Определено изминалата седмица беше на Христо Стоичков. Честването на 41-ия му рожден ден бе "осребрен" с две победи и трофей от турнето в Кипър. Купата, разбира се, няма и грам от стойността на отличията, извоювани от Камата като футболист.

Но това отличие е много важно от психологическа гледна точка за треньора. Ако се върнем към "черния" период от измъчената победа в евроквалификацията като гост на  Люксембург с 1:0 и загубата в контролата от Словакия с 1:3, тогава Христо бе обвиняван за всичко.

В общи линии е ясно каква ще продължава да бъде линията на антистоичковистите до важната световна квалификация с Албания на 28 март. На загубите на националния отбор в контроли, както беше със Словакия, се гледа с тройна лупа.

Припомняха се отказите на всички "иян" от Илиян(Стоянов) до Стилян(Петров). Мъчат се да се създадат конфликти по оста  Бербатов и Стоичков. Когато обаче отборът бие, както беше в Кипър, дума не се обелва, че тимът тръгна с настроение и без играчите, които го бойкотират.

От тези, които търсят под вола теле, плахо се отбелязва завръщането на Мариян Христов точно на поста на Стилян. Между впрочем "черните станции" тръбяха, че и Мариян щял да откаже да играе за националния отбор. Както се казва "дрън- дрън".

А пролетното отпушване с два гола на Бербатов, вече с 33,  на четири от Стоичков и 14 от рекорда на Христо Бонев, не е ясно как ще се отразят на "стратезите", които "правят" отбора без Бербо. Да не говорим, че на летище София Митко каза,че всеки ден говори със Стилян и го увещава да се върне в тима.

Но това е друг проблем. Който може да бъде разрешен и със завръщане на Стилян, но и без да се завърне.  Другата добра новина е бързото възстановяване на Мартин Петров. Както и убедителното 4:1, с което нашите съперници Холандия победиха Русия, чиито треньор е  техният сънародник Гуус Хидинк.

Този резултат показва, че "лалетата" може би няма да допуснат прекия ни съперник Румъния да вземе дори точка в Амстердам. Колкото и руснаците да изглеждат разбит състав спрямо северната ни съседка.