Бившият национал и голмайстор на Локо Пд и първенството ни Мартин Камбуров премина в началото на 2006 в азиатския Ал Ахли. Той бе любезен да разкаже за читателите на "Топспорт" за отбора, представянето му и живота в емирствата.

- Здравей, Мартине, как си?
- Добре съм. Всичко е наред.

- Как се представя отборът ти Ал Ахли в първенството?
- Доста стабилно. Изиграхме 6 срещи, записахме 4 победи и загубихме на два пъти. С тези резултати сме на първо място в класирането. Играхме и за купата на страната и продължаваме в следващия кръг. За съжаление отпаднахме от Шампионската лига на Азия.

- Ти играеш ли и вкарваш ли голове, както правеше тук?
- Не съм играл само в две от срещите на отбора, но в последните 4 мача бях на терена и отбелязах три гола. Имам гол за купата на страната, където победихме с 1:0, и два в Шампионската лига на Азия. Разписах се и в двете срещи. Стигнахме до дузпи, аз реализирах, но съотборниците ми сгрешиха и за съжаление отпаднахме.

В България играех по-често в халфовата линия, но тук треньорът ме използва като централен нападател. Той е преценил така и аз съм длъжен да спазвам неговите указания.

- И там ли изпълняваш преки свободни удари и статични положения?
- Да. Но още не съм имал шанс да отбележа от фаул. Всичките ми попадения са от игрови ситуации.

- Кой е треньор на Ал Ахли?
- Вини Шефер. Той е тук от две години. Откакто съм в отбора, съм тренирал само при него. Той е много темпераментна личност. За щастие аз не съм имал проблеми с германеца. Просто Шефер има изисквания като всеки треньор и аз ги следвам.

- От какви играчи е съставен Ал Ахли?
- Местни момчета. Тук на всеки отбор е позволено да картотекира само двама чужденци. Освен мен има и един уругваец. Момчетата са на моите години, повечето са на по 25-26. Има и няколко по-възрастни от нас.

- Какво е първенството на ОАЕ и има ли разлика с българското?
- Интересно е. Има много силна конкуренция. Два от основните ни конкуренти изгубиха доста точки. Единият отбор записа само една победа и две равенства. В момента имаме 5-6 точки аванс. Това обаче никак не ни успокоява. Миналата година изоставахме с 10 точки, но станахме шампиони. Тук срещите са непредсказуеми. Стават много изненади. Често става така, че последният да победи първия. Това почти не се случва у нас.

- Има ли известни футболисти в другите отбори? Знае се, че на Арабския полуостров доста играчи завършват кариерата си.
- В Катар и в Саудитска арабия се привличат застаряващи звезди, но не и в ОАЕ. Тук също има чужденци, но не са известни имена. Повечето от тях са бразилци.

- Има ли интерес към азиатската Шампионска лига?
- Да, но не може да се сравнява с тази в Европа. Нас, за съжаление, ни елиминираха още в първия кръг. Играхме срещу отбор от Кувейт. Лошото бе, че първата среща се състоя на нашия стадион и пропуснахме шанса си да се класираме още тогава. В реванша, както вече ви споменах, отпаднахме след дузпи.

- Какви са стадионите и условията за игра в ОАЕ?
- Условията са отлични. Всеки отбор има по 3-4 терена за тренировки. Всички мачове се играят на осветление. Срещите започват от 19-19.30 часа заради горещината. В момента температурите са около 30-35 градуса, но очаквам да започнат да спадат. На мен лично горещините много ми пречат.

- Идват ли фенове на мачовете?
- Да, когато срещата е по-завързана. На домакинските мачове идват по около 6000 зрители. Любовта към футбола я има, но не е като в Европа.

- Какъв е собственикът на клуба и с какво се занимава?
- Не знам точно. Когато се върнах след края на лятото, разбрах, че са го сменили. Мисля, че е някой от важните личности в държавата, но не съм съвсем сигурен.

- Има ли нещо, свързано с футбола там, което те учудва?
- Да. Съдийството. То е просто трагично. В България непрекъснато обвиняваме реферите, но в сравнение с тези тук нашите са доста добри.

- Доволен ли си от условията, които са ти осигурени от клуба?
- Да. Всичко е наред. Дадоха ми апартамент. Имам и служебен автомобил. Нямам проблеми. Единствено понякога ми е малко скучно. Хубавото е, че тук има доста българи, контактувам с тях. Но когато съм си вкъщи, ми е скучно, нямам семейство и съм сам. Майка ми и баща ми бяха тук за два месеца, идват когато могат.

- Как се оправяш с езика, научи ли вече малко арабски?
- Говоря английски. Тук почти всички го знаят и използват. Употребявам и малко арабски думи, но колкото за майтап. В Дубай има много туристи, работници от Индия. Тук дори в магазините, когато пазаруваш, говориш на английски. В тях работят хора от Индия и Филипините.

- Липсва ли ти България?
- Да. Нормално е да ми липсва. Но това ни е съдбата, на мен и моите колеги. Имам "ТВ България" и я гледам. От нея се осведомявам какво става у нас. Животът ми е почти същият. Тренировки, мачове, ходене на кафе.

- Най-хубавият ти спомен от България?
- Спечелването на шампионската титла с Локомотив (Пловдив). Никога няма да забравя този момент. Както и головете, които съм отбелязвал. 

- Предстои среща между бившия ти тим Локо Пд и шампионът Левски. Интересуваш ли се още от "смърфовете" и имат ли шанс за успех?
- Да, разбира се. Но, за съжаление, отборът е съвсем различен. Повечето момчета отидоха в ЦСКА. Чувам се непрекъснато с Краси Димитров и той ми разказва за отбора. Знам всичко. Имам много приятели, които са фенове и ходят на мачовете. Надявам се да играят добре срещу Левски. Не трябва да се плашат. Стискам им палци. Публиката ще ги подкрепя както винаги и ще бъде 12-ият играч на отбора. Нашите ултраси са №1 в България.

- Има ли нещо, което не си постигнал и за което мечтаеш?
- За България съм постигнал доста. Надявам се да съм жив и здрав и да играя още дълго време. Може би някой ден ще се прехвърля в Европа, няма да се отказвам от тази си мечта. Ако бъда повикан в националния отбор, винаги съм готов да се отзова. Но тимът върви доста добре. Г-н Стоичков е изпълнил програмата си. Момчетата не загубиха от Румъния и Холандия, взеха необходимия брой точки.

- Разбра ли за скандала между Стоичков и Стилян Петров?
- Чух, естествено. Това е решение на Стилян и аз не искам да го коментирам. Той е преценил така. Аз не знам какво е станало, научих от телевизията.