Илиан Илиев: Локомотив ще бъде в Топ 3

Илиан Илиев даде интервю пред "Тема: Спорт", в което отговори на всички въпроси, касаещи клуба и българския футбол въобще.

Мнението на специалиста:

Г-н Илиев, преди малко повече от месец станахте треньор на Локомотив (Пловдив). Как ви се струва обстановката в българския футбол, има ли разлика спрямо тази преди три години, когато за последно бяхте начело на Левски?
- Този месец и половина мина доста бързо, защото постоянно влизаме от мач в мач. Бях посрещнат добре, учудващо, защото не бях свързан по никакъв начин с Локомотив нито като играч, нито като треньор. На трибуните имаше плакат, с който привържениците ме приветстваха, което малко или много предразполага нещата да тръгнат в положителна насока.

С оглед на това, че ви познаваме добре, знаем, че гоните по-различни неща от резултати, като например стил на игра и поставянето на основи за бъдещи по-сериозни успехи...
- Разбира се, че се гонят тези цели. Но това зависи от приоритетите и какво търсят хората. Там, където бях - в Ангола, имах резултатите, но ръководството поиска да прави селекцията, а аз само да тренирам отбора. Разбирате, че няма как да се съглася с подобно нещо, тъй като все пак съм треньорът и нося отговорността за всичко в спортно-технически план. Тук, когато идвахме в Локомотив, виждахме, че има и качествени играчи, които бяха малко психологически затормозени, защото есенният дял не беше много добър за тях. Има го и факторът, че играеха почти без пари. Тези същите момчета, които сега виждате, са изкарали месеци без финансови средства. Колкото и да говорим, че в такива моменти играчите се мобилизират, то има и ситуации, в които просто не виждат бъдеще.

Какво казахте на футболистите при първото си влизане в съблекалнята?
- Най-важното беше, че това, което виждам в класирането и като игра, не отговаря на качествата и потенциала на хората, които заварвам в съблекалнята. Казах им, че трябва да имат самочувствието, че сме един от най-добрите отбори в България като кадри и е нужно да го показват във всеки мач. Бе необходимо да им се върне увереността, да повярват в себе си и да започнат да играят спокойно. Винаги има притеснение и е трудно, когато си на девето място и целта е да се избяга от баража. На футболистите

почват да им
треперят краката

че ако загубят, може да са на плейоф за оставане, а както знаете, в една такава среща всичко става. Затова бе важно да повярват, че са добри футболисти, каквито всъщност са наистина.

Преди време Христо Бонев каза, че Локо (Пд) има най-добрите футболисти в България, като изключим Лудогорец. Споделяте ли това мнение?
- Има отбори в България, които също са събрали добри футболисти. Но съм съгласен с господин Бонев. Мисля, че с тези момчета, които разполагаме и още три-четири попълнения, може да се борим за по-високо място. Но вече споменах първия дял от шампионата, в който фенове и близки хора до Локомотив излязоха на преден план и

успяха да задържат
отбора да не се разпадне

Аз съм минал през период, в който е трябвало да се справям без пари. Знам, че някои играчи дават всичко, но вътрешно не виждат някакво бъдеще и затова сметките не излизат. Поради тази причина смятам, че през втората част от сезона си проличава, че Локомотив разполага с добър отбор, тъй като клубът вече е финансово стабилен.

В момента целта е колкото по-напред, толкова по-добре. Но не мислите ли вече за следващия сезон?
- Поглеждаме малко към следващия сезон. На този етап бе цел пред нас да избягаме от баража и да видим на кои хора ще може да разчитаме нататък, тъй като особено при този формат и с тези играчи догодина трябва да се гони третото място. А и не само заради футболистите и за клуба и феновете. Виждате, че след малко позитивни резултати публиката се върна на стадиона, което е добре за нас. Наясно съм, че тук се играе трудно, защото съм го изпитвал и начело на други отбори. Вече мислим за подсилване на някои позиции, някои от момчетата не съм ги виждал в игрова обстановка, така че до края на сезона може би всеки ще получи шанс да покаже, че мога да разчитам на него. Относно селекцията - търсим млади момчета, тъй като не знаем какво ще бъде с правилото до 21 години през следващия сезон. В момента разполагаме с двама-трима играчи, идват и няколко от юношите, но искаме да са хора, които гарантират, че поне на този етап ще се впишат, а не да става както при някои отбори, които

ги пускат само
за да отбият номера

Има футболисти с изтичащи договори като Мартин Камбуров и Емил Гъргоров. Водите ли разговори в тази насока?
- Преговаряме, да. В България обаче всеки чака за чужбина. Знам и аз как ни търсят зад граница като треньори и футболисти, хайде, при играчите е по-лесно. Дано всеки излезе да играе, но и ние трябва да имаме някаква яснота.

