Благодетелят пристига.
Реките от пари потичат. Лични или държавни. Всичко е чудесно, предлагат се средностатистически и дори леко завишени заплати. Мотивацията на футболистите и спортно-техническото ръководство е на ниво, резултатите са задоволителни и клубът запазва елитния си статут в продължение на няколко сезона.
Благодетелят си тръгва.
Всичко рухва. Няма средства за пътуване, за премии, за заплати, за наеми, за обезпечаване на елементарни разходи и обновяване на инвентара. Започват кампании за спасение на клуба. Идват по-слаби футболисти. Дава се шанс на недоказани треньори. Отборът започва да губи. Резултатите са незадоволителни, След това стават абсурдни. Започва да се говори за "пробити" играчи и за продадени мачове.
Отборът изчезва от футболната карта на страната.
За съжаление това може да застигне над 50% от българските футболни клубове. Без значение, че в повечето от тях привидно ситуацията е стабилна.
Източник: LAP.bg
От всичко това обаче никой не печели. Нито Стара Загора, нито Раковски, Петрич, Русе, нито който и да било друг град, от чиято действителност се изпарява поредният мимолетен "продукт", както е модерно да наричаме футболните отбори в последните години.
Дават се напразни надежди. Феновете вярват на обещанията, стават съпричастни към "каузата". След това са разочаровани.
Животът ще продължи и след Верея. След Дунав също, ако се стигне до очаквания неприятен завършек в Русе. Но е жалко да продължаваме да минаваме по тази неприятна спирала. От която сякаш няма изход. Може би дадени хора, за определен период от време ползата е налична. Но със сигурност, в дългосрочен план, всичко това е пълен абсурд.
Има начини за коригиране на случващото се.
Още по-добре ще бъде то да бъде превантирано, преди въобще да с заговори за поредния "проект". Дългосрочното планиране не е привилегия на големите държави.
Без значение колко средства гарантира да вложи поредният благодетел, би следвало да се помисли за тяхното правилно разпределение напред във времето. Да се зададат срокове за разходване на капитала, да бъдат задействани лостове за ограничаване на загубите още преди да се е стигнало до значителни такива. Би следвало да се изгради стратегия, съгласно която да е известно какво се случва и как могат да бъдат ограничени щетите.
И най-вече - властта не бива да бъде в ръцете единствено на благодетеля. На този, който дава собствени или пък не съвсем средства, за да го има клуба.
Източник: LAP.bg
Децентрализацията и разпределената власт могат да спомогнат за намаляване случаите "Верея" в нашия футбол.
Европейските грандове рядко зависят единствено от благоразположението на една отделна личност. Свидетели сме на случаи, в които избраният от собственика на даден клуб Борд на директорите не позволява на самия бизнесмен да осъществява трансферни сделки и да предприема определени ходове, които могат да навредят на клуба. Защото той, бизнесменът, не е над всичко. Ако го няма борда, няма отбор, няма бизнес, няма фенове, няма резултати. Няма и смисъл. Защото иначе се получава така, че погледнато отстрани, безпристрастно, през клуба просто преминават едни средства, които биват разходвани, а след това балонът се свива.
Източник: LAP.bg
Искаме да тренираме като големите, да даваме солидни възнаграждения на временно пребиваващите в страната чуждестранни наемници, да говорим като грандовете на Стария континент, да имаме прически, поведение и въобще имидж, имитиращ доста неуспешно европейските и световни звезди.
Но не желаем да действаме като тях.
Така, че когато "човекът с парите" си тръгне, клубът да остане. Да продължи да съществува. И когато ситуацията се насочи по пътя на безнадеждността, футболистите и спортно-техническото ръководство да бъдат предупредени. Но преди проблемът да стане факт. Преди касата да започне да дрънчи на кухо.
Защото футболистите често биват обвинявани, че са наемници. Че се интересуват единствено от парите. Подобна критика чуваме и за треньорите.
Източник: LAP.bg
Но истината е, че това е тяхната работа. Техният бизнес. Без него те нямат алтернатива и не могат да издържат семействата си. Вече са повишили стандарта си на живот, а след това нямат възможността да го поддържат. Защото не са били предупредени. Защото до последния момент им е обещавано, че всичко ще бъде наред. Че пари "ще се намерят".
