От ръководството на Ботев не пожелаха да разкрият за кои отбори работят пратениците. Иначе Саидходжа, който е единственият изявен голмайстор в тима, е силно желан и от австрийския ЛАСК Линц, където бе на проби през лятото.
Другата цел на италианците - Илиaн Гаров, обаче не игра срещу шампионите поради травма в адуктора. Още през лятото от Ботев съобщиха, че за капитана има запитване от Катания. Това стана след двубоя Катания - Ботев (1:0) по време на лагера на Ботуша. Очаква се след възстановяването на Гаров италианците отново да дойдат, за да наблюдават някои от двубоите на Ботев.
Италианци следят двама от Ботев
22.10.2008 10:22:52
Източник: Антон Станков
Саидходжа е в трансферните планове и на австрийския ЛАСК Линц
Ботев може да се раздели с двама от най-добрите си играчи, съобщи в-к „7 дни спорт". Двама италиански мениджъри са били на стадион "Христо Ботев" за мача с ЦСКА. Целта им е била да наблюдават винмателно играта на голмайстора Дормушали Саидходжа и капитана Илиaн Гаров.
izgrevist
на 22.10.2008 в 16:30:56 #4Loko_Pd-ти по скоро си скаут на Генчлербирлиги или на Касьмпаша.Вземи си Динчер Фейзов за преводач и марш на Лаута
Plovdivskia grand 1912
на 22.10.2008 в 15:28:05 #3Само публиката на Ботев е истински дванайсети играч Запалянковците на Левски и ЦСКА продължават да бъдат прекалено фаворизирани като маса от хора що се отнася до вярност към любимия отбор и влияние спрямо развитието на клуба. И двете публики се бият в гърдите колко са многобройни и темпераментни, а футболисти и треньори постоянно ни повтарят клишето за дванайсетия играч. Истината обаче е, че пловдивските запалянковци са много по-напред и на първо четене ще посочим само два примера. Цесекарите не искат да признаят, че Александър Томов си прави каквито си иска бъзици с тях, а левскарите колкото и да скандират против Тодор Батков, най-много след това да си останат по домовете като оставят трибуните на “Герена” празни. Пловдив обаче е друга философия. А това най-вече се отнася за Ботев. Локото бучаха и стенаха против влизането на турски капитали на “Лаута”, но в крайта сметка от Истанбул поставиха Галя Топалова за лице на клуба и всичко се забрави. Край бирената фабрика е съвсем друга бира. Тези дни станахме свидетели на първото практическо изгонване на собственика на един клуб, макар и все пак да става дума за пари и джиросване на акции на дружеството от една компания на друга. Димитър Христолов живееше в непрекъсната революционна обстановка и колкото и да вадеше дипломатически козове от джоба си, отлагайки проблемите напред във времето, накрая се предаде. Съмнявам се, че бившият вече собственик е изкарал някаква печалба от ФК Ботев, тъй като приходите от трансфери, билети, телевизионни и рекламни права през неговото управление едва ли са стигали само за поддръжката на стадиона и плащане на охрана и полиция. Тоест, Христолов бе принуден всеки месец да вади пари от джоба си, за да покрие бюджета за заплати, а освен това на всеки полусезон в Ботев бяха привличани нови футболисти, колкото и евтини да бяха те. С малки изключения по този начин стоят нещата във всички български клубове, но Димитър Христолов не е част от сериозния бизнес и явно изпитваше сериозни затруднения по финансирането на клуба. Криво-ляво, от тук-от там той все пак успяваше да закърпи положението и можеше да си продължава по този начин още дълги години напред. Феновете обаче изобщо не ги грее, че бизнеса на Христолов е скромен и не се развива с главоломни темпове. Наистина не е приятно за запалянковците на Ботев всяка година отбора им да се бори за оцеляване. Това живуркане не се хареса на жълто-черната част от Пловдив и това е единствената причина за войната им срещу Христолов. Ясно е, че за голям футбол са необходими големи пари и който и да е собственик на Ботев щеше да го последва същата съдба. Първо бяха плакатите. Започна се със съвсем прилични послания, премина се към по-сериозни обиди, след това се появиха транспаранти с откровени заплахи, мина се дори през хулиганско нападение спрямо автомобила на Христолов със самия него вътре и се завърши с тотален щурм. Този щурм включваше приготвен истински ковчег за Митьо и всякакви методи, целящи всевъзможни санкции на ФК Ботев – и финансови и административни. Видяхме хвърляне на предмети по терена, чухме маймунски звуци, ужасихме се от вандалско трошене по стадионите на цялата страна. И всичко това с едничката цел този Христолов да освободи Ботев от присъствието си. Е, свърши се! Него вече го няма в регистрите на хората, свързани с футбола. Въпросът е обаче какво следва от тук нататък, защото наличието на много пари не е никаква гаранция за правилното функциониране на един клуб и примерите за това са много и са предимно в София. Менажирането на едно футболно предприятие е много сложна, деликатна и тънка материя и запалянковците на Ботев съвсем скоро ще го осъзнаят. Сега е време за наздравици и хвърляне на каскетите във въздуха, но след изтрезняването ще лъсне голата истина, а тя е, че Ботев няма да бъде конкурентно способен поне за следващата една година. Ще мине много време докато клубът се преструктурира на всички нива, докато се направи качествена селекция, докато се пооправи рухналия стадион. Няма какво да се заблуждаваме, в този си вид Ботев е мноооого далеч от това, което искат да видят запалянковците и новите собственици, които и да са те, трябва да си дадат сметка, че още с първата грешна стъпка ще видят имената си на транспаранти. Това, което видяхме срещу ЦСКА в неделя изобщо не е оптимистично и трудно ще се оправи за няколко месеца. Резултатите, а не правилния футбол са водещ фактор за оценката на един клуб и привържениците на канарчетата много скоро ще насочат първите си стрели към официалната ложа. Сега Ботев гостува на удавника Спартак Варна, следва домакинство на непредвидимата Славия, после е наред пътуване до ужасния Перник и ако в тези три мача жълто-черните не спечелят нито една победа, ще си останат за дълго време под чертата. Така, че нека край бирената фабрика не бързат с фанфарите. Откъдето и да го погледнем, Ботев е съвсем реален кандидат за “Б” група и запалянковците изобщо няма да оставят приемниците на Христолов да си вземат въздух. А както вече споменахме, жълто-черната торсида е безпардонна и не се спира пред нищо. Ето на това му се вика дванайсети играч, при останалите това понятие е доста размито и не отговаря на формулировката. И новите собственици на ПФК Ботев трябва много отрано да си опичат акъла. Иначе ги чака, това, което се случи на Димитър Христолов.
Loko_Pd
на 22.10.2008 в 11:34:37 #2Аз съм скаут на Реал Мадрид и целия отбор на Ботев се следи внимателно защото всички до един са уникални играчи!!!
SanA
на 22.10.2008 в 10:59:12 #1Тая топла италианска връзка напомня за Христолов, мамка му