Може ли да се говори за стигане на третото или четвъртото място, което също може да излъчи участник, ако ЦСКА спечели купата?
- Трудно, не искаме да обременяваме футболистите. В България хвърляме прекалено много пари, за да отидем в Лига Европа и от първия или втория кръг да вземем 100-200 хиляди евро. За да постигнеш целта обаче, си инвестирал 5-6 или 7 милиона. Няма логика. Вярно е, че има болни амбиции на доста президенти да се доказват. Не треньорите и футболистите, а точно те, но за мен не сме готови за Лига Европа, дори говорейки само за стадиона. Ще трябва да ходим да играем на друго място, аз съм минал по този път и видях, че е съвсем различно да си у дома. Така че всичко с времето си. Ако дойде, няма да е лошо, но един път го видях това нещо - не бързаме за никъде.

Така ли си представяхте развитието на треньорската си кариера? Преди шест години вдигнахте единствения си трофей като наставник.
- Съжалявам единствено не че отидох в Левски, а че не ме оставиха да си довърша сезона. Хубав, лош, бяхме на две точки от Лудогорец и можехме да спечелим всичко. Казвам го с много условности, защото тогава за мен те си оставаха по-добрият отбор, но с малко късмет видяхте, че го докараха до финал за купата и решителен мач за титлата. В крайна сметка като минеш през един от грандовете, един трофей да си спечелил, и ти остава във визитката. Аз съвсем честно бях решил, моите приятели го знаеха, независимо дали щях да стана шампион, или да взема купа, след края на сезона пак щях да си тръгна. Просто нямаше смисъл да се работи под такъв натиск. Ясно е, че не бях фаворитът на синята общност за треньор и това си пролича още в първия ден, когато при представянето на отбора бяхме пред празни трибуни и нямаше един, който да ми хвърли на мен и футболистите

една чаша
вода за късмет

А се върнах там, където съм печелил доста неща като играч. Видяхте тук на "Лаута" какво беше отношението - вдигнаха ми плакат за добре дошъл. Има една приказка, както казва един приятел - "като ми удариха първия шамар, разбрах колко ще ме бият след това". Още в първия момент осъзнах какво ще се случи по-натам.

Последният ви мач в европейските клубни турнири бе с Левски срещу Сараево. Отпадането доведе до сериозно напрежение с феновете и дори ви причакаха преди една тренировка. Сега близо три години по-късно променихте ли си мнението за мача и случилото се?
- Не, не съм си направил различна преценка за случилото се. Истината е, че не искам да се връщам назад. Само ще кажа, че ние винаги и като национален отбор сме имали малко по-големи очаквания от реалните ни възможности. Мислим, че е като едно време, когато бяхме четвърти в света и тези страни, излезли след разпадането на СССР и Югославия, са доста назад, но не е така. Живеем в миналото, че сме след страните в Централна Европа, докато всички около нас се развиват.

Много хора изтъкват, че няма помощ от държавата, няма условия и не се работи правилно с младите...
- Връщаме се на това, което казах - болни амбиции и инвестиции от 5-7 милиона за влизане в Европа... Вместо да се вложат 2-3 милиона в школата, да станеш четвърти или пети в първенството, независимо дали играеш с българи или чужденци, но базата ще остане. Куп са отборите в България, които са влагали по 5-6 милиона на година и нямат тренировъчен терен за юношите. Градим отгоре надолу, което няма как да стане. Затова първата работа, като говорихме с Христо Крушарски, бе за терените. Той каза, че ще бъдат направени 5-6 игрища, което е много добре, ще се оправи и стадионът.

Кое е по-добре - да сте приятел с футболистите или да стоите на дистанция?
- Аз обичам да съм близо до тях, но трябва да знаем границата, която да не се прекрачва. Аз съм от типа треньори, които обичат да изживяват нещата близо до тъчлинията.

Ще ви върнем по-назад към кариерата ви като футболист. Достигнахте до доста високо стъпало, като играхте в португалския гранд Бенфика. Съжалявате ли за нещо, което не успяхте да свършите?
- В Бенфика съжалявам, че точно когато трябваше да преподпиша, треньорът Пауло Аутуори си тръгна и дойде Мануел Жозе. Тогава едно мое изказване в един вестник бе преведено от български на френски и от френски на португалски, в което критикувам наставника и поради тази причина станах излишен. После въпреки това си тръгнах сам и се върнах в Славия. Глупости съм правил, но както се казва, учим се от грешките си.

