Футболът в България: От група ентусиасти, през възхода, до сегашното падение

Футболът като социален феномен се появява в България след Голямата война, наричана тогава също Европейска. В началото на 20-е години на миналия век клубовете изникват един след друг. По правило те биват създавани от група ентусиасти на доброволен принцип. С нарастването на състезанията, нуждата от пътувания и желанията за привличане на по-добри играчи, се появяват разходи.

До 9 септември 1944 година издръжката на клубовете е идвала от продажбите на билети и помощта на индустриалци. Клубовете са били общности от хора и всеки е помагал с каквото може. Играчите са били аматьори, но с времето започват да получават някакви облаги.

Появата на железничарските отбори, които първоначално се наричат ЖСК, а след преврата Локомотив, дава възможност издръжката да бъде поета от държавните железници. Не случайно столичният ЖСК печели Държавната дивизия като новак в нея. Футболистите от тима например имат възможност да пътуват в спални вагони, докато другите тимове се се натъпквали в две-три купета във влаковете. Емблематични са проблемите на русенския Левски, който се класира за финали в София. Отборът постоянно влиза в спорове за финансирането на пътуването и престоя в столицата, които на практика го лишават от спечелването на поне един трофей.

Източник: www.barbarabadettipalumbo.com/Vladislav/

След промените на 9 септември 1944 е първата реформа от страна на държавата в спорта. Клубовете са масово обединени. В София от повече от 40, те биват сведени до около 15. По модела Локомотив, те биват прикрепени към определени държавни структури. Най-интересен е примерът с Левски, станал отбор на пощите и съобщенията, които са жизненоважна държавна структура. Не случайно Левски и Локомотив доминират в първите години на новия строй. В този период все още е съществувала частна собственост и индустриалците са продължавали да помагат. Най-известният е Иван Карадочев, който докато е можел да развива бизнес, е давал всичко за Левски. Старите софиянци си спомнят как с един камион е събирал децата, за да ги води на мачове на любимия си отбор.

Голямата трансформация в спортния живот се случва през лятото на 1949 година. Тогава всички клубове са разтурени и по съветски модел се създават вертикални структури, базирани на профсъюзните организации. Българските имена изчезват и са наложени съветските: Динамо, Спартак, Торпедо, Червено знаме. Когато идва заповедта за преструктуриране през август 1949 година, футболните ръководители опитват да се снишат и да минат само с една смяна на имена и дори започват ново първенство. След два кръга то е прекратено, защото управляващите се опасяват, че това е опит за запазване на статуквото.

Източник: Фейсбук

По новата структура във всеки град има отбори Динамо, Спартак, Торпедо и т.н., като те са съответно подчинени на софийския с това име. Малко преди тази реформа се появява и военният отбор ЦДНА, който заради специфичната позиция на армията в обществото става тотален хегемон.

Първенствата преминават при абсолютна доминация на софийските отбори, а сред тях най-отгоре е ЦДНА. За провинциалните градове остава възможността да имат по някой отбор в А група, който да дава възможност на публиката да гледа мачове на софийските майстори.

След "априлския повей" през 1956 година се прави нова реформа, която ликвидира вертикалната структура, но запазва появилия се скрит професионализъм. В България спортът се води за аматьорски чак до промени през началото на 90-е години. През 1957 година доброволните спортни обединения са трансформирани в дружества за физкултура и спорт. За няколко месеца са върнати старите имена: Левски, Славия, Ботев и т.н. В провинцията дружествата стават самостоятелни. В окръжните градове се правят обединения и за всеки комитет на партията става въпрос на чест да има силен отбор в А група. Появяват се: Дунав, Берое, Сливен, Етър, Ботев (Враца) и т.н. Тези тимове стават равностойни на софийските. Пловдивските Ботев, Спартак и Локомотив започват да оспорват призовите места и дори титлата.

60-те години са времето на най-голям възход на българския футбол. Изоставането спрямо развитите във футболно отношение държави е наваксано. Може смело да се каже, че нашият национален отбор влиза в световния елит. България се класира за 4 поредни Световни първенства: 1962, 1966, 1970 и 1974 година. Елиминирани в квалификациите са Франция, Белгия, Полша, Холандия и Португалия. Все тимове, които са сред най-силните. През 1968 националите стигат до финал на Олимпийските игри в Мексико. В тази надпревара държавите от Източния блок участват с най-доброто, а някои от другите страни пускат професионалисти, маскирани като аматьори.

Републиканските първенствата са изключително оспорвани. По няколко тима се борят за титлата до последните кръгове. Софийските отбори рядко успяват да вземат нещо при гостуванията си. Най-интересно е през 1967 година. Тогава шампион става Ботев (Пловдив), при наличието на два полуфиналиста за Европейските клубни турнир: ЦСКА Червено знаме (КЕШ) и Славия (КНК). Тогава не липсват скандали за уговорени и "съдийски" мачове, но качеството на играта е съизмеримо с това в най-добрите първенства.

В началото на 1969 се прави поредната реформа, която е продиктувана от желанието България да стане световна спортна сила, а и да се потушат всякакви наченки за ревизиране на официалната социалистическа линия. Създадени са две Суперструктури: ЦСКА Септемврийско знаме под крилото на армията и Левски-Спартак като част от министерството на вътрешните работи. Това дава огромен тласък на международните спортни успехи, но унищожава конкуренцията във футбола.

През периода до 1990 година всичко се свежда до дилемата - ЦСКА или Левски. Останалите имат възможността да се борят за третото място. Зевзеците тогава измислят, че у нас има "третенство".

