Христо Стоичков: И да искам, не мога да се откажа от България

Легендата на българския футбол Христо Стоичков винаги има какво да разкаже за себе си. Камата даде обширно интервю за "Труд", в което коментира дали ще се кандидатира за президент, какво мисли за политиката, футбола ни и много други теми...

- От седмица не сте под светлините на прожекторите, г-н Стоичков. А близо месец в България се следеше едва ли не всяка ваша стъпка като на премиера Бойко Борисов, с когото често се появявахте в публичното пространство. Медии, социолози и политици дори анализираха, че сте в пиар кампания за президент на републиката.
- Пиар и Христо Стоичков? Няма как да стане.

- Защо?
- Не мога да си сложа този грях на душата. Аз правя каквото ми харесва и ако ми лепнат пиари, има риск още на втория ден да ги намерим обесили се. Трудно ми се издържа на темпото. Имам много волна програма. Например на режисьора Борислав Колев, който втора година снима филм за мен и пътуваме често по света, искам да му подаря екип, не мога да му уцеля мярката. Като почна филмът, беше размер ХХL. Сега вече е L. А на финала на лентата вероятно ще е станал S. Стопи се покрай мен. Но ако удържи фронта, ще стане хубав филм.

- Къде сте сега?
- В Барселона. Преди това бях във Валенсия на "Формула 1" и - да ви призная - спасение от обективите няма. Просто от едни попаднах на други. Нямам шанс за спокойствие. Опитвал съм и с молби, и с бой - нищо не помага. В нелегалност съм само, когато ловувам в Етрополския Балкан. Но веднъж и там в гората цъфна един с камера да ме интервюира. Викам: "Ей, с пушка съм, не ме ядосвай! Да не стане някоя беля!" Ама той смел, та смел. Кажете, вика, г-н Стоичков, за лова и за стопанство "Елен"? И така ме спечели, интервюира ме в гората.

- Не сте ли на Копа Америка в Аржентина, за да коментирате за телевизионния гигант "Телевиса"?
- Моите големи приятели, мексиканските собственици, направиха жест и отложиха пътуването ми, въпреки че имаме подписан договор. Заради изригнал вулкан в Чили е настанал хаос с полетите до Южна Америка. Направо ад. Трябваше да пътувам няколко дни и да направя безброй прекачвания на самолети. Те ми го спестиха. Сега съм по два часа на телефона директно в ефир и чакам сигнал за излитане.

- Все пак защо бяхте толкова активен по най-различни събития? В дадени дни беше нещо като "всички обичат Стоичков". Криете ли нещо?
- Невъзможно е всички да обичат Христо Стоичков. Може да стане само ако я закъсам. И то много яко. Късно ми е да се държа изкуствено и да се мазня с цел всички да ме обичат. Животът не е интересен, ако нямаш врагове. Затова и от време на време нарочно казвам нещо, за да провокирам. Да накарам враговете да изпълзят от дупките и да си излеят цялата, ама цялата злоба към мен.

- И после какво?
- После само гледам как всеки от тях си получава заслуженото. Не се намесвам. Само гледам. Изглеждат като бръкнали в контакт. Но ръководството там горе си знае работата. Гонят ги отвсякъде душманите ми. И което куче ме е заяло, добро не е видяло.

- Враговете са ясни. А приятелите?
- Истината е, че трудно допускам хора близо до себе си. Но направя ли го - вратата на моя дом е завинаги отворена за всеки приятел. Отдавна съм разбрал, че каквото и да направя и дори да съм най-милият човек на света, пак ще има хора, които ще ме плюят. И така е, защото съм успял човек. Но пък и всеки ден да греша, винаги тези, които ме обичат, ще са повече. Усещам го всеки ден, не ми трябва да поръчвам проучвания по въпроса.

- Добре, да изплюем камъчето: Ще се кандидатирате ли за президент на Република България?
- Премиерът нали отговори пред медиите на този въпрос вече?

- Да, каза, че няма да сте кандидат от ГЕРБ. Но може да сте на друг? Може ли да чуем отговор и от вас?
- Искате официално? Защото сте "Труд" и искате официално, така ли? Добре тогава - обявявам пред вас, че аз, Христо Стоичков Стоичков, няма да се кандидатирам за президент на Република България. Ако съм искал да правя политическа кариера, нямаше да се сетя чак сега.