Голът срещу ЦСКА със задна ножица ли остава най-паметният и скъп в кариерата ви?
- Не. Имам по-красив гол със задна ножица с екипа на Бенфика срещу един по-малък отбор в Португалия. Все още не мога да го намеря на видео, но съм поставил задача на хора от клуба да го открият.

Имало ли е вариант като играч или треньор да отидете в ЦСКА?
- Не. Всъщност сега като се сетя, имаше един момент, в който Калпакчиев беше президент на ЦСКА, но не е имало нищо конкретно, а и нямаше как да стане.

Кой беше вашият идол в годините ви на футболист?
- Израснал съм в школата на Черно море, бил съм в агитката, тогава футболистите, които играеха в отбора, ми бяха любими. Знаете, че в онзи период играчите бяха в един клуб по 10-15 години. Кольо Спасов играеше и беше голмайстор, Милен Бакърджиев... бил съм на всеки мач. Нямаше и много възможности да видим някой друг от чужбина. Колко срещи даваха - финала за Купата на УЕФА и КЕШ.

В кариерата си на футболист усещахте ли, че можете да станете треньор?
- Не. Впоследствие като отидох в Маритимо на 31 години, започнах да гледам тренировки, да записвам неща от треньорите, а и от предните специалисти, с които съм работил, съм виждал кое е лошото и не трябва да го използвам и кое е хубавото, за да го приложа. Виждате, че в моята кариера съм се задържал по 5-6 години на едно място, например в Стара Загора. Това говори за работата, която съм свършил и най-важното, че съм я вършил, какъвто човек съм.
След като взехме купата с Берое, през следващото лято имах предложения от поне 2-3 отбора, дори от чужбина, но останах. Не знам защо, но го направих.

Кое видяхте, че е лошото?
- Имал съм треньори, които тотално... Това, което те правеха, аз не го правя. Ето например при Мануел Жозе направихме пет или шест тренировки сутрин, в които имахме само спринтова работа - 10 по 10 метра и 10 по 100 метра. Тогава трима-четирима човека получиха разтежения и той каза - "ето виждате, че отборът не е подготвен", а това не е нормално натоварване. Целта беше само да си намери оправдание за в бъдеще, че не може да постигне успехи. Има и други неща в отношенията с футболистите.

Има ли треньор, който ви е повлиял на вижданията?
- Пауло Аутуори в Бенфика е изключителен човек. Мога да кажа, че той е първо човек, а след това треньор. Карлос Мануел също, той е голям футболист на Бенфика, беше ми треньор в Салгейреш. С него тренирахме един час, а говорехме два часа за футбол. В Левски Георги Василев ни превърна във футболисти, които можехме да играем в чужбина, Чико също помогна, но с треньори преди него играехме всеки за себе си, а там станахме отбор.

Защо вече нямаме футболисти в големи отбори?
- Скъса се връзката. Аз много се надявах Симеон Славчев да заиграе в Спортинг, трудно му беше. Вярно е, че те вдигнаха много нивото, но се надявам да се върне там, защото има качества. Може би се залъгваме тук, че има добри играчи. А нивото ни е ниско, комплексни са нещата. Важно е и малките да не се задоволяват с малко.

Направили един финт
в мача и ще живеем
цяла седмица

до другия мач само с него - може би и това го има. Разполагаме с школи, които работят правилно, и виждате, че след 5-6 или 10 години излизат момчета.

Какво е мнението ви за Висшата лига и изваждането на ЦСКА, Локомотив (Сф) и Литекс?
- Идеята е добра. Хубаво е да се играе и в Русе, и във Велико Търново, едно време бяха центрове и често гостувахме там. С ЦСКА, Локомотив и Литекс никой не разбра какво се случи. Локомотив почнаха най-отдолу и са изчистени, но аз не приемам да го правиш толкова явно. Говоря и за ЦСКА, да правят двата клуба умишлен фалит. Хората в крайна сметка си плащат данъците и това не е нормално.

Визуално синът (б.р. - Илиан Илиев-младши и е на 17 години) ви е като изкопиран от вас и като ръст, и като визия, но прилича ли стилът му на вашия?
- Той има повече футболни качества, но му казвам, че е нужен и характер, за да развие уменията си. Не говоря само за него, но и за много деца. Те са по-талантливи от нас, тъй като нямахме възможности да гледаме в интернет нови неща.

Вие ли го насочихте към футбола?
- Не. Той е роден в Мадейра, Фуншал, а дъщеря ми в Лисабон. Като малък на детето, ако му бутате нещо, може да го намрази. Умишлено не сме му давали топка, докато в един момент не свали една пластмасова бутилка от масата и не започна да я рита, защото виждаше едни деца отвън да играят футбол. Тогава за първи път му купихме топка. Ако имаше пет топки вкъщи, и щеше да му писне да се занимава с тях.