Футболът е бизнес. Това е сентенция, която вече е ясна дори на най-големите фенове-романтици. Най-популярната игра отдавна се е превърнала в начин за печелене на пари, всичко останало - страстта, желанията на феновете остават на заден план. В България обаче това започва да става все по-натрапчиво. Едно трябва да е ясно на всеки един фен

- пари в българския футбол няма, просто няма.

Розовите сънища за мащабни трансфери, за разточителни селекции и правенето на супер отбори са митове. Толкова пари няма, а и да се появят някъде, няма да бъде за дълго. Затова и Левски вероятно ще продаде голямата си звезда Гарра Дембеле. Затова вероятно ЦСКА няма да може да задържи нито Райс М'боли, нито Маркиньос.

Литекс също при първа възможност ще пласира някоя от звездите си, както направи с Ивелин Попов в края на лятото. Локо (Сф) пък вече продаде Асамоа, Локо (Пд) е напът да се раздели с Карвальо... Примери колкото щеш. Всеки футболист, който горе-долу успее да направи силно впечатление, мигновено бива продаван. Това няма как да не породи дискусия. Прави са със сигурност тези, които казват, че „който плаща, той поръчва и музиката".

Това е абсолютният и неоспорим факт. А и по-добре даден клуб в крайна сметка да закрепи финансовото си състояние и да продаде даден играч в разцвета на силите му, вместо да го пласира, когато вече ще може да вземе само жълти стотинки. Прави са и тези обаче, които казват, че отбор не се прави с продажби. Отбор, силен, голям, за Европа, каквито постоянно обещават да правят в Левски, Литекс и ЦСКА най-вече, се прави с качествени попълнения, които да играят заедно поне година-две, преди да се търсят резултати.

При всичко това едно нещо е най-важно в момента - ясна позиция на клубните босове. Такава, каквато е изказал досега май само Николай Гигов. Наскоро той даде интервю, в което ясно обясни, че парите свършват и всеки по-класен играч има цена. Това е истината. Това трябва да направят час по-скоро и Тодор Батков, и Димитър Борисов и всички останали футболни босове. Вместо да рисуват розови картини за влизане в Шампионска лига, те трябва час по-скоро трезво да обяснят на феновете на отборите си, че пари няма и всеки шанс за добър трансфер няма да бъде изпуснат.

Оттук-нататък това може и да не се окаже чак толкова лошо за футбола ни. Продажба на звездите ще означава шанс най-после за онези таланти от школите, за които постоянно слушаме. И тъй като почти никой не намери смелост да заложи по-смело на тях, най-вече в двата родни гранда, това май ще стане по принуда. На всички обаче трябва да е ясно, че така няма как да се очакват големи резултати в близко бъдеще.

Ако нещо се получи, о'кей, ако не - това би било най-нормалното нещо на света. Важна е обаче позицията, мъжката позиция на футболните босове, които вместо да се занимават с ежедневни заяждания кой имал висше образование и кой не, на кого дали дузпа и на кого не, да седнат и да намерят най-после начин да направят продукта „футбол" продаваем. Защото футболът в България е проект, който не може да бъде продаден. А когато не можем да продадем целия продукт, когато няма реклама, няма и фенове на стадиона, остава да продадем единственото стойностно - класните играчи у нас. И това се налага, за да го има футбола. Тъжно, но факт.