Димитър Илиев бе избран за футболист на България за втори пореден път. По този начин капитанът на Локомотив Пд се нареди до велики имена от историята на българския футбол. Митко спечели цели два пъти приза, който така и не бе връчен никога на легендарни фигури като Димитър Якимов, Петър Жеков, Наско Сираков... Той спечели награда, която не успяха Христо Колев - Бащата, Едо Ераносян и много други, оставили имената си със златни букви в историята н Локомотив. И всичко това е поредното доказателство за девалвацията на футбола ни. И някак си странно и нелогично звучи победителят в анкетата да не печели нито една категория. Причината най-вероятно е "разводняването" на гласовете. Една част от журналистите гласуваха за него като за халф, а друга го постави на първо място за нападател. Тук може би