- Кога беше моментът?
- Много моменти е имало, но просто никога не съм го искал. Последният път бе, когато България чакаше пред вратата на Евросъюза и всички наши политици трепереха от еврикомисаря Оли Рен. Той обаче поиска да се запознаем. Влязох в кабинета му в София, а той веднага отложи всичките си срещи за деня. Бяхме заедно четири-пет часа и говорихме по много теми. Тогава се роди идеята да стана посланик на ООН. Видях мистър Рен тази година в Брюксел в кабинета на еврокомисар Кристалина Георгиева. Тогава бях впечатлен не само от отношението към мен, но най-вече към нея. Към България. Изключителен респект и уважение.

- С лекота винаги давате оценки за политиците. Не се ли притеснявате от контраигра?
- Всички в България разбират от футбол и политика, нали? Аз защо да правя изключение?! Освен всичко познавам добре много от известните ни държавници. И политическите мачове винаги ги познавам. Казах ли ви, че онзи от Мадрид идва да лови рибки в аквариум? Още когато хората го посрещаха по улиците, ви казах да чакате големия обир. И какво стана? Взема, взема и накрая даже планини и гори иска да си носи в Мадрид.

- НДСВ са ви стари любимци...
- Няма вече групировка НДСВ. Останаха им хотелите по морето, построени с народни пари. Преди пет-шест години минава Миленчо на някакво тържество край мен и аз му викам: "Велчев, скоро от вас ще остане само един в парламента!" И около него шушукат, питат кой е този, дето ще остане? Как кой викам? Един гол чеп ще остане. Познах. Както и за другаря от Москва, че ще спука гума и ще отиде в пета глуха. Иска да се прави на другаря Ленин, да управлява работническата класа, без да има един работен ден. Обречена, сбъркана работа, другарю Станишев, сбъркана.

- Днес не криете симпатиите си към Бойко Борисов. Да не би защото е силният на деня?
- Никога не съм се влиял от партии, от движения или от това кой командва. Първо, животът не ми зависи от това и второ - винаги съм уважавал личностите в политиката. По тази причина харесвам и Бойко, не крия. Както и президентите Желю Желев и Петър Стоянов - също мои приятели. Помните ли как ги величаеха в началото и какво стана после? Останаха сами накрая точно, защото бяха стигнали много високо. А в България това значи, че те чакат злоба, завист и други лоши неща. Сега усещам, че и друг мой приятел - Георги Първанов, е в изолация. И може след края на президентския си мандат и той да влезе в коловоза на Желев и Стоянов.

- Нищо не казвате за "Синята коалиция"?
- Много се разприказвахме за политика, за миналото. Стига толкова. Нещата вече са ясни на хората. Видяхме как тръгна СДС, как тръгна Иван Костов. Какво доверие, каква подкрепа от българите. Но в спорта казват, че не е важно как стартираш, а как финишираш. Сега в групата на Костов са останали петима депутати. Колкото да играят карти и той да ги гледа. Това е за съжаление.

- Да се върнем към контраатаките. И вас има за какво да ви обвинят.
- О, знам ги наизуст нападките срещу мен. Едно и също от години. Не си плаща данъците, отказал се от България, кара автомобил със син буркан... Това е стихотворението. Българският съд обаче реши - Христо Стоичков е платил даже повече данъци и държавата трябва да му ги възстанови. Няколко хиляди лева са, не знам точно колко, защото не си ги търся. Но и никой не ме търси да ми ги върне. Това е интересното. Държавата ми даде разрешително да управлявам автомобил със специален режим и признавам, че използвах синия буркан за колата си. После ми го отнеха и го върнах. Всичко бе по правилата, но кой се интересува от истината. Има такива, дето се чувстват големи, като наплюят Стоичков. Като в оня виц, дето на един му казали: "Абе, ти си голям боклук!" А той отвърнал: "Може да съм боклук, ама съм голям!"