Въпреки това провинциалните клубове при участията си в Евротурнирите показват, че нивото на българския футбол е високо. Примери: Дунав побеждава Рома, Етър прави 0:0 с Интер, Марек има успехи у дома над Байерн (Мюнхен) и водения от Алекс Фергюсън Абърдийн. Академик побеждава Милан в София с 4:3. Пловдивският Тракия, който е обединение от Спартак и Ботев печели у дома срещу Барселона и Байерн (Мюнхен), Берое за малко не елиминира италианския гранд Ювентус. ЦСКА през това време се утвърждава като един от силните отбори в цяла Европа и печели победи срещу шампионите на континента.

Източник: Фейсбук

През 1985 година назряват политическите промени и след скандалния финал за Купата идва ред на поредната реформа. ЦСКА Септемврийско знаме и Левски-Спартак са първоначално разформировани, а след това девоенизирани и обособени като отделни футболни клубове, Средец и Витоша. Останалите тимове са също обособени като футболни клубове извън дотогавашните дружества за физкултура и спорт. Но до 10 ноември 1989 година финансирането и функционирането на практика остава същото.

След промените в началото на 90-е години държавата тотално се оттегля от спорта и клубовете трябва сами да се оправят. В първите години качеството на българските футболисти е високо и те масово правят трансфери в чужбина. Процесът започва още в края на 70-те години, но тогава играчите са изпращани в странство като специалисти, като държавата е прибирала всички суми, включително и голяма част от възнагражеденията. Тогава се получава парадокс, че нашите, въпреки че бяха на нивото на най-добрите, получаваха мизерни доходи и бяха склонни да отиват в посредствени първенства като кипърското например, което беше около или под нивото на нашата В група.

В началото на 90-е години беше последният възход на националния отбор. Играчите отгледани в предишната система отидоха да играят в най-силните първенства, като в същото време качеството на нашата А група започна да спада драматично. Четвъртото място в САЩ 1994 даде фалшивата илюзия, че нещата се развиват в положителна посока.

В същата година имаше масови фалити на клубно ниво и огромно количество служебни резултати. От картата започнаха да изчезват клубовете, които бяха в основата на българската футболна пирамида в годините. Постепенно изпаднаха Сливен, Етър, Берое, Ботев (Враца), Дунав, варненските отбори. От друга страна се появи Нефтохимик, който беше финасиран от най-голямата фирма в страна. Появиха се нови клубове без сериозна история, но финасирани от успешни бизнесмени като Литекс и Левски (Кюстендил).

Източник: https://www.facebook.com/pg/CollectorsLevskiSofia

До титла успя да стигне и историческият Славия, но благодарение на намирането на добър спонсор. Същото стори и един от най-популярните тимове - Локомотив (Пловдив).

От грандовете по-добре се справяше Левски. Първо, благодарение на Томас Лафчис, а след това заради единствения мобилен оператор. В ЦСКА имаше моментни успехи по време на управлението на Валентин Михов и спонсорството на Мултигруп. Но двата софийски колоса загубиха предимството си.

Държавата се опита да въведе ред в организацията на клубовете, като ги задължи да станат акционерни дружества. Това за съжаление не постави клубовете на пазарен принцип и те в годините продължиха да кърпят положението с търсенето на сериозно благодетели.

За момент в началото на новия век Левски имаше шанса да тръгне по правилния път с успешен пробив в Европа. Тогава дойдоха сериозни постъпления отвън. За съжаление това продължи за кратко и увеличаващата се издръжка отново започна да бъде покривана от благодетели.

Източник: GettyImages

Появата на Лудогрец катализира срива на грандовете. Тимът от Разград стана абсолютен доминатор у дома, а с редовните си много мачове в Европа си осигури огромни за нашия мащаб приходи.

ЦСКА и Левски се опитваха да се конкурират с правенето на големи разходи за трансфери и заплати, но възвращаемостта беше почти нулева. Това ги вкара в спиралата на дълговете, довела до сегашното състояние на нещата. Все по-трудното намиране на нужните големи суми, направи издръжката и функционирането на тези отбори практически невъзможно.

Моделът Лудогорец е възможен в България само за един и максимум при много зор за два отбора. Ситото в Европа е толкова голямо, че в Шампионската лига могат да влезнат два до три отбора от Източна Европа. Ситуацията в Лига Европа е малко по-добра, но и там числото е около 10 клуба от бившия социалистически лагер. Не случайно УЕФА иска да направи трети турнир, който да бъде за по-слабите страни. Но разликата в бюджетите е колосална. Най-добрите вече гонят един милиард евро годишно, а у нас 10 милиона евро се счита за непосилна сума.

Източник: LAP.bg

Всички пера за приходи са нулирани. Публика и без коронавируса у нас практически няма. Събирането на 3-4 мача годишно по 15 хиляди зрители не може да доведе до постъпления. Преди 40 години по-малко от 100 хиляди зрители на кръг се е считало за слаба посещаемост. Сувенири и артикули могат да продават само най-големите и те го правят по цял свят. Сумите за телевизионни права у нас, въпреки платената телевизия, са също нищожни.

Както и да се развият нещата с Левски, светлина в тунела няма. Единственото, което може да поддържа статуквото е продължаването на модела "бащица". Но това ще гарантира със сигурност все по-голямо изоставане спрямо най-добрите.

Ако някой има съмнение, нека си припомни тъжния мач с Англия през октомври. Полупразен "Васил Левски". Нашите футболисти бяха разминавани като колчета и паднаха с минималното 0:6. Двубоят влезе в световните хроники не с играта и резултата, а с инсценирания отнякъде "расистки скандал".

Източник: LAP.bg