Прави чест на доскорошните рефери Врайков, Димитров и Йосифов, че имат смелостта да се опълчат срещу шефовете на Съдийската комисия във футболния съюз. Но сега най-важният въпрос е какво ще се случи оттук нататък? Какви биха могли да бъдат евентуалните последствия? Най-вероятно никакви. Както се казва, всяко чудо за три дни. Ще се разменят някои реплики, ще се говори, ще се коментира и само след седмица всичко вече ще е забравено. Сякаш, нищо не е било.

Просто защото поне засега няма годни юридически доказателства, които да могат да послужат пред съд. Намерения без доказателства не тежат, нали? Има някакви аудио, че и видеозаписи, но те още не са извадени на показ пред обществото. Отстранени рефери говорят срещу тези, които са ги отстранили. Това изглежда съвсем логично. Никой не иска да бъде отстранен, а който го отстранят е нормално да се обърне срещу бившите си началници. Поне докато не го върнат във футболното съдийство. Тези пък, които все още не са отстранени, естествено си мълчат, поне докато не ги отстранят. Ако ги отстранят сигурно и те ще „проговорят”.

Все пак нека да изчакаме още малко. След около десетина дни Христо Ристосков е обещал да даде специална пресконференция. На нея трябва да се появят въпросните записи. Ако те се окажат годно доказателство, може пък и да се намесят и някои държавни институции, като например прокуратурата. Или поне така си мечтаем. На нас така ни се иска. Но сега хора по стадионите няма, нали, освен журналисти и длъжностни лица. Футболисти ли да гледаш, рефери ли, щото и при тях стана много интересно.