Гнусно. Заглавието звучи гадно, нали?! Но първо едно уточнение - в написаните по-долу редове не омаловажавам постигнатото от Марто Петров за националния отбор през 2006 година. Да е живо и здраво момчето. Вкара най-важните голове в евроквалификациите, спаси Родината, спаси и главата на Христо Стоичков.
Сега да си дойдем на думата. Иде реч за пет неща - съмнителната анкета, загадъчните действия на Камата, бойкотът в синьо, Бербо и гафовете на церемонията.
Започвам с анкетата. Има нещо гнило, гнусно и долно. Дано не съм прав. Фактите обаче ме карат да се съмнявам. За първи път от години насам обявяването на първата десетка се забави. Организаторите скриха и броя на точките, за да се види с каква преднина Марто е изпреварил Бербо. От БФС мълчат и прехвърлят топката към "ДАКС медия".
Оттам сричаха като първолаци по телефона. После ме свързаха с г-жа Райчева. Помолих я най-учтиво да ми съобщи събрания от призьорите точков актив, но тя ме хвърли в тъч с изречението: "В момента данните се обработват и в четвъртък по обяд (т.е. -днес) ще бъдат публикувани в сайта на футболния съюз. Тогава ще видите кой за кого е гласувал".
Странно, нали?! Още по-странното е, че г-жа Райчева не пожела да ми продиктува поне точките. Те би трябвало да са ясни, иначе как са определили победителя. Във всяка нормална държава при всяка нормална церемония тези неща се съобщават. Там няма скрито-покрито. За разлика от тъмната и сива България. Съмнителната историйка наподобява на досиетата "Х". Или не - на нашенските си досиета, които тъй дълго ги пазят заровени дълбоко в архивите.
Сега за Стоичков. Той имаше наглостта да се изцепи, че журналистите били Сульо и Пульо. Камата, чиято памет явно е къса, забравя, че сульовците го избраха за носител на "Златната топка" през 1994-а. Че благодарение на тях пет пъти триумфира в класацията "футболист №1 на България". Питам обаче кой е Сульото? И дали наистина са верни слуховете, че Камата е лобирал за избирането на Мартин Петров? Стоичков, който винаги е твърдял, че журналистиката трябва да бъде честна и обективна, си вкара уникален автогол.
По-красив от попаденията му срещу Аустрия (Виена) и Сао Пауло. С външен фалц на левачката забоде топката директно под гредата. Народът е казал, че бащите обичат децата си по равно. Но Камата дели своето футболно семейство. Едната си рожба я отлъчи, принуждавайки я да се махне от националния.
Сега се изгаври с другия си футболен син - Димитър Бербатов. Само и само за да угоди на най-свидното си чедо. Дали от ревност, че Митко лека-полека го настига по броя на победи в анкетата, дали от благодарност към Марто, че спаси кожата му, Камата извърши престъпление. Престъпление, чиито последствия ще се стоварват върху главата на Стоичков.
По-лошото е, че ще се сгромолясат и върху представителния тим. Ако след напускането на Стилян националният се разтресе, то сега ще се раздроби на парченца.
Защото освен Бербатов засегнат е още един ключов елемент - отборът на Левски. Но докато Митко си мълчи, неговият мениджър Емил Данчев и Наско Сираков жегнаха Камата право в целта. Мисля си обаче, че това е само началото... Христо първи драсна клечката, а огънят тепърва ще се разраства.
За да не пламне пламъкът със страшна сила, пред Кибритлията Стоичков се открива историческата възможност да го угаси. Само с три действия. Не му е нужно да търси пожарогасител и да се прави на авера си Бате Бойко от ония времена. Просто взима лист и химикал, пише си оставката и я връчва.
Иначе пожарът на бунта ще гори ли, гори, а мечтите ни за европейски финали ще се превърнат в пепел.
Между другото всеки трезвомислещ човек на мястото на Камата би си тръгнал. Грешка, какви ги говоря - всеки трезвомислещ човек, заемащ поста национален селекционер, никога не би си позволил наглостта да участва активно в анкетата "Футболист на годината". Никога! Ако не е глупав, разбира се...
Сега за левскарите. Кратко, в резюме. Защо, уважаеми господа, не превъзмогнахте болката и себе си, и не дойдохте на церемонията. Истинските мъже приемат в очите поражението (било то и чрез удар под кръста), а не се крият като ощипани примадони. Вземете пример от Бербатов. Той бе там - на мястото на събитието. Бе чул предварително за заверата, но хвана самолета от Лондон и пристигна. Усмихнат, чаровен, харизматичен. Показа, че е над нещата. Показа, че е истинският №1. И спечели още повече сърцата на феновете. За финал още нещо за фарса на организаторите.