- А за отказването от България? Защо подминавате въпроса?
- Не искам да се изтъквам, затова. Аз и да искам, не мога да се откажа от България. Не мога, защото зад най-големите награди в световния футбол пише - Стоичков (България). Кратко и ясно! Златни топки, златни обувки, стоте най-велики на ФИФА и какво ли не още в световната история на най-великия спорт България присъства с моето име. И затова искам да благодаря за пореден път на десетките мои съотборници и също големи футболисти, на треньорите, на всички, работили с мен за тези успехи.
А това, че някога съм се ядосал и съм казал нещо, недоволен от държавата... Кой не го е правил? Мен са ме чули, защото съм Стоичков. Чичо на село няма как да го чуят. За съжаление. Но тези мои думи против държавата не тежат повече от това, което съм направил за България. Извинил съм се и който го приема, го приема, а който не го приема - ме псува. О'кей. И аз често псувам, като съм недоволен, не се правя на какъвто не съм. Това е животът.

- Ще се развеждате ли?
- А, това го забравих. От двайсет години ме развеждат по вестниците. Марияна най-много се забавлява с това. Последния път й викам на летището: "До гроб си с мен!" А дъщерите се шегуват: "Ооо, тати, бягай за парфюми да се подмажеш на мама да не те оставим тук."

- Докъде стигнаха нещата с испанските инвеститори за стадионите в България?
- Видях проектите - страхотни. Този за нов национален стадион е уникален. Погледнат отгоре е в стила на "Св. Александър Невски". Търсили са този ефект с кубета и с други елементи от храм-паметника. В Пловдив планират да направят чисто футболен стадион, а като подарък да издигнат две арени за по 7000-8000 зрители само за лека атлетика и само за тенис. За софийския "Септември" в проекта има терени за футбол, школа с терени, хотел и училище за таланти. Испанският инвеститор "Абелсир" чака покана да направи презентация в България. Готови са с всичко и чакат сигнал от държавата.

- А правителството ни дали е готово?
- Премиерът Борисов, вицето Дянков, Росен Плевнелиев и Нона Караджова са запознати с плановете. Приеха испанците, които в момента са номер едно в бранша в света с най-модерните стадиони в над 20 страни. Йорданка Фандъкова и арх. Петър Диков също видяха нещата. Надявам се, акосе стигне до презентация в Пловдив, този път на срещата с испанците да се появи и моят приятел - кметът Славчо Атанасов. Може да го взема лично от село Скутаре, ако си почива там. Правителството иска да направи нещо реално и затова се ангажирах да направя връзка с "Абелсир".
Ако им дадат зелена светлина, ще имаме супермодерни стадиони с ресторанти, кафенета, магазини, охранителни системи като в най-белите държави. Ще има задължително много зеленина и цели семейства ще могат да ходят на мач и на стадиона ще има забавления за всички.

- Къде се крие далаверата, вероятно ще попита всеки втори българин?
- Нормално е да попита. Хората у нас остаряха, докато ги лъжат и отляво, и отдясно. Испанците ще искат да печелят от обектите за определен срок. И това е нормално. Но няма как да си ги занесат в Испания. Всичко ще се ползва и ще остане за България.

- Вашите милиони в случая къде са?
- Моите милиони си вървят още от 1992 г., и то пред очите на целия свят. Слава богу, оттогава, когато подписах първия си милионен договор с "Барса", не се налага да се притеснявам за пари. Сега искам да направя още нещо хубаво за България и ще се боря за това. Стадионите не са нещо, с което се забавлявам, като да съм водещ на церемония, да коментирам мачове, да ходя на лов и голф или нещо подобно. Това е нещо, което остава в историята и от което децата ни и страната със сигурност имат нужда.

- Не говорихме за футбол. Съжалявате ли, че навремето приехте да водите националния отбор?
- Не гледам назад. Исках да има обединение и всичко бе супер девет месеца, докато нямахме загуба. Но още при първата се отприщи познатото разделение, започна плюене, интриги... Някои искаха да смачкат Стоичков, въпреки че ще пострада националният. Така и аз се наредих при виновните треньори. Сега чакам добра оферта, не бързам да скачам в тъмното като в началото. Гледам какво става с Лотар Матеус. Медиите се скъсаха да искат треньор от чужбина, но сега и него го дебнат. При първата загуба в квалификациите плюнките от знайни и незнайни ще хвърчат като от дезодорант.

- Страхувате ли се от нещо?
- От пътуване със самолет. Иначе се радвам на всеки ден. Аз мечтите съм си ги изпълнил. Там, където поисках, бях. Светът ме познава, навсякъде вратите са отворени за мен. Живея без началник. И като ме попитат какво си направил за България имам какво да отговоря.