"Утре - на летището!". Това са били думите на един 28-годишен (кредитен) милионер от Благоевград, който носи лентата на българския национален отбор по футбол. Пратениците на българските медии в Малта са чакали Димитър Иванов Бербатов, не за да го питат верни ли са твърденията по негов адрес на поредната дългокрака "куха лейка", а да го поздравят за мястото му в историята на българския футбол. А именно - за счупването на вечния голов рекорд на Христо Бонев.

Събитията вече се разиграват "на летището". "В по-добро настроение ли си от снощи, когато не искаше да говориш", е първият въпрос. "Питай нещо конкретно", е заповедта на милионера.

"Дано Бербатов вече да спре да мисли за голове и за рекорди, а да помисли за играта и за това как да бъде още по-полезен на националния отбор". Това пък бе казано от Наско Сираков. Лесно е да се отгатне, че "още" и "по" са казани от куртоазия. И ясно подсказват за какво всъщност става дума.
Когато си извършил нещо голямо - вкарал си един гол повече от легендарен и обожествяван човек като Христо Бонев, нямаш право да казваш "Утре - на летището". От уважение към себе си. Защото иначе е страшно. Първо -

явно не
зачиташ
за нищо

човека, когото си надминал с голове на Малта, Андора и Люксембург. И второ - не смяташ върха, който си стигнал, за особено предизвикателство за уникалния си и недостижим голов нюх.

Толкова за конкретното поведение на Бербатов. Може да има конкретен повод, свои съображения, с които - също "може би", другите трябва да се съобразяват. Нека не злобеем, не издребняваме, не му гледаме в банковата сметка, не му завиждаме, че е успял. Нали така? А какво значи "успял" всъщност? Както и да е...
Въпросът е, че съдбата отново поднесе своите иронии.

Малко, а не Малта, не стигна на Димитър (поне засега) да се впише в легендарния калъп на Зума. За да си голям, не е достатъчно да си един от 35-те (примерно) в голям отбор като Манчестър Юнайтед. Ако не беше Желязната завеса, Бонев щеше да играе в Ювентус или Космос (Ню Йорк) заедно с Пеле и Бекенбауер. За да си голям, не е достатъчно да се появяваш, когато трябва да се вдигат купите. За да си голям, не е нужно да се цупиш като ощипана невеста на всяка критика. Да, страхотно е, че имаме Бербатов! Чудесно е, че Митко непрекъснато дава пари за благотворителност! Невероятно е, че иска да даде път на млади таланти, че иска децата на България да не се зомбират пред компютрите, да са здрави и мозъците им да не лоясват. Само Standing ovations за това! Митко знае какво означава въпросното словосъчетание на английски.
Но в същото време не трябва да забравяш доста неща. Че не е достатъчно

да събираш
прах между
страниците
на статистиките

Трябва да си влязъл в сърцата на хората! Не да си събираш миниатюрни копия на Златната топка, каквито можеш да получиш още пет пъти по пет като Футболист на годината на България - защото няма абсолютно никаква конкуренция. А да си зададеш въпроса как аджеба да попаднеш в списъка на номинираните за реалната Златна топка. Защото така ще накараш света отново да заговори за България там, където трябва първо да й служиш - а именно по екип на футболния терен.

Димитър Бербатов трябва да осъзнае час по-скоро, че е един прекрасен маркетингов продукт. И да се замисли за това, което се случи 2 часа след като той надмина головия рекорд на Христо Бонев. Случайно или не, Бербо записа върховото си постижение във вечерта на световния срам. Вечерта, в която футболът се увековечи като най-мръсната игра в момента. Хандбалната проява на Тиери Анри и незачитането й от страна на шведския рефер Мартин Хансон отне на ирландците тяхната версия на нашия "Парк де Пренс" от 1993-а. И то почти на същата дата - само че не 17-и, а 18-и ноември.
А на същия този 17 ноември точно преди 10 години - през 1999-а, Димитър Иванов Бербатов дебютира за националния отбор в Козани срещу Гърция. Няма случайни неща. Христо Стоичков дебютира в официален мач на националния с голов пас за първото наше попадение - на Наско Сираков, при успеха с 2:0 над тогавашните четвърти в света - белгийците. Не, няма нищо случайно...

И още нещо. Има една фраза, която изплува в съзнанието след престъплението към световния футбол, извършено от ювелирния маркетингов продукт Тиери Анри. "Господин Фут, вие сте мръсник!" Това изревава в тв ефира митичният френски коментатор Тиери Ролан, когато шотландският рефер Фут дава дузпа за България в световната квалификация с "петлите" на 9 октомври 1976-а на "Васил Левски". Резултатът в онзи момент е 2:2. Зад топката застава Бонев, който като голям мъж се наема да изпълни 11-метровия удар. И топката не влиза в мрежата...

Всъщност може да се заяви следното: "Господин Футбол, ви сте мръсник!" Нереалните пари, които се дават на Запад, и особено в Англия, изкривиха представите за играта и нейното място в живота на хората. Не е нормално за една седмица за пет тренировки и един мач да се вземат по 100 000 паунда - не, не е нормално! За това не е виновен нито Димитър Бербатов, нито Майкъл Оуен, нито пък Тиери Анри. Но Митко, на когото цялата нация е дала назаем доверието си, че може пак да диша чрез футбола, трябва да не забравя едно: милионер си, когато те обичат милиони...