Кой казва, че Христо Стоичков кара само с рогата напред и не е дипломат. Колко вярно е, че колкото повече минава времето, се забравят лошите неща и остават само хубавите. Кой не е прав, като казва, че в даден момент народът е като тълпа, която казва „Осанна”, а после „Разпни го”. Не премина ли Стоичков през вдигания до небесата и тотални хули. И сега морето е спокойно, остава само някой маринист да нарисува чайките. Колко бързо премина времето, в което всички бяха настръхнали по Ицо, докато беше национален треньор...

Не му простиха и начина, по който изчезна от кормилото на първия състав и отиде в испанския Селта.  А после? После дойде най-нормалната ситуация в такива случаи. Най-упоритите антистоичковисти позлорадстваха още малко, когато „неговият” отбор Селта изпадна в Сегунда. И толкоз.

Христо успя за известен период да накара съскащите да го забравят и обстановката около него да се успокои. Но понеже става въпрос за Камата, няма как съвсем да не се говори за него. Започна да се чува, че бил някъде на сафари. После някой го видял на лов тук, на лов там. С бивши съотборници от Барселона го засекли да им показва стари български къщи по китни селца.

Така лека-полека Стоичков влезе в един различен и на пръв поглед по-прозаичен коловоз.  Футболът около Чавдар (Етрополе) и ловът в местността станаха негови отправни точки.  Кампанията около „Жилет” продължи да бъде контролирана от Стоичков, който подбира млади дарования за футболното си училище в Барселона. От академията на Ицо в Етрополе също се набират талантливи деца, които могат да стигнат до първия състав на Барса, ако покажат качества.

Та Христо навлезе в дейности, които го показват в силната му страна на футболен посланик. Завистливата част на България спря да го следи под лупа, защото Христо на пръв поглед се оттегли от активния футбол – от поста национален селекционер, където се искат директни резултати. Изведнъж Камата натисна патриотичната струна на вечно мнителния българин. С подбирането на млади дарования Христо влезе под кожата на обикновения човек, който иска да прати сина си на спортно обучение в гранд като Барселона.

Също така на сънародниците ни хареса начинът, по който нещата се получават и са лесно достъпни. Въпросът е да се стигне до лелеяната „чужбина”. Оттам нататък прогресират само тези, които не се задоволяват просто да стигнат до там, а желаят да направят нещо. Но важното е, че равният старт, който толкова българи тачат, при Ицо е на лице.

Самият пловдивчанин видя, че е по-добре да плува в тези води. Засега. Разбира се, темпераментна натура като неговата никога няма да изостави желанието да бъде на стадиона, макар и до тъчлинията като треньор. Затова слуховете, които го пращат в Катар, може да се окажат като катарзис за неговата треньорска кариера. Като че ли най-после Ицо разбра, че, както като футболист е започнал първо от завод „Юрий Гагарин”, Марица и Хеброс, така трябва да бъде и в треньорството. Отдолу нагоре. А и с едно евентуално отиване в Катар или някой друг подобен екзотичен тим той нищо няма да загуби.

Последното нещо, което интересува един богат човек като него, са парите, въпреки, че и те не са без значение. В Близкия изток той няма да понесе рисковете на полярните настроения, просто защото арабите все още гледат на футбола като екзотика, а не, както в Европа като военна битка, която трябва да се спечели на всяка цена.

В този смисъл плановете за вицепрезидентското място на БФС може би остават встрани. Действително такъв пост не е за отказване. Но по-скоро той е подходящ за човек, който носи чиновничество в себе си. А както знаем Христо е всичко друго, но не и чиновник. Хора като него трудно могат да бъдат вързани за едно бюро. А и друго. Христо видя, че народът е като изскочили пчели от  кошер, когато става въпрос за БФС и националния отбор. След като веднъж се опари като селекционер, защо му е сега пак на баир лозе.

Вярно, вицепрезидентското място е малко по-спокойно, защото няма директен достъп до развръзка на мачове. Но колко му е при очаквания негативен развой на световните квалификации Христо да бъде вкаран в кюпа на виновните. И както каза Лечков, веднъж се опитаха да му похарчат името като треньор, сега може да стане същото и като вицепрезидент. Христо може би проумя, че „никой не е пророк в собствената си страна”, когато става въпрос за такива длъжности. Не случайно се занимава сега с търсене на талантливи деца.

В тази област, напротив, винаги ще го смятат за пророк. Защото след време някое българче, което ще заиграе за Барселона, ще каже: „Аз тръгнах от академията на Христо Стоичков. Неслучайно самият Христо и до ден днешен е благодарен на първите си треньори - Огнян Атанасов в Марица, на Сава Савов в Хеброс и на откривателите му за ЦСКА Манол Манолов и Иван Колев. Защо, след като Христо е бетонирал отново положителната си аура, да я губи пак така лесно? Явно се е поучил от бързите грешки, които спретна преди време.

А и човек като него с пребогата откъм отличия футболна биография няма за къде да бърза. Ето сега може да се пробва в Катар, после другаде. Треньорския петрол може да потече в правилна посока, а не да го залива, както стана с националния ни отбор и със Селта. Христо може да чака и дори да не се получи, той си има голям
биографичен чадър като футболист. Засега какво по хубаво децата да го гледат в очите и да му споменават името. И някой ден някой нов Стоичков да каже: ”Бати Ицо ме откри за Барцилоната”...