Има футболисти, които винаги приковават вниманието, когато кажат нещо. Това в пълна степен важи за Христо Стоичков. В студиото на Ринг ТВ Камата говори по всевъзможни теми от футбола, който му е ясен като бял ден, до политиката, която си остава негова слаба част. Беше в стихията си. На моменти го раздаваше улегнал, на моменти пускаше ей така с ирония неудобните въпроси покрай себе си, а в други моменти откровено в своя стил не желаеше да отговаря. Какво всъщност каза и какво загатна Христо.

Със сигурност Борислав Михайлов трябва да се чувства един много щастлив човек. Преди Нова година на визита пристигна на крака самият президент на УЕФА Мишел Платини. После някак си доста бързо единственият сериозен опонент на Боби за президентското кресло в БФС Васил Божков се отказа от надпреварата.

За да се стигне до ново мощно рамо в полза на шефа на футболната централа. В обширното си изказване Стоичков изказа подкрепата си за Борислав Михайлов по своя си начин. Нарече го „моя капитан” и „футболистът, който направи много, за да станем четвърти в света, след като спаси дузпите с Мексико и опасните положения на мача с Германия”.

Най-важното, което Стоичков каза, бе в стил „с един куршум - два заека”. Ицо хем си отвори широко врата в бъдеще да кандидатства за президент на БФС, хем ясно подчерта, че няма да подлива вода на бившия си съиграч с думите: ”Ще се кандидатирам, когато Боби реши да спре.”

По отношение на треньорските си амбиции Христо също е помъдрял. След като си начеса крастата на най-високо ниво с националния отбор, видя още веднъж обратната страна на медала като наставник на испанския Селта. Още повече, че там е станал жертва на уговорени мачове от друг отбор. И по този повод заяви:” Ще искам докрай обезщетение за нанесените ми морални щети.” 

Като стана въпрос за треньорска професия, интересно бе кои за него са треньорите с голямо Т. В негов стил, Димитър Пенев в ЦСКА и Йохан Кройф в Барселона не бяха поставени в на пръв поглед логичната графа. Но само на пръв. Всъщност Христо постъпи нормално. Защото и Стратега, и великия холандец са достатъчно известни и нямат нужда от хвалебствия.

Със споменаването на първите си треньори Огнян Атанасов в Марица и Сава Савов в Хеброс (Харманли) Христо отдаде признание на тези, които са направил по-трудното, по невидимото и по-неблагодарното. Да открият в един див хлапак огромната струя талант и да я насочат нагоре. Всеки велик играч си спомня с умиление за първите стъпки.

Наскоро новият носител на „Златната топка” Кристиано Роналдо по същия начин говореше за своите първи наставници в родния Фуншал и после в Насионал (Мадейра). Едва след това Спортинг (Лисабон) и Манчестър Юнайтед обират вече узрелия плод. Също, както преди това става със Стоичков при Пенев и Кройф. Неслучайно Христо спомена, че за него най-великия треньор на ЦСКА е Манол Манолов.

Първо защото го открива заедно с Иван Колев на турнир в Плевен на четирите „В” РФГ през лятото на 1984 година. И после, защото е публична тайна, че двамата терминатори и най-трудни характери в историята на ЦСКА Георги Денев и Христо Стоичков са научени на дисциплина по своеобразния начин на Симулията – техния духовен баща и като труден характер и като себераздаване. Може да се каже, че все още нещо припламва между Стоичков и Пената.

Но не е чак толкова голямо, защото в крайна сметка Ицо призна огромния треньорски усет на Пената, който е успял да шлифова до блясък него, Любо и Емо. И на въпроса какво прави сега Стратега в ЦСКА Ицо категорично отговори: ”Успя да направи много неща, след като не получава нищо и пак да изстреля нови млади таланти и очаквам ЦСКА отново да стане шампион”. Когато стана въпрос за все още действащия президент на ЦСКА Александър Томов, Ицо улучи в десятката:

”За Сашо мога да кажа, че нещата са мълчание в пустиня”. Разбра се, че няма намерение да заема ръководен пост в ЦСКА или дори да купува отбора. Отговорът му, разбира се, бе в неговия прозрачно-загадъчен стил: „Не и на този етап”. Може би преминаването му от другата страна на тъчлинията от играч като треньор го накара да отговори философски запитан какво си спомня за победата над Левски с 5:0, когато отбеляза четири гола:

”Тогава бяхме по-добри, аз вкарах четири попадения и логично бихме. Но имаше и друг мач в който те за Купата на България ни биха също с 5:0. Така, че един мач биеш, друг - падаш. Това е футбола”. Но дали Христо не е почувствал угризение от факта, че при въпросната загуба не се яви на терена. И се е поставил на мястото на треньора Петър Зехтински. А може би си е казал, че ако беше на терена, с неговото присъствие ЦСКА можеше да спечели или дори и да беше загубил нямаше да бъде с толкова голям резултат.

По отношение на Бербатов даде очаквания отговор: ”Ако му завиждах, нямаше да дойда на награждаването за футболист на годината. И който мисли, че аз не искам да имаме втора „Златна топка” значи е малоумен”. Има два варианта. Остава да му повярваме, а другия е, че като реалист смята, че е трудно Бербатов да го застигне и затова си позволява да бъде ларж. Специално по този случай бих искал да дам един пример на който лично бях свидетел.

На 50-годишнината на „Златната топка” в Париж, когато на сцената бяха повикани четиримата френски носители на трофея - Копа, Платини, Папен и Зидан, те далеч нямаха възторжен вид, че ги събират заедно на сцената. И заради това конферансието бе принудено да им подвикне: ”Е, хайде приближете се един до друг. Няма нищо да ви стане”.

Така, че в този контекст нека  приемем пожеланията на Христо към Бербатов като наистина повече от европейско признание от страна на Христо. А ако не е така, виждаме как се държат в широко скроена страна като Франция. Другото е отиване и завръщане на най титулувания наш футболист Христо Стоичков от София в Барселона и където си поиска по света и обратно. И навсякъде слуша песни на новия си приятел Веселин Маринов за родината си - България.