Красимир Балъков е роден на днешната дата - 29 март през 1966 година. Специално за Topsport.bg Краси говори как се чувства на този ден, кои са най-скъпите му футболни спомени, къде се вижда треньор след престоя в Черноморец, как намери играта на националния отбор срещу Швейцария.
- Честит рожден ден Краси. Как се чувстваш на 45?
- Благодаря ви. Чувствам се много добре.
- В момента за кои твои върхови моменти като футболист се сещаш?
- Моята сила и като футболист и сега като треньор, а и като човек винаги е била постоянството. Имам си своите купи със Спортинг (Лисабон) и Щутгарт. Разбира се огромен връх ще ми остане заедно с цяло едно поколение, когато станахме четвърти в света. Това бе поредното голямо признание за България.
- Какви спомени имаш от Луиш Фиго и треньора Боби Робсън докато беше в Спортинг и после в Щутгарт когато бяхте трио с Елбер и Бобич?
- За Боби Робсън вечна му памет може да се говори много. Той бе повече от треньор с големи човешки качества. Научи ни на много неща във футбола. Като говоря за треньори искам да спомена Георги Василев, с който работих в Етър и Димитър Пенев в националния тим. От периода ми в Щутгарт съм благодарен на треньори от калибъра на Феликс Магат и Йоги Льов. Всички, които изброих са треньори с много широки възгледи за големия футбол.
Що се отнася до Луиш Фиго още тогава виждах, че има голям талант и не се учудих, че стана един от футболистите, за които се говори по цял свят. Явно сега си върши добре работата и като представително лице на Интер. А с Бобич и Елбер имам много приятни спомени и на терена и извън него. Доскоро както знаете работихме заедно с Бобич в Черноморец. Продължавам разбира се да поддържам приятелска връзка както с Фреди, така и с Джоване Елбер.
- Къде ще продължиш треньорската си кариера?
- За момента не мога да кажа. Дали ще бъде в България или някъде в чужбина - не знам.
- Под чужбина да се разбира ли Спортинг или Щутгарт?
- Ако знаех щях да ви кажа нещо конкретно. За момента изпитвам удоволствие да наблюдавам директно по стадионите мачове в България и отчасти интересни срещи в други страни.
- Има ли промяна в националния отбор?
- С начина си на игра националите показаха, че кризата най-после е отминала. Вижда се, че тепърва отборът ще върви нагоре. Имаше настроение и това ми харесва.
- Ти беше мост между поколението на четвъртите в света и сегашното. Може ли да се каже, че Стилиян Петров е също мост между неговото поколение и това, което идва?
- Стилиян трябва да бъде на всяка цена мост между неговото поколение и сегашното. Той е най-важната фигура. Според мен Стилиян, Мартин Петров, Станислав Ангелов, Благо Георгиев, Чавдар Янков са момчетата, които трябва да извършат плавния преход между тяхното поколение и сегашното. Техният опит и рутина са много важни. Добре е да бъдат в представителния състав до 2014 година като част от националния отбор.
- Добре ли се представиха нашите футболисти в мача с Швейцария?
- До към 65-ата минута бяха доста добре. Но след това си пролича липсата на качествена физическа подготовка, която имат играчите на Швейцария. Не трябва да се залъгваме, че нашето първенство е станало по-силно. Също така с изключение на някои наши футболисти останалите се подвизават в не дотам силни първенства и съответно не толкова силни клубове. Когато повече наши футболисти заиграят в по-големи европейски клубове, тогава отборът като цяло няма да има проблеми да изиграе във високо темпо цял един мач и съответно да го спечели.
- Като цяло доволен ли си от представянето на националите?
- Казах ви да. Може да се повторя, но смятам, че тежките моменти са отминали и сега се върви макар и лека-полека напред. И още нещо. За да върви националният отбор добре е нужно да се създава и позитивна атмосфера около представителния състав.
