Лошо е, че вече свикнахме със стряскащите новини. Приемаме ги за нормални и ги забравяме бързо, бързо. Така ще бъде и със срутилия се балон на „Българска армия". Ще отмине и замине. На дневен ред ще са новини за „супер трансфери" на играли я в Реал (Мадрид), я в Барселона, и решили да опитат от вкуса на известната в цял свят „А" група.

Лошо е, че нехайството на някои, можеше да убие деца. Хубавото е, че Бог бе благосклонен и не позволи това да се случи. Няма значение в кой клуб тренират децата - ЦСКА или Левски. Когато става въпрос за човешки живот, клубните цветове нямат никакво значение, ама никакво!

Дори не ми се мисли, какво щеше да се случи, ако балонът се бе сринал посред бял ден - когато там тече тренировка на някои от гарнитурите на ЦСКА. Какво ли щяха да обясняват отговорните органи? Сега от ЦСКА вдигат рамене и се оправдава със снега и вятъра. Пълни глупости!  Според изпълнителния директор на „червените" Венци Живков , е било невъзможно да се изчисти снегът от покрива на балона. Ами затворете съоръжението. Помислете за последиците. Как може да разчитате на нещо да издържи, като не е ремонтирано от своето създаване - през 1978 г? Ами утре ако недай си боже се срути друго на „Армията", какви обяснения ще се дават?

Лошото е, че не само на „Българска армия" се случват такива неща. На пръсти се броят клубовете, които предлагат нормални и безопасни условия за трениране. Дежурното оправдание на повечето босове - „стадионът е на държавата, не мога да влагам в него", звучи абсурдно, когато става въпрос за човешки животи. 

Преди години на мач на Локо (Сф) на стадиона в „Надежда",  зрители за малко да загинат на място. При разразила се буря, ламарина от покрива падна на метри от централната трибуна на стадиона. Към днешна дата, стадионът е все така криещ опасности, но поне на него не се играят мачове, по решение на Лицензионната комисия.

При всеки такъв инцидент, ръководните органи си плюят в пазвата и си казват - „добре, че се размина". Но не трябва да отминаваме с лека ръка подобен род случаи като с балона на „Армията".  Време е  нещо да се направи. Да се мисли малко повече - не само за пари от трансфери, а и за най-важното - живота. И докато чакаме на някой да му светне „червената лампичка", нека се молим късметът да е с нас, че опасността по стадионите дебне от всякъде!