробвахме неколкократно да ги съживим, но това по-скоро приличаше на гавра с тленни останки от нещо велико. Видяхме и част от онези недосегаеми наши герои в различна светлина. Бяхме до известна степен разочаровани от личностните им качества.
Футболният ни съюз се оказа сбъркан в много отношения. Разместването на пластовете в организацията обещава промени. Един Господ знае дали те ще бъдат за добро. Но нали все си казваме в последните години, че и без това по-лошо няма как да бъде.
Източник: LAP.bg
Борба за власт. Закани за решаване на всичко в съда. Непрекъснато изникващи отблъскващи подробности за някои от процесите, които са ставали факт във футбола ни зад кулисите. Непонятна действителност.
Следва мач без фенове, след като се оказахме най-неприятните и нетолерантни хора в Европа. Защото така беше удобно в този момент. Някой трябваше да го отнесе. Да повлече крак, но в негативния смисъл на думата. И се оказа, че това сме ние.
Източник: LAP.bg
Попето приключва с националния отбор. Единствената, последна единица, напомняща ни по някакъв много бегъл начин за добрите моменти, които отборът ни е имал в последните 20 години.
Източник: БФС
Мачът с Чехия, в много отношения изглежда така, сякаш ще бъде последният в историята на нашия футбол. Такова е усещането. Все едно, че след него, макар и да говорим за надежди за Евро 2020 по един, втори или трети начин, няма нищо друго. Затваряме кепенците. Гасим осветлението и всичко приключва.
Защото всички си мислим едно и също. Както беше през онази 93-а. Както беше и през цялата 94-а. Но този път мислите ни никак не са приятни. И вместо "Следващ мач на Мондиала! Кой ли ще падне в краката ни този път", тайничко (или пък не съвсем) се питаме "Какво, по дяволите, ще правим ние на това Европейско, като не можем да победим никого?!".
Шега. Страховита шега си направи с нас съдбата. Поднесе ни нещо, за което явно не бяхме готови. Което не успяхме да овладеем така, както трябваше - всички заедно. Направихме го поотделно. Всеки сам за себе си. И след това потърсихме кого да обвиним за тоталния крах. А истината е, че за всичко сме си виновни само и единствено самите ние.
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:44:44 #18Тунджак, кажи честно, ти милиционер ли си?
tun1915
на 17.11.2019 в 09:43:45 #17Chukcha, да се спори с радиото е по-лесно от колкото с припс.
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:40:58 #16Тунджи, да не си имал предвид Георги Димитров, ама да си го написал на исландски?
tun1915
на 17.11.2019 в 09:16:33 #15Chukcha, че как не си знаеш идолите?
CHUKCHA
на 17.11.2019 в 09:12:32 #14Тунджак, кой е този "гьорги димитроф" бе?
tun1915
на 17.11.2019 в 08:45:26 #13Инак Тунчо поне не припс, но наистина си мисля, че има портрет на правешкия и бюст но гьорги димитроф у тях.
tun1915
на 17.11.2019 в 08:43:05 #12Blue, то БКП през 1990 се трансформира в БСП. Подобно на Литекс в Цска-София.
Тунчо
на 17.11.2019 в 08:33:50 #11...малка корекция да си направя...през 2013 гризнаха н бат венци оная работа...
Тунчо
на 17.11.2019 в 08:30:50 #10blue_man на 17.11.2019 в 08:10:56 #18 Отново е 17-и ноември. ============= Така е. Неделя е. Само годината не е 1968. На тази дата се изиграват два паметни мача. Странно защо има статия само за единия ============================================================================ Втория "паметен" мач пич не са го споменали не за друго,ами за да не дразнят чувствителноста на евроазиатските идиоти.Защото закономерно,ЦСКА червено знаме пак си стана шампион...пак си оноди злобно синята гмеж с 3 парцала през пролетта и докато отбора на държавна сигорност стискаше ръцете на шапионите(имаше такава практика тогава при награждаването) малцинственните групи гледаха с тъпи и помътнели погледи как шампионаската купа заминава точно там където и е мястото,а за тях остава традиционната калъфка.Имаше някакво поразително сходство между сезона 1968-1969 и пред юбилейния 2012- 2013.И в двата случая малцинствените групи се бяха наточили за шампионска титла...а и в двата случая гризнаха твърдото армейско "дръвце". От там се стигна и до цирковете на Солаков през следващия сезон.
tun1915
на 17.11.2019 в 08:19:14 #9По това време бях у детската градина още. Иначе мога да кажа, че уникален късмет сме имали.
german
на 17.11.2019 в 07:58:59 #8на 17.11.2045 ще отбележим 26 години от отказването на попето от националния отбор
Тунчо
на 17.11.2019 в 07:55:06 #7Е каква ни е държавата,че да очакваме футбол(хеле пък спорт) от световна класа?И равнището на спорта...и равнището на икономиката и стандарта на живот са на едно ниво.Мизерия и гибел.Имаше найстина една аномалия по време на чифуто-комунизма... защото ние и тогава бяхме дълбоко в мизерията и с комшиите от мамалигария се съревновавахме за приза най-бедстваща държава в соц-блока,но някак си на мускули се буташе нагоре спорта.Демек до шия затънали в Л*айна,но на плещите си носим престижно преставящ се спорт.Е няма как да стане това по време на чифутдемокрастията.Народа се разпиля...младото поколение което остана там,по новите повели на юдейските господари прегърна изконните еврогейски цености и се изпе*дерасти,наркоманизира и прочее.Е как да стане?
tun1915
на 17.11.2019 в 07:43:19 #6То добре, ама един трол забелязвам тук Че и твърди че Бербатов е играл в Цска-София.
steiner
на 17.11.2019 в 05:16:50 #5Французите доказаха, че нищо не мое ги събори, ВСВ швабите влязоха, окупираха и ги клатиха без един от тях да се опъне, имах предвид Дешан и Кантона,че им държи влага.Дешан каза в едно интервю,че това е най-черния ден в кариерата му.А това.че не мърдат,като ги шибат швабите е вярно.Немците влизат в Париж и през 1870 -а. Първото изречение,което френския новобранец трябва да научи,като влезе в казармата е,как да каже на немски "предавам се'.Практични са иначе.
Akademik
на 17.11.2019 в 02:28:48 #4Пускайте ВЕЛИКИТЕ ЛЕВСКАРИ пак в Национала за да повторим ЛЕВСКАРСКИЯТ ДУХ ПАСВА НАЙ—ДОБРЕ В НАЦИОНАЛА ФАКТ
Akademik
на 17.11.2019 в 01:36:22 #3ЛЕВСКИ—ЛЕВСКИ—ЛЕВСКИ—ЛЕВСКИ
steiner
на 17.11.2019 в 00:41:02 #2На първата снимка,Дешан е заел позата правилно.На Манчо най-великия играч,Кантона,е в същата поза някъде по терена.Как ги шиба Емо не е истина.Още им държи влага на френските п.утки.
german
на 17.11.2019 в 00:22:58 #1ние сме били виновни... кои ние, бе