Така става...
С намиране.
Източник: LAP.bg
Дългосрочно планиране. Икономически кадърни личности. Разпределена отговорност. Акционери, Борд на директорите, действащ Управителен съвет. Това е начинът.
Иначе... Верея. И както по всичко изглежда - Дунав. Докато не дойде някой нов благодетел. Който временно да "сбъдне мечтите" на някой от прекрасните ни градове. В които хората продължават да мечтаят и вярват, че любимият им отбор пак ще го има някой ден.
Абсурдно.
g3_ev2
на 08.11.2019 в 16:44:46 #1Много години преди да се появи явлението Лудогорец бях изразил мнение, че най-големият проблем за българския футбол е едноличната собственост върху клубовете от откровено чорбаджийски тип. Лудогорец просто направи нещата очевадни, но не знам по какви причини гневът на запалянковците постоянно е насочен към послушковците от БФС - може би защото определят съдиите, регламента на турнирите и т.н. Нашият запалянко дори оставя без внимание самоуверени фрази като тази на един от собствениците: "Еди - кой си съм го задраскал с дебелия флумастер" (!?). Няма съмнение, че при слабата посещаемост на мачовете инвестициите на собствениците няма как да се върнат, освен чрез една голяма далавера държавата или областната управа при поемането на отбора и безкраен ред от далавери при упражняване на собствеността. Не може в един футболен отбор незнайно как забогатял собственик, с тромавата си походка, да е първа звезда на отбора, да прави тежки изявления и да чертае съдбата на маса хора с футболни умения като член на БФС, напр. Зваездите в спорта са тези на терена и тези, които ги подготвят за изявата, защото те са призвани да изкарват парите със своето МОЖЕНЕ. Ако МОЖЕНЕто го няма, другото просто няма смисъл, другото са сцени от някой селски мегдан, които, обаче, нанасят непоправими травми на националния футбол. Но у нас винаги нещо, което привлича хората, се превръща в начин тези хора да бъдат използвани с меркантилна цел - преди беше да тушират политическото напрежение, сега - за прикриване на дълбоката, отблъскваща същност на голяма част от българския "бизнес". Дори героите от САЩ'94 бяха ловко вмъкнати в тази игра (и съответно, сега обират негативите). Футболист с какъв манталитет, майсторство, изобретателност на терена би могъл трайно да играе за човек, който в произволен момент би го "задраскал с дебелия флумастер" и би се изтъпанил в ролята на самата справедливост. Логично, с такива футболисти ни бият навсякъде, защото куражът и акълът им стига до някой бой в чалга клуб, а на терена се изявяват с култивираната си от ситуацията "заешка душа" и играят, дори да е самоотвержено, тъпо и предсказуемо, дори да имат някакво майсторство. Кой родител ще гледа безразлично как детето му, увлечено от магията на футбола, губи целите си млади години след топката, за да му реши няко си съдбата чрез задраскване с дебелия Флумастер?! И още един въпрос: Има ли журналист, който смело да се изправи и да каже - и ние, с нашите писания, много допринесохме за това. Т.е. да каже публично това, което всички виждат. Не, голяма част угодничат на т. нар. футболни босове, които днес ги има, утре ги няма и причудливо се извъртат, щом поредният "бос" потъне в неизвестността. Това ли е просперитетът в спортната журналистика? Съгласен съм с разпределената отговорност за отборите, но и отборите следва да носят пряка и тежка отговорност за съдбата на футболистите си и треньорите, а не да пилеят с оскъдното си футболно виждане и това малко, което имаме с етикета можене! Така че отборът да рухва не когато чорбаджията го напусне, а когато чорбаджията започне да се взема насериозно. Все пак това са хора, а времето на робовладелството отдавна изтече. Това, че им давали големи заплати "от джоба си", а не играели според мераците на богаташа и че който давал парите той поръчвал музиката, да си го пазят за онази дупка в полето, в която да кажат, че цар Траян има магарешки уши!