Емил Атанасов: Женският футбол заслужава внимание

Женският футбол определено не е сред най-популярните спортове у нас. Статутът е изцяло аматьорски, но въпреки това в последните години дамите ни постигат доста сериозни успехи. Държавният първенец НСА ще участва за поредна година в Шампионската лига, а в същото време националният ни отбор играе квалификации за световно първенство. За подробности за всичко това потърсихме старши треньора на държавния първенец НСА и национален селекционер Емил Атанасов. Той ни прие в Националната спортна академия, където бе любезен да отговори на въпросите на "Топспорт".

- Г-н Атанасов, тъй като женският футбол определено не е сред най-популярните спортове у нас, разкажете ни за спортния календар у нас...
- В България се провеждат няколко надпревари. В държавното първенство участват 8 отбора - НСА (София), Олимпия (София), ЛП Суперспорт, Грандхотел Варна, Болярка (Велико Търново), Благоевград, Вихрен (Сандански), Берое (Стара Загора). Очаква се групата да се разшири, защото е възможно и отбор от Пловдив да се присъедини, както и тим от Враца.

Вторият важен турнир е надпреварата за Купата на България. Има и още една надпревара - турнир в Сандански.

- Какъв е статутът на клубовете? Как се финансират те?
- Статутът е изцяло аматьорски. Оттам идват и проблемите при финансирането, тъй като всичко е изцяло на местна инициатива, на добро желание по места. Ние, в НСА, сме добре. Тук е моментът да изкажа благодарност на ректора на Спортната академия г-н Лъчезар Димитров, който е създал прекрасни условия. Той е и председател на Комисията за женски футбол към БФС. Когато сме с националния или клубния тим, можем да ползваме както хотел, така и всички съоръжения и цялата база, която е налична тук. Това ни дава възможност за качествена подготовка и възстановяване.

- Разкажете повече за участието на ръководения от вас тим в Шампионската лига. Начинът на провеждане на надпреварата същият ли е както е при мъжкото издание на турнира?
- Шампионската лига при дамите, също както е и при мъжете, е най-силният и доходоносен турнир. Начинът на провеждане обаче е малко по-различен. Отборите, които са в една група, се събират в дадена държава и играят по веднъж помежду си. Както е в груповата фаза на европейско или световно първенство. Няма го т.нар. "разменено гостуване". Всичко останало обаче съответства на мъжкото издание на надпреварата. За последните няколко години имаме няколко участия в този турнир. Балансът ни в надпреварата е 4 победи, 2 равенства и 4 загуби. Както добре знаем, няма мъжки тим у нас, който може да се похвали с подобна статистика. По правилник от групата се класира само първият тим, а ние досега от 4 участия три пъти сме завършвали втори в групата.

- Знаете ли съперниците си през тази година и кога започва надпреварата?
- Груповата фаза ще се проведе в Македония от 29 юли до 5 август. Наши съперници ще са Монпелие (Франция), Колакс-Вайк (Фарьорски острови) и местния тим Тиквешанка.

- Слушайки имената на съперниците, Монпелие ли се явява най-сериозният фаворит в тази група?
- Да. Монпелие са безспорният фаворит. Всички останали отбори са от нашата черга, както обичаме да казваме треньорите, и можем да ги победим.

- Някакви по-специални цели поставяни ли са ви?
- Не. Целите са само и единствено добро представяне. Ако все пак успеем да прескочим груповата фаза, би било добре дошло за нас, но не е задължителна цел.
(б.а.-В този момент разговорът ни е прекъснат, тъй като няколко момичета от отбора на НСА се присъединяват към лагера и се отбиват при треньора си. Той ми посочва едното момиче и обяснява, че играта й с глава може да бъде сравнена единствено с тази на Наско Сираков в най-силните му години, за да ми покаже, че и женският футбол има своите безспорни достойнства).

- Следващият въпрос е за националните гарнитури. Как стоят там нещата?
- Най-голямото ни достижение е, че за първи път от 12 години ще участваме в световни квалификации. Допускането дори е много трудно, защото трябва да се осигурят нужните условия. В тази връзка е редно да благодаря на БФС, защото постепенно започват да се правят доста неща за националните гарнитури и за женския футбол, като цяло. Естествено, нужни са пари и реклама, за да има ефект, но първите крачки са направени. Ако повече хора се вгледат в женския футбол, определено има какво да видят. Да се върна обаче на календара. Най-често участваме в турнири в съседни нам страни. Балансът ни там е повече от добър - спечелили сме 3 от последните 4 надпревари. Сега за световните квалификации сме в една квалификационна група с Дания, Шотландия, Гърция и Грузия.

- Как са разпределени силите между тези държави?
- Дания е безспорният фаворит. Шотландия също е много силен тим, който игра и загуби бараж с Русия за европейско първенство. Грузия и Гърция са ни познати отбори. От нашата черга са, защото доста пъти сме играли на турнири тук. Реално погледнато, ако успеем да завършим на второ или трето място, ще е огромен успех за нас.

- Разкажете малко и за другите национални гарнитури...
- Девойките до 19 години ще играят квалификации от 19 до 24 септември. Треньор в тази възраст е Вальо Чакъров, а негов помощник е Силвия Радойска, която е и национална състезателка. Тяхната цел е само и единствено добро представяне. Все пак те са в една група с настоящия еврошампион Италия. На девойките до 17 години наставници са Емил Кърцелски и Весела Тепешанова.

- След като ни запознахте с календара и целите пред нашите женски отбори на клубно и национално ниво, нека да поговорим малко за най-популярната игра при дамите по принцип. Има ли някаква разлика в методиката на подготовката при тях и при мъжете?
- Не. Методиката е абсолютно една и съща. Единствената съществена разлика е в натоварванията. Грубо може да се каже, че дамите ги подлагаме на около 70% от натоварването, което понасят мъжете футболисти. Всичко останало обаче е същото.

- А имат ли дамите същата тактическа дисциплина, възприемчиви ли са колкото са и мъжете?
- Дори бих казал, че са по-възприемчиви. Жените слушат повече и се стараят повече. В мъжкия футбол има един проблем - прекалено много се играе за пари. Не че и при жените няма желание да се изкарат средства покрай играта, но е в много по-малка степен.

- Тъй като статутът на женския футбол у нас е на аматьорско ниво, налага ли ви се да правите много компромиси?
- Компромиси правя, само когато се касае до някакъв личен проблем или нещо подобно. Защото правя максимално малко отстъпки, затова постигаме и сравнително добри резултати.

- Какви са проблемите, които изпитвате?
- Доста са. Аматьорският
статут ни кара да търсим начини да се съвместяват нещата - студентките да си продължават учението, а тези, които работят - работата, като паралелно вървят по план и тренировките. Трудно е. Ние имаме добри условия, но пак повтарям, че в много други клубове нещата не стоят по такъв начин. Там всичко се крепи на ентусиазъм.

- И един въпрос за финал. Вие сте преподавател в катедра "Футбол" към НСА. Кои са големите проблеми на българския футбол?
- Проблемите са много. Като се започне от липсата на бази и се стигне до треньорите. Не искам да използвам силни думи, но има доста самозванци в България. Без да познавам абсолютно всяка една школа, мога да се обзаложа, че в 90% от тях има поне по един наставник, който няма нужния лиценз да върши подобна работа. Треньорството е занаят, който трябва да се учи. Разговарял съм с доста хора, които така, в свободен разговор, показват качества, но когато трябва практически да проведат тактическо занимание просто не могат да се справят. Много хора си мислят, че да си треньор е лесно, но изобщо не така. Понякога дори е прекалено трудно.