Гнусно. Заглавието звучи гадно, нали?! Но първо едно уточнение - в написаните по-долу редове не омаловажавам постигнатото от Марто Петров за националния отбор през 2006 година. Да е живо и здраво момчето. Вкара най-важните голове в евроквалификациите, спаси Родината, спаси и главата на Христо Стоичков.

Сега да си дойдем на думата. Иде реч за пет неща - съмнителната анкета, загадъчните действия на Камата, бойкотът в синьо, Бербо и гафовете на церемонията.

Започвам с анкетата. Има нещо гнило, гнусно и долно. Дано не съм прав. Фактите обаче ме карат да се съмнявам. За първи път от години насам обявяването на първата десетка се забави. Организаторите скриха и броя на точките, за да се види с каква преднина Марто е изпреварил Бербо. От БФС мълчат и прехвърлят топката към "ДАКС медия".

Оттам сричаха като първолаци по телефона. После ме свързаха с г-жа Райчева. Помолих я най-учтиво да ми  съобщи събрания от призьорите точков актив, но тя ме хвърли в тъч с изречението: "В момента данните се обработват и в четвъртък по обяд (т.е. -днес) ще бъдат публикувани в сайта на футболния съюз. Тогава ще видите кой за кого е гласувал".

Странно, нали?! Още по-странното е, че г-жа Райчева не пожела да ми продиктува поне точките. Те би трябвало да са ясни, иначе как са определили победителя. Във всяка нормална държава при всяка нормална церемония тези неща се съобщават. Там няма скрито-покрито. За разлика от тъмната и сива България. Съмнителната историйка наподобява на досиетата "Х". Или не - на нашенските си досиета, които тъй дълго ги пазят заровени дълбоко в архивите.

Сега за Стоичков. Той имаше наглостта да се изцепи, че журналистите били Сульо и Пульо. Камата, чиято памет явно е къса, забравя, че сульовците го избраха за носител на "Златната топка" през 1994-а. Че благодарение на тях пет пъти триумфира в класацията "футболист №1 на България". Питам обаче кой е Сульото? И дали наистина са верни слуховете, че Камата е лобирал за избирането на Мартин Петров? Стоичков, който винаги е твърдял, че журналистиката трябва да бъде честна и обективна, си вкара уникален автогол.

По-красив от попаденията му срещу Аустрия (Виена) и Сао Пауло. С външен фалц на левачката забоде топката директно под гредата. Народът е казал, че бащите обичат децата си по равно. Но Камата дели своето футболно семейство. Едната си рожба я отлъчи, принуждавайки я да се махне от националния.

Сега се изгаври с другия си футболен син - Димитър Бербатов. Само и само за да угоди на най-свидното си чедо. Дали от ревност, че Митко лека-полека го настига по броя на победи в анкетата, дали от благодарност към Марто, че спаси кожата му, Камата извърши престъпление. Престъпление, чиито последствия ще се стоварват върху главата на Стоичков.

По-лошото е, че ще се сгромолясат и върху представителния тим. Ако след напускането на Стилян националният се разтресе, то сега ще се раздроби на парченца.

Защото освен Бербатов засегнат е още един ключов елемент - отборът на Левски. Но докато Митко си мълчи, неговият мениджър Емил Данчев и Наско Сираков жегнаха Камата право в целта. Мисля си обаче, че това е само началото... Христо първи драсна клечката, а огънят тепърва ще се разраства.

За да не пламне пламъкът със страшна сила, пред Кибритлията Стоичков се открива историческата възможност да го угаси. Само с три действия. Не му е нужно да търси пожарогасител и да се прави на авера си Бате Бойко от ония времена. Просто взима лист и химикал, пише си оставката и я връчва.

Иначе пожарът на бунта ще гори ли, гори, а мечтите ни за европейски финали ще се превърнат в пепел.

Между другото всеки трезвомислещ човек на мястото на Камата би си тръгнал. Грешка, какви ги говоря - всеки трезвомислещ човек, заемащ поста национален селекционер, никога не би си позволил наглостта да участва активно в анкетата "Футболист на годината". Никога! Ако не е глупав, разбира се...

Сега за левскарите. Кратко, в резюме.  Защо, уважаеми господа, не превъзмогнахте болката и себе си, и не дойдохте на церемонията. Истинските мъже приемат в очите поражението (било то и чрез удар под кръста), а не се крият като ощипани примадони. Вземете пример от Бербатов. Той бе там - на мястото на събитието. Бе чул предварително за заверата, но хвана самолета от Лондон и пристигна. Усмихнат, чаровен, харизматичен. Показа, че е над нещата. Показа, че е истинският №1. И спечели още повече сърцата на феновете. За финал още нещо за фарса на организаторите.

Горкият Луис Суарес. Изложиха го пред цяла България с това празно листче, на което така и не бе написано кой е победител в анкетата на запалянковците. Ама май не се изложи испанската легенда, а тези, които го бяха поканили...

Но да беше тая издънка, а то цяла серия. Не обявиха най-добрия защитник на годината, тъй като бяха пропуснали тази графа в анкетните карти. Не уточниха и друго - че в категориите за №1 по постове този път могат да се поставят и футболистите, играещи в чужбина, а не само подвизаващите се в родното първенство. Хем комично, хем трагично...