Камата се вряза право в сърцата...

12 декември, сряда. Студ е сковал София. Дишаме тежко. 16:20 часа е. Приближавам Зала 6 на НДК. Десет минути по-късно там ще започне среща между легендата на българския и световен футбол Христо Стоичков с негови фенове. По случай книгата му "Историята", която предизвика истински фурор у нас. Такъв, какъвто предизвикваше Ицо на терена - с екипа на националния ни отбор, ЦСКА и Барселона.

Източник: LAP.bg

Каква опашка само се вие пред входа - километрична! Стотици хора са дошли много по-рано от обявения час, явно предусещайки, че навалицата ще е голяма. Стоят и чакат своя ред да се доберат до вратата. Още не знаят, че зад нея ги чакат дълъг коридор, стълби, нов коридор и... чак тогава залата. А вътре е той - Стоичков. Седнал на масата в средата на залата, отново под прожекторите. Усмихнат и със Златната топка до себе си. Тази, оригиналната, която заслужено спечели през 1994 година.

Източник: Софтпрес - Фейсбук

Студът става все по-непоносим, но дишаме по-леко с всяка следваща крачка. Ред и дисциплина на опашката - като в казарма. Няма мрънкане, няма предреждане, няма номерца. Уважение - към всеки около теб и към Христо. До мен е мъж на около 60-годишна възраст и красиво момиче, което едва ли има и 30 години. Майки с деца, татковци с деца, цели семейства. Фенове на ЦСКА, на Барселона... Една двойка приковава вниманието ми - дама и господин, които трудно стоят на крака. Жената се подпира на бастуна си. Обзалагам се със себе си още колко минути ще издържат. Очаквам да си тръгнат всеки момент. Близо съм да позная - дядото предава торбичката с книгата на бабата и поема по обратния път назад. Чаках възрастната дама да го последва. По едно време се загуби от погледа ми. Пак я видях - пред входа на залата, покорила своя малък Еверест. Не се отказа жената, докосна се до Камата.

Източник: Софтпрес - Фейсбук

Вървят разговори, всеки се връща назад в спомените си за Ицо. И така напълно непознати хора си стават близки. Поне за час-два. А защо не и след това? На километричната опашка отново сме обединени. Като по време на лудото американско лято. Отново големият обединител е Христо. Да, Камата - той отново ни се вряза право в сърцата... Обичан е Стоичков. И в България. Много обичан.

Източник: Софтпрес - Фейсбук

Часове наред - от 16:30 до 20:00, легендарният футболист не става от масата. С едно изключение - взима си кратка почивка от 5 минути веднага, след като обръща внимание и на медиите. И продължава да получава и раздава любов. Не "претупва" нещата, обръща голямо внимание на всеки. Подписва се върху всичко, което му дадеш - книгата, фланелка, шал, друг артикул... Разговаря с хората, изслушва ги. А усмивката не слиза от лицето му. Вълнението на хората в залата е огромно. Усеща се нещо специално във въздуха. Всикчо е изпипано до съвършенство. Именитият ни фотограф Бончук Андонов (на снимката долу, в средата) снима всеки, който е при Стоичков на масата. След това фотосите ще бъдат качени в страницата на издателство "Софтпрес" във "Фейсбук", казват организаторите. А който иска да запамети момента на личния си телефон? Няма проблем - момичета с червени фланелки съдействат с усмивка.

Източник: Софтпрес - Фейсбук

В книгата си Христо Стоичков споделя на няколко пъти, че е изпълнил детските си мечти. Най-голямата е да спечели Златната топка. Другите - да спечели купата от КЕШ/Шампионска лига, да играе в европейски гранд. Много момчета и мъже изпълняват една от своите детски мечти точно на 12.12.2018 година - да се докоснат до вечния Номер 8, да получат снимка и автограф от него, да разменят няколко думи.

Източник: Софтпрес - Фейсбук

Камата - кошмар за журналисти и фотографи. Да, ако си от наглите. Има такива, има ги във всички сфери от живота. Отново в биографията Ицо признава, че още в началото си в Барселона решава да сложи маска за пред представителите на медиите. На лошото момче, което ги гледа със сърдито изражение и сумти по техен адрес. Снощи маската я намаше. Колегата Филип Петрунов получи подарък от Стоичков - писалка, "златна". Пред мен пък беше друг популярен спортен журналист - Иво Тонков (на снимката горе). Прегръдки от Модерния ляв и за него, усмивки и шеги. Стигам и аз до побелелия ми герой от детството, който ме накара да се влюбя завинаги в най-великата игра и във футболен клуб Барселона. Да, първите ми спомени за футбола са свързани именно с Ицо в Барса и, разбира се, със САЩ '94. Първият ми допир до Стоичков? На пистата на стадион "Васил Левски" при посрещането на Четвъртите в света. Аз малко момче, той огромен. Какъвто винаги е бил!

Източник: Софтпрес - Фейсбук

Професионално - чували сме се няколко пъти по телефона. И тогава беше много любезен, отново без въпросната маска. Но снощи беше по-мил и от Дядо Коледа, така чакан от децата в този период на годината. Такъв е Христо Стоичков - с добро сърце и завинаги в сърцата на милиони българи. Най-успелият ни футболист, най-известният ни сънародник. Успехите никой не може да му вземе. И въпросната любов от страна на хората. На малки и големи, на дечица, дядовци и баби. Да, Ицо наистина е вечен...

Христо Стоичков: Не виждам наш перспективен играч, сегашните мислят по-малко за футбол

"Така няма да стане"