Треньорът на Балъков в Етър - Георги Василев сподели интересни спомени от работата си с него.
„Това е изключително значим юбилей за българския футбол. Цялото развитие на Балъков е минало пред очите ми. Още като юноша подсказваше, че ще бъде нещо специално. На 16 години влезе в първия отбор на Етър, което говори за качества, характер и амбиция. Никога не съм се и съмнявал, че ще стане световна звезда. Личеше си, че е човек, който е тръгнал по пътя си и ще го търси докрай. Не ми е било нужно специално око и сега да се правя на велик, че съм го открил.
Балъков бе част от цяло поколение, което вървеше уверено към върховете. Заедно с Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Валентин Игнатов. Но Краси набираше скорост. Освен прекрасната му техника беше и много атлетичен.
За първи път взех Краси и Трифон на турне в Португалия. Бяха на по 16 години. Гостувахме на Спортинг. Спомням си, че играхме контрола в един планински град между Порто и Лисабон. До 80-ата минута водихме с 1:0, съдията реши да помогне на домакините и ни победиха с 2:1. Веднага след края на контролата Спортинг ни покани за нов мач на техния стадион в столицата. Имаше над 30 000 души, спечелиха с 3:0, но в тези мачове Трифон и Краси показаха, че тепърва ще се говори за тях.
Официалният дебют като титуляр на Бала бе в мач срещу Черно море, а преди това често влизаше като резерва. Беше през 1982 година на стадион "Юрий Гагарин". Водихме с 1:0, а силите му свършиха. Оставаха 5-6 минути и реших да го сменя. Но масажистът не разбра, не направихме смяната и той се върна като 12-и човек на терена. Крещях да излезе и се надявах да не пипне топката, като така да ни анулират победата. Съдбата на Балъков като футболист се разви главоломно. Играеше великолепно за Етър, остана верен до края на договора му. В един момент за всички бе ясно, че таванът му е много по-високо. Етър не му е пречил за избора на нов клуб. Можеше да продължи, където поиска. ЦСКА се опита да вземе и Балъков, и Трифон за минимални пари - по 40-50 хиляди лева.
Когато му свърши договорът, Краси отиде на подготовка с ЦСКА. След една седмица отборът замина за Франция, но с кацането в София Балъков се прибра във Велико Търново. Каза ми, че повече няма да стъпи в София. Не знам от какво беше разочарован. А само че за него няма място там. Той нямаше договор с ЦСКА. Заради него фенове на Етър спряха движението във Велико Търново. Иначе Балъков тръгна с огромно желание и амбиция за ЦСКА. Нещо обаче се бе случило. Започнаха полемики, говореше се за наказание, не го картотекираха. Слава Богу, се намериха трезви хора, които разрешиха проблема и Балъков остана в Етър.
В първите четири мача на сезона той не игра. Уточняваше се защо отишъл или не отишъл в ЦСКА. През тази есен направихме много силни мачове, а Балъков бе вече основен играч и в националния отбор. Завършихме полусезона на второ място в класирането и се появи интерес от Спортинг. Още лятото имаше интерес от гръцкия Лариса. Добре, че не стана нищо. По онова време мениджърът Рибейро го предложи на Спортинг. В последния мач за годината за купата срещу Дунав дойде да гледа Балъков. Започнаха сериозни дебати. Спортинг искаше да плати 250 000 долара и аз казах, че това е смешна цена. След куп перипетии Балъков и председателят на дружеството Тодор Кръстев заминаха за Лисабон. На тръгване отново повторих, че не го оценяват правилно. Бях убеден, че пътят на Краси е в такъв клуб, но на истинска цена. Накрая Балъков бе продаден за 900 000 долара. За мен беше много трудно да работя, защото един от най-добрите напусна отбора. Въпреки това успяхме и Етър стана шампион.
Лично поканих Краси на последния мач срещу Левски. Беше на Националния стадион, победихме и ни връчиха титлата. През годините не съм спрял да следя мачовете му. Стана идол за феновете на Спортинг. Направи успешен трансфер в Щутгарт. Въпреки че имаше сериозен интерес и от по-големи отбори, той реши да остане. Мисля, че не сбърка. Бенефисният му мач беше нещо крайно запомнящо се. Балъков извървя великолепен път като футболист.
Признанието му да бъде част от идеалния отбор на Световното първенство в Щатите е достатъчно доказателство за класата му. Поставям Краси на най-високия пиедестал на българския футбол. Заедно с Христо Стоичков. Но за България Стоичков и Балъков вървяха ръка за ръка и заедно бяха успешни. И на двамата им честитя 50-ия юбилей! Да са живи и здрави!", коментира Гочето пред sportinglife.bg.
