В няколко поредни броя "Стандарт" ви представи пълните интервюта, които част от златния ни отбор от Мондиал'94 даде пред БНТ за филма "Пеневата чета - 15 години по-късно". Днес ви представяме равносметката на Христо Стоичков пред Методи Манченко, който е един от авторите на лентата. Филмът ще бъде излъчен днес от 17,30 по Българската национална телевизия.


- Г-н Стоичков, каква беше атмосферата преди мача с Франция на "Парк де Пренс"?
- Тежка. Тежка за много хора, тежка за нашите критици, защото не вярваха в нас. Но ние вярвахме, че може да стане чудо. Разбира се, трябва да имаме предвид с какви футболисти разполагаше България тогава и къде играеха, както и какви играчи имаше във френския национален отбор. Нашата мисъл беше само за победа.

Вярно, седмица преди мача обстановката беше нажежена. Напрежението беше голямо, тъй като това беше последният шанс на нашето поколение да играе на голям форум. С много от моите колеги бяхме заедно още от 1988 г., когато загубихме от Шотландия, после загубихме квалификацията за Италия'90, не успяхме да се класираме през 1992 г. за европейското в Швеция. Годините си минаваха, първенствата отминаваха, нашите имена не бяха записани никъде.

Когато стана чудото, разбраха къде е България. Благодарение на Емил Костадинов. Това наше поколение се доразви до краен предел благодарение на целия отбор, благодарение на нашия капитан. Когато чудото стана, другата голяма цел беше да стигнем до първа победа на световно първенство.

- След загубата от Нигерия мнозина ви отписаха.
- Имаше голяма завист към нас. Мислеха, че ще се провалим, но с победите много бързо се обърнаха.

- Какво точно се случи, за да се обърне така историята?
- Много неща сте чули, много са ви казали, но никой не беше там. Това е голямата истина. Мъката, страданието след загубата от Нигерия не ги знаете. Когато гледах колегите в очите, виждах тяхната увереност и спортна злоба. Затова вярвах, че ще направим един силен мач.

Независимо дали с Гърция или с Аржентина. Както винаги казваме, апетитът идва с яденето. Направихме великолепен мач срещу гърците в Чикаго с великолепна игра. Имаше страхотно настроение след това, защото останахме в историята на българския футбол с първата победа на световни финали. Полека-лека отборът се отърси.

- Каква беше ролята на Димитър Пенев, Красимир Борисов и доктор Гевренов?
- Не забравяйте Христо Запрянов, Цанко Михов и Мишо Бъчваров. Това са хората, които бяха с нас. Отборът ни беше съставен от великолепни хора. Някой с по-малко качества, някой с повече, но всеки компенсираше това, което другият нямаше.

- Как Димитър Пенев ви обедини като отбор?
- Димитър Пенев си беше треньор. Тези, които играеха, трябваше да изпълняват това, което им се казва. Да играем, да защитаваме нашите имена. Все пак бяхме в големи отбори. Всеки искаше да защити своя интерес. Завършихме на четвърто място и когато се прибрах в Испания, бях безкрайно щастлив, че съм се класирал пред тях.

- Сега сте треньор, смятате ли, че лекият режим на Пенев тогава е бил недопустим?
- Димитър Пенев беше треньорът, футболистите излизаха и слушаха неговите указания. Не можем да отдаваме всичко само на един човек. Така хвърляме останалите на боклука.

Никога не се деляхме, независимо кой как се казваше. Когато аз трябваше да говоря, всички ме слушаха. Когато Боби Михайлов говореше, всички го слушаха, Наско Сираков, Краси, Данчо и най-малките - Дани Боримиров, Цанко, всички... Никой не се притесняваше да каже това, което мисли.

Този колектив не се делеше, нямаше Левски, ЦСКА, Барселона, Валенсия, Порто, независимо кой отбор.

- Балъков каза, че сте имали дълъг разговор в съблекалнята за мача с Германия, какво си казахте?
- Единственото, което си спомням, са думите на Данчо Лечков. Каза: "Момчета, ще победите ли, защото ние сме по-добрите?" Отвърнахме, че ще победим. Бяхме уверени в това. Поведоха ни с гол от несъществуваща дузпа, после съдията ни отмени 100-процентов гол. Ударихме и греда. Но в крайна сметка, ако ти вярваш в своите качества и искаш да го направиш, Бог казва: "Да, пътят е отворен".

Този ден никога няма да го забравя, голямата ми дъщеря имаше рожден ден. Данчо вкара великолепен гол с глава след страхотно центриране на Златко Янков. Тези неща не се забравят. Ще минат години, но ние ще помним това американско лято.

- Голът срещу Германия ли е най-ценният в кариерата ви?
- Ами на голямо първенство - да. За момент си помислих за дъщерята - ако вкарам, ще стане чудо!

- Още ли смятате, че съдията на полуфинала с Италия не ни даде възможност да скочим още по-високо?
- Аз винаги съм го казвал. ФИФА направи голяма грешка с френския съдия. Не един и два пъти се доказа, че той е слаб. Съдия, който унищожи мечтите на милиони хора. Непочтен човек, който уби труда на тези момчета на стадиона, подигра се с целия свят.

- Кога и защо избрахте треньорската професия?
Винаги съм искал да бъда треньор! За мен нещо ново винаги е от полза. Започнах треньорски курсове в България, продължих в Америка, където взех лиценз в тяхната академия в Ню Йорк. Започнах полека, не само като футболист, но и като треньор.

В Америка се учих от Боб Брадли, той е най-големият им треньор. Гледах какво пише, какво говори, как провежда тренировките. Схванах много бързо. След това официално станах и помощник-треньор в Ди Си Юнайтед.

След прекратяването на футболната ми кариера започнах да се занимавам с нападателите в Барселона. Падна ми се честта да работя с Лео Меси. Имах голямо желание, хъс. След европейското през 2004 г. назначаването ми в националния отбор стана малко прибързано.

Пламен Марков е великолепен треньор, приятел. Трябваше да заема неговото място. Мислех, че този човек никога няма да ми проговори. Никога не забравям, че Пламен ми подаде първи ръка в ЦСКА. Уважавам го много, независимо че пътищата ни се разминаха. Започнах с голям хъс.

Виждах, че в тези момчета има много потенциал, че могат да направят много за България. След това, което се случи в Португалия, те трябваше да си повярват. Всеки ги винеше, че са играли много слабо. Започнахме добре квалификациите, но се стигна до мача с Швеция. Мартин наказан, Стилян наказан, Валери Божинов контузен, Чавдар Янков с операция. Трябваше да прекрояваме отбора по най-деликатния начин.

- Къде бяха грешките?
- Започнаха да сравняват Мартин с мен, Митко Бербатов с Любо Пенев и Наско Сираков, Валери Божинов с Емил. Притиснахме тези момчета, затормозихме ги с тези сравнения.

- Имат ли потенциал тези момчета да вдигнат българския футбол и пак да го изстрелят на европейско или световно първенство?
- Времето ще покаже. Не искам да се говори, че нашият отбор е най-велик. Много хора не могат да го разберат.