Горкият Луис Суарес. Изложиха го пред цяла България с това празно листче, на което така и не бе написано кой е победител в анкетата на запалянковците. Ама май не се изложи испанската легенда, а тези, които го бяха поканили...
Но да беше тая издънка, а то цяла серия. Не обявиха най-добрия защитник на годината, тъй като бяха пропуснали тази графа в анкетните карти. Не уточниха и друго - че в категориите за №1 по постове този път могат да се поставят и футболистите, играещи в чужбина, а не само подвизаващите се в родното първенство. Хем комично, хем трагично...
лимбо
на 21.12.2006 в 11:21:52 #9Не е гнусно, а е СУПЕРГНУСНО!
Umen
на 21.12.2006 в 11:19:50 #8От тези журналистически истерии не печели никой. Вредят на отношенията между националите, със сигурност.
_Daniel
на 21.12.2006 в 11:15:27 #7опспорт - тази статия е пълен боклук, както и сайта ви. Не ви ле срам да пишете такива глупости??? Все пак Мартин е единствения, който се раздаваше за националния отбор, а не манекен като Бербатов !!!
VINETU
на 21.12.2006 в 11:09:54 #6Статията си е много добра и авторът й казва много истини. Докато Стоичков не си подаде оставката Нац. отбор ще затъва все повече и повече.
Topsport sa goveda
на 21.12.2006 в 11:06:44 #5Топспорт не ви ли е срам малко какви са тези тапотии ами ако Марто е заслужил и са го избрали а само го псувате заедно с Ицето та Марто сам мина целия отбор на холандиа вкара гол и освн това ни сапси в румания а Говедата кога ще се научат да губят какво направиха те бе освен това че биха 13 в италиа и че ги биха като кучета и регистрираха рекордна отрицателна голова разлика
Бирник
на 21.12.2006 в 11:06:29 #4'Достойнство' за историята 21.12.2006 Емилиян Онуфриев Футбол България Журналистите не ги притеснява нечие пренебрежение, виж играчи като Мартин Петров обаче трябва трябва да се уважават! Архивите говорят: Тъй като от Левски изтъкнаха безспорно големия европейски успех като важно предимство пред останалите играчи в класацията, sportni.bg прави сравнение на постиженията на "сините" в Шампионската лига с представянето на тримата призьори срещу Челси, Вердер и Барселона и Шалке 0:4. Като футболист на Леверкузен Димитър Бербатов през годината е отбелязвал голoвe на Шалке 04(при 4:7) и Вердер (1:1). Бербо участва в победата над Челси с 2:1 с екипа на новия си тим Тотнъм. Мартин Петров асистира за един от головете при успеха като гост на Атлетико с 3:1 на "Ноу Камп" и бе неудържим за победата над Барса с 2:1 през този. Стилиян Петров с Астън Вила не допусна загуба от Челси на Стамфорд Бридж. КЛАСИРАНЕ ЗА ФУТБОЛИСТ НА 2006 ГОДИНА СПОРЕД ПОЛУЧЕНИТЕ ТОЧКИ ОТ ГЛАСУВАЛИТЕ ЖУРНАЛИСТИ: 1.Мартин Петров 210+72+26=308 2.Димитър Бербатов 162+118+22=302 3.Стилян Петров 42+50+31=123 4.Станислав Ангелов 24+24+17= 65 5.Георги Петков 9+34+21=64 6.Даниел Боримиров 18+6+12=36 7.Валери Божинов 6+2+9=17 8.Александър Тунчев 0+6+8=14 9.Христо Йовов 3+0+3=6 10.Валери Домовчийски 3+2+0=5 11.Валентин Илиев 0+2+3=5 12.Цветан Генков 0+2+2=4 13.Благой Георгиев 3+0+0=3 14.Димитър Телкийски 0+2+0=2 .Здравко Здравков 0+2+0=2 16.Елин Топузаков 0+0+2=2 17.Велизар Димитров 0+0+1=1 .Лусио Вагнер 0+0+1=1 .Калоян Караджинов 0+0+1=1 .Петър Златинов 0+0+1=1 .Костадин Видолов 0+0+1=1 Забележка: За класиране на I-во място са присъдени 3 точки, за II-ро място - 2 точки и за III-то място - 1 точка. Така например Мартин Петров е получил 210 точки от първи места или в 70 анкетни места е бил на първо място, в 36 - на второ, а в 26 - на трето. коментирай във форума: България "Играхме достойно" и "Влязохме в историята" са две от репликите, които чувахме най-често от ръководните фактори в Левски през последната година. След бойкота от снощи думата "достойнство" ще трябва за дълго да излезе от речника на хората от Герена. За сметка на това в историята продължава да се влиза. Едва ли има клуб в света, който две поредни