Треньор №1 на XX век Димитър Пенев донесе най-големия успех на българския футбол - четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Почетният президент на ЦСКА говори пред "Преса" за племенника си Любо, за проблемите на "Армията" и за политическата ситуация в страната.

- Г-н Пенев, останаха ли в миналото драмите и скандалите около ЦСКА?
- Такива кризи винаги е имало - един треньор води подготовката, друг е направил селекцията, а накрая трети поема тима, в случая Радуканов. Добре че той постоянно бе около "Армията". Собствениците намериха време и средства, пратиха го на две-три места на специализация. Кратка, но от полза за него, и за клуба.

- Беше ли грешка Миодраг Йешич?
- Бях убеден, че той не е подготвен. Иначе е качествен треньор. Но явно не се чувстваше комфортно. Може би различната схема на футбола и различните температури в Саудитска Арабия са повлияли.

- Той посочи футболисти началници, заради което ЦСКА не върви вече няколко години...
- Тази информация според мен я е получил от друг човек в клуба, не е на база собствените му впечатления. Не съм съгласен с него.

- След завръщането на Емил Костадинов не се ли събрахте твърде много директори?
- И Костадинов, и Паро Никодимов са се доказали и на терена, и като треньори. След идването им е по-спокойно. Беше трудно в последните години, нямахме титли, а споредно с това заплатите са невероятно високи без да има резултат. Разделихме се с добри играчи, които трябваше да продадем по задължение, за да компенсираме задълженията на десетина футболисти, получаващи твърде високи суми. Това създаваше напрежение вътре в отбора. Знаете как някои по-рано излизаха във ваканция, после по-късно се прибраха, докато останалите се готвят и тренират. Така се разваляше колективът.

- Отделиха ли се собствениците окончателно от ръководството?
- Не напълно. Но ние започнахме да взимаме нещата в свои ръце. Беше ни трудно с намаляването на заплатите и развалянето на някои договори. Хората, които ни разбраха, за кратко се съгласиха и подписаха на по-ниски възнаграждения. С останалите най-вероятно ще се разделим след края на сезона.

- Покрай лицензирането всичко спокойно ли е?
- Все още четем публикации, че този или онзи няма да получава. Вярвам обаче, че до няколко дни УЕФА ще обяви, че сме чисти. Не знам дали има напълно изряден клуб в България.

- ЦСКА подобри резултатите и играта си, титлата цел ли е?
- Всеки иска да сме първи, да играем в Шампионската лига. Вече организацията е на ниво, но не зависи само от нея. Сега трябва да търсим повече и от футболистите. Сега други клубове празнуват - кой 100-годишнина, кой 80, 70... Ние скоро също имаме юбилей - 65 години! И в почти 50% от това време сме били шампиони - 31 титли. Така че ще е тъжно и тежко, ако не вземем Купата или не се класираме в челната тройка на "А" група.

- На какво се дължи слабата форма на Левски и Лудогорец?
- Още преди сезона споделих, че Левски с тази организация и с това открито спонсориране е фаворит. Но треньорите и състезателите не отговориха на предоставените им условия. И сега всички сме на едно ниво. Литекс пък доказа, че за две-три години може да се изгради много добър млад състав със собствени кадри. Имат още пет-шест момчета в школата, които са готови догодина да влязат в мъжкия отбор. Такива не виждам нито в Левски, нито в ЦСКА.

- Повлия ли политическата ситуация на случващото се в Левски?
- Не. Едва ли. Решенията за "сините" не се взимат в перспектива за една или две седмици, те са решения за цяла година, че и за следващата. Никакво влияние не може да окаже. Ние също бяхме на ръба да намерим спонсори от няколко места. Надявам се това да се случи до края на сезона.

- Как гледате на протестите, които свалиха правителството?
- Като виждам какво става по улиците, си спомням 1994 г. Тогава не беше по-леко положението, отколкото в момента. Но за общ държавен късмет националният тим се класира в САЩ и направи супер представяне. Покрай нас хората се обединиха в любовта си към България.

- Малко след Евро 1996 г. обаче те пак излязоха на улицата.
- Големи грешки направи тогава БФС, Бог да прости Иван Славков. Моят договор беше до края на европейското, а още през януари те бяха сключили предварителен контракт с наследника ми Христо Бонев. Знаех за това, не се притеснявах, но се усещаше, че ръководството вече няма доверие и търси промяна. Получи се разминаване - вместо да продължим нагоре, ние се слякохме надолу. И в последните две-три години не знаем имаме ли национален отбор.

- Сега вече имаме.
- Да, но все още сме далече от онзи тим. Тогава почти стигнахме до финала на световното! Сега играчите имат качества, но опитът им е твърде малък в сравнение с изпълнителите от онзи отбор.

- Все пак започнаха да ви сравняват - вашата Пенева чета и четата на племенника ви Любослав.
- Дано той да ме настигне и дори да ме задмине. И понеже знам, че ще ме питате - да, чуваме се и се виждаме с племенника, няма нищо скрито-покрито. Не му помагам с нищо, той си е изграден треньор. В него има много запазена информация от десетте години, прекарани в Испания. И да не се класираме сега на световно, той няма да спре. Ще търси максимална изява, след като навърши 50 години.

- Виждате ли го в бъдеще като треньор в Испания?
- Защо след време и той да не се пробва във Валенсия, в Атлетико (Мадрид) или другите?

- Христо Стоичков се съгласи да стане лице на новосформирано студунтско движение. Подкрепяте ли го?
- Решението си е негово. Той е популярен в целия свят. Още като си тръгна от националния отбор, предрекох, че няма да избяга от футбола, защото като състезател е спечелил всички възможни трофеи и това го мотивира. Така и стана, работи в Испания, ЮАР, Русия, сега го търсят от Мексико, Китай и Арабския свят. В момента мисля, че някои хора действат за това той да влезе в политиката. Смятам, че му е рано да се впуска, нека се концентрира върху футбола. Нека поддържа политиката, но да стои встрани от нея.

- Ако вас ви поканят за лице на партия, ще се съгласите ли?
- Моята партия е футболът. Нямам против нито един политик, стига да работи за народа и младите да се чувстват истински българи. Според мен големите спортисти не трябва да се месят в политиката, освен за да помагат на спортовете, в които са участвали. Да търсят средства, спонсори, да създават условия. Никой не може да отреме това, което Бойко Борисов направи, обърна внимание на спортните площадки, на терените. Преди демокрацията във всеки един завод на работа се водеха спортисти. Вижте миньорите в Перник, фабриките в Димитровград и Враца, рафинерията в Буржас, корабите във Варна. Там се водеха на работа спортистите... И между другото всичко пак бе против ЦСКА - Левски за какво се обедини със Спартак? За да станат офицери от полицията...