В петък Лудогорец постигна 12-ата си поредна победа за първенство на България. Оказа се, че това било някакъв техен рекорд в рамките на един шампионат. Доста невзрачен рекорд на фона на онова, което се случваше преди две години и нещо в Европа. Сега рекордчето е от поредни победи над несъстоятелни местни конкуренти. Всъщност серията от 8 победи през тази календарна година е срещу опърпания състав от всичките останали 8 съперници в първенството.
В Разград едва ли са на Острова на блаженството поради факта, че през тази пролет

отборът без треньор

се справя по-добре отколкото с амбициозно пристигналите и злополучно отишли си Рибейро и Ераносян. Това, че играчите спечелиха битката с треньорите, не означава, че ще бъдат готови да го направят в най-важните изпитания на клуба през юли и август. И мачове като този с Черно море подсказват, че Лудогорец трудно ще влезе в европейска кондиция. И много трудно ще изпълни задачата си да намери място в групите на Шампионската лига. Естествено, има и резервен вариант, който ще остави проекта на футболната карта, и той се нарича групи на Лига Европа. Но за да си истински готов за Европа, ти трябва и конкуренция у дома.
Такава, каквато Лудогорец имаше в лицето на Левски през 2013 г. преди първата си успешна кампания в Лига Европа. Каквато имаше след това в лицето на ЦСКА, Литекс, Ботев и Левски, преди да покори групите на Шампионската лига и там да направи исторически 4 точки за България. Сега без никаква конкуренция Лудогорец изглежда като големия губещ от всичко, което се случи от лятото досега в родния футбол. Да,

титлата е
поднесена
на тепсия

и може да бъде постигната с всякакви рекорди, но мачовете, в които се прави стил и отборна визия, отсъстват. Като с Черно море - леко, лежерно, без напъване и три точки. И след това Милсами и каква стана тя! Защото няма как срутването на нашето първенство спрямо всички останали от чергата ни да не се отрази най-силно върху доминанта в българския футбол. Защото в Кипър, Израел, Чехия, Полша, Шотландия, Австрия се играят далеч по-стойностни първенства. Да не говорим, че Ференцварош заявява претенции, Динамо Загреб си е величана, Цървена звезда се връща на сцената. Бате Борисов са си абонирани за групите. Астана на Мъри също няма да иска да пее в оркестър само едно лято. Как Лудогорец ще е готов да си съперничи с всичките тези тежки съперници, след като се е разхождал в приятното време цяла пролет. Откъде ще натрупа състезателен ритъм, след като никой не го поставя под напрежение? Трудна работа!
Лудогорец е най-големият губещ от това развитие на нещата поради една проста причина – той е единственият ни конвертируем футболен продукт към момента. И галопиращата инфлация във футболната ни държава буквално го декапитализира. И моята прогноза е, че при един евентуален крах през лятото смисълът от това начинание ще бъде поставен под сериозна заплаха. За какво да съществува Лудогорец, ако не влезе в групите в Европа? Заради 2-3 хиляди фенове, които ходят на мачовете му? Не си заслужава толкова скъпо удоволствие. През този футболен сезон издръжката на Лудогорец е в десетки милиони. А приходите какви са? Как ще погледне собственикът към перспективата за втора поредна такава година. Само изваждане, и то в големи размери. А Кирил Домусчиев вече не е онзи ентусиаст, който гледахме в предишни години. И на него му трябва високо октаново число, за да е в играта с емоциите. Няма как да го радват някакви мижави рекордчета, след като сам си е спечелил покана за ложите на „Анфийлд“ и „Бернабеу“. Като футболен фен онзи ден при драмите на Реал и Ливърпул сигурно си е отговорил, както винаги в режим на монолог, на въпроса къде съм бил и къде съм сега. И колко вероятно е пак да отиде там като създателя на новото футболно чудо от Балканите.
След месец в Разград ще са в ситуация да празнуват, без да им се празнува. Да се усмихват, без да им се усмихва. И причината да се стигне дотук е и в тях. Защото като доминант освен привилегии те имат и отговорности. А най-голямата отговорност е да се борят за по-добро бъдеще на българския футбол. Нещо, което Кирил Домусчиев като член на Изпълкома не прави. И бумерангът от бездействието се връща неумолимо.