години да не позволи на играчите си да получат заслужените през сезона отличия. Проличава си колко си голям, когато умееш да посрещаш загубите, така както и триумфите. Това го казаха вчера трима души, всеки от които по-голям от Наско Сираков и Тодор Батков взети заедно. Излезлите официални резултати от анкетата за Футболист на България за 2006 г. очаквано потвърдиха абсолютната несъстоятелност на позицията на Левски за бойкот на церемонията. Както се знае, обидени от факта, че нямат играч в призовата тройка шефовете на шампионите заповядаха на футболистите да не присъстват на мероприятието. Преди да проверим какво говори безпристрастната статистика, трябва да направим задължителното уточнение, че доста от обстоятелствата обричаха предварително на неуспех желанието да се види "син" футболист в челото. В анализ в спортен всекидневник бе поставена абстрактната, но твърде логична позиция, че именно добрата и постоянна игра на почти целия отбор на Левски ще е в основата на провала им в класацията. Всичко в крайна сметка се изрази в разпределяне на гласовете между много играчи. И така. Левски имат безпрецедентните пет футболисти в челната десетка. Още трима допълват класацията до 21-во място. Ако прибавим Томашич, Бардон и Ричард, които няма как да са тук , следва че горе - долу всички възможни играчи от Герена са получили гласове. Общият брой на точките е 179. Всичко е относително и разбира се, няма как този актив да е само за един играч, но пък забелязваме доста странни първи места за Христо Йовов и Валери Домовчийски. Да припомним - гола си срещу Марсилия Йовов отбеляза през 2005 г, а през последните 365 дни Домовчийски беше или резерва на Гонзо или контузен. Проблемът при цялата истерия около името на Даниел Боримиров в месеците преди гласуването бе, че той просто не заслужава да е Футболист на годината. И въпреки всичко е спечелил доверието на шестима колеги. Виж, човекът който трябваше да е по-напред в класирането - отличният вратар Георги Петков е избор само на трима. Станислав Ангелов игра стабилно, предимно в защита, а пък кой знае защо бе определен за най-добър халф. Нещо което трябва да накара Наско Сираков да се замисли. Равносметката - петима състезатели на Левски с първи места в анкетните карти. Четири индивидуални награди, които може би щяха да са и пет ако не бе безумната липса на приз за най-добър защитник. Тотална хегемония в класацията на играещите в България. С другите просто не могат да се съревновават. Митко Бербатов и Стилиян Петров от Челси не са падали, Мартин пък се е представял малко по-достойно срещу Барселона. (Виж справката) Преди известно време, когато Мартин Петров заяви, че журналистите нe са българи, бе сериозно разкритикуван от тях. Трябваше да понесе доста нападки и най-вече с игра да изчисти името си. Сега, след като Наско Сираков обиди за втора поредна година журналистите, най-малко трябва да се лиши от безпрецедентния си медиен комфорт и от привилегията той и Тодор Батков да се изказват като последна инстанция за щяло и нещяло. За възпитанието и житейския мироглед на човек, който си сваля гащите по време на мач не искам говоря. Похвално е обаче, че болшинството журналисти не смятат да си свалят гащите пред силните на деня в областта на футбола. След като преди седмица загряхме с топката на турнира за журналисти, сега тя пак се оказа в нас. Стига да искаме, процентното разпределение може да е доста в наша полза.
SanA
на 21.12.2006 в 11:06:20 #3Абе, нашите журналя са уникални - единия им вика "не сте българи" (а кви? патагонци?), а другия им казва Сульо и Пульо, блъска ги по аерогарите и ги псува в очите като го питат за синия буркан. Те пък му лижат гъза и бутат неговите хора. У-ни-кал-но! И кално
Aha
на 21.12.2006 в 11:05:09 #2Напротив, много точно е казано
kamik
на 21.12.2006 в 10:57:57 #1Доста тъпа статия от един безименен алкохолик