Трудно е да си спортен журналист.
Особено в края на всяка календарна година.
Тогава гилдията се сблъсква с непосилната задача да попълни анкетна карта, която трябва да определи тримата най-добри футболисти на страната за отминалите 12 месеца.
Ръцете нервно започват да се потят, куп различни варианти заживяват свой собствен живот в съзнанието, но сякаш нито един от тях не може да реши дилемата кой да бъде №1.
Питаш колеги, питаш приятели, читатели дори, но от 100 мнения, чуваш 100 различни предложения за победител.

Второ и трето място, там е по-лесно, тънката част обаче е да отсееш най-добрия.
А как да го направиш, когато никой не заслужава? С оглед на "постиженията" през изминалата година, повече от любопитно е кой ще стане "Футболист №1 на България" за 2021.
От доста време този приз се дава за мимолетно избухване и някакви наченки на индивидуална класа. Постоянството и успехи на клубно и национално ниво пък са почти несъвместима комбинация.
Какво имаме тази година?
Куп футболисти, които аха да загатнат, че реално могат да прегърнат българската версия на "Златната топка" и...

Източник: LAP.bg
С леко предимство пред другите са Кирил Десподов и Георги Йомов. Едни от малкото, които се представиха сравнително добре и към това прибавиха спечелването на отличие. Десподов стана шампион на България с Лудогорец, игра плейоф за влизане в Шампионската лига с разградчани, а след това и в групите на Лига Европа.
Георги Йомов помогна за дългоочакваната Купа на България за ЦСКА, а след това беше на ниво и в груповата фаза на Лига на конференциите. Едни от малкото наши сънародници в гореспоменатите клубове. И докато там имаха помощта на класните си чуждестранни колеги, в националния отбор не помогнаха кой знае колко, за да избегнем някои срамни резултати.

Източник: LAP.bg
Е, тук Десподов има леко предимство, защото все пак отбеляза на европейския шампион Италия, в контролата със Словакия и при епичното поражение от Литва с 1:3. Нито един от тях обаче не завърши годината със стил и по-скоро фаворитите изпаднаха в игрова криза, отколкото да затвърдят статута си на потенциални №1 у нас.
Следващият афиширан за спечелването на приза е Петко Христов. Определено най-добрият български централен защитник към днешна дата. Единственият ни представител в някое от големите първенства на Европа. Този довод обаче само показва какъв регрес изживява футбола ни като цяло. Христов започна силно кампанията в италианския Специя, но след контузия през декември започна да има все по-периферна роля в селекцията на Тиаго Мота. Дано бързо възвърне своя титулярен статут.

Източник: LAP.bg
Доста сериозна агитация сред спортните журналисти имаше и за Мартин Камбуров. По-скоро наградата да се даде като признание цялата славна кариера на нападателя. Все пак през 2021 година задмина и недостижимия до този момент голов рекорд на Петър Жеков! Така се повтаря и ситуацията с Георги Петков през 2018, когато Венци Стефанов направи всичко по силите си, за да пропагандира избирането му за №1. В крайна сметка ветеранът стигна до подножието на върха.
Но не ме разбирайте погрешно. Камбуров заслужава вечна слава и уважение, но някак не звучи сериозно да получи точно това индивидуално отличие, дори и произхождайки от факта, че отбелязаните от него 256 гола са плод на много години фантастична работа, а не на фурор през 2021.
Продължаваме с другите футболисти, които оставиха положително впечатление през годината: Ивайло Чочев, Спас Делев, Атанас Илиев, Радослав Кирилов, братя Цоневи, Георги Минчев, Светослав Вуцов... Нито един от изброените не допълни "просто доброто си представяне" с отличие, което е важен компонент за по-предно място в класацията от третото, например.

Източник: Официален сайт Берое
Всичко това ражда огромна главоблъсканица при избора за футболист №1 у нас. Ако даден журналист не е воден от определени фенски пристрастия, трезвата преценка трудно може да излъчи категоричен победител.
И като за финал, нека най-добрият за 2021 година не полита в облаците от получената награда. Най-малкото, защото в други времена и конкуренция, едва ли щеше да попадне дори в челната десетка.
Трудно е да си спортен журналист...
Моят избор за футболист на годината: Кирил Десподов, Петко Христов , Спас Делев.
DobromirBG
на 12.01.2022 в 00:28:18 #5ГЕОРГИ йОМОВ ИЛИ МАРТИН КАМБУРОВ НЯМА КОЙ ДРУГ.Деспутков нищо не направи тоз сезон.Няма право даже да е в класацията.
DobromirBG
на 12.01.2022 в 00:25:36 #4Тази статия трябваше да я направи Домусчиев а не вие господим млад мериджейн.
Zolyo
на 11.01.2022 в 16:57:10 #3Трудна работа тази година е да се избере най-добрият. Харесвам тройката на журналиста. Мисля че Десподов беше най-добрият и най-постоянният. Йомов беше на приливи и отливи, като повече бяха приливите. Спас Делев направи силна година и заслужава да е в тройката. Като е отбелязал колегата по-долу, наши вратари играха много добре. Така че ще е заслужено ако вратар се класира по-напред. Такива са Наумов, Георгиев и Вуцов.
Мик Джагър
на 11.01.2022 в 15:05:30 #2Тройката е ясна 1. Йомов 2. Турицов 3. Безполов
Vlady
на 11.01.2022 в 12:43:26 #1Принципно най-добри изяви през последните години имат вратарите примерно в националния отбор Наумов и Георгиев спасиха отбора от разгром и помогнаха да се спечелят престижни точки. Полевите играчи куцат отвсякъде.