България е в дни на политическа, социална и духовна криза. Българите вече не пеят песента "Вдигни очи" от митинга на 7 юни 1990 година на Орлов мост. Защото ако ги вдигнат, ще видят неуредици във всички области на обществения живот и самозапалващи се от отчаяние на публични места българи. Хората намразиха всичко и всички. Страната ни няма национален водач.

В такива моменти е хубаво да си спомним, че България е раждала и ражда велики българи и няма да загине. Такъв българин се роди на 4 май 1943 година - Георги Аспарухов.
Гунди бе явление, надхвърлило рамките на футбола и спорта. Той беше обществено значима личност.

Наричаха го резидент в комунистическа България.

Със своите човешки качества - финес, скромност, благородство, трудолюбие, мъжество (играеше почти оскатен от грубости), патриотизъм, той ще остане завинаги един от именитите граждани на България.

Ако навремето имаше свободни и демократични избори, той щеше да бъде избран за президент. Всъщност така и го наричаха бабите по дългите опашки за банани и козунак.
Обаянието му беше невероятно. Беше мечта за всички жени (да ме прости Лита). Неслучайно участваше в пробни снимки на режисьора Въло Радев за филма "Черните ангели", като в последния момент ролята е дадена на друг народен любимец - Стефан Данаилов.

Беше общопризнат! Спомням си как легендата Христо Бонев ридаеше на погребението му. Как страхотното "канарче" Динко Дерменджиев се беше вкопчил в него, когато Гунди трябваше след войниклъка в "Ботев" (Пловдив) да се върне в "Левски". Като че ли не искаше да го пусне обратно. Митата Якимов, един от най-техничните играчи в българския футбол, днес е член на фенклуб "Гунди".

Аспарухов - това  футболът!

Думите от миналото са на известния треньор от бившия СССР Андрей Старостин.
Ние, което имахме шанса да гледаме Гунди на живо, никога няма да забравим ненадминатата му игра с глава, топовния шут с двата крака, бразилската техника и гениален пас, вроденото чувство за импровизация. Той бе роден атлет - еднакво силен във футбола и волейбола, от който му остана невероятният отскок, задържането във въздуха, умението да стреля и да сваля топката с глава с отворени очи.

Аспарухов е център-нападателят на моите мечти. Това са думи на знаменития треньор на италианския колос "Милан" Нерео Роко. "Бих дал много, за да го имам в отбора си", добавя той.
Гунди не избяга в Италия, за да играе там. Гордеехме се, че е патриот. Днес - ако се бе родил по-късно - щяхме да се гордеем, че е играч в световен гранд.

В години, в които по Европа бъркаха България с Румъния, българинът Георги Аспарухов зае осмо място за "Златната топка" за най-добър футболист на континента. Големият отбор на "Бенфика", на който вкара два гола в Лисабон, направи шпалир за Гунди след мача. Вижте кои му ръкопляскаха - Еузебио, Торес, Симоес, Колуна, Жермано, и прочутият им унгарски треньор Бела Гутман.

Когато носителят на "Златната топка" Флориан Алберт идва в София за снимки във филма на Мишо Гецов "Гунди", унгарецът, като любимия играч на Аспарухов, казва пред камерата: "Той беше моят любимец."

Голът на Уембли"

"Голът, който отбелязаха на "Уембли" срещу нас, е макетиран от восък с учебна цел. Това е един истински шедьовър, който може би е невъзможно да се повтори." Така възкликна английската легенда Боби Мур след мача (1:1), в който Гунди взе топката от въздуха в центъра, разпиля отбраната на страната, родила футбол с невероятна мощ и техника, за да вкара с левия крак този уникален гол, обиколил световния видеообмен.

Всички от моето поколение си спомнят как в рамките на една минута шпикера Митко Чуков се задъхваше от вкараните един след друг два гола на Белгия във Флоренция, с които Гунди на 29 декември 1965 г. ни класира за световното в Англия. А там пак се разписа срещу Унгария, което бе сторил и едва 19-годишен на първото ни участие на световно в Чили през 1962-ра. Игра и в Мексико 1970, въпреки тежката си травма.

"Гундиадите"

"За него "сините" привърженици изписаха томове стихотворения и оди - от "Синя ода за народа" до "Гундиада". Една от тях завършваше така: "Той паметник заслужи по-висок от "Александър Невски", на който да се пише "Да живее "Левски"!"

Гунди не доживя демокрацията, но тя не го забрави. Стадионът в "Герена", изграден с потта, труда и парите на "привържениците", носи неговото име. Паметникът, който е изграден, ще остане за поколенията и в новия вид на стадиона, за да знаят, че той бе знаме на "синия" клуб. И футболист, заради когото не спяхме при мисълта, че ще го гледаме на терена в следващия ден.

"Гениите гаснат млади"

това е заглавието на книгата на покойния голям левскар и приятел на семейство Аспарухови - Рихард Езра, която излезе през 1991 г.

Жестока съдба ли бе катастрофата, в която Гунди загина на 30 май 1971 година заедно с русокосия чаровник Никола Котков? Или бе нелепа случайност, че ударът на бързата кола е в резервоара на препречилия пътя камион?

Сигурно съдбата има значение геният на Гунди да угасне. Но съдбата бе предизвикана! Защото ние, българите, не пазехме Гунди! Той никога не бе контузван в чужбина. Търпя болки и страдания от грубиянщина и простащина до степен на инвалидизиране. Все пак бе човек с нервна система. Само един път не издържа и в състояние на нечовешка болка отвърна на удара.

Дисциплинарната комисия се престарава. Другарите заседават екстремно във вторник, а не както обичайно в четвъртък. Ако наказанието бе наложено в определения ден, Гунди нямаше да тръгне за Враца.

На наглия въпрос на член на футболната номенклатура не съжалява ли за постъпката си, отговаря: "Съжалявам, че играя футбол."

Дай Боже един ден да се роди нов Георги Аспарухов. И да се надяваме, че ние, българите, ще го пазим и съхраним, а не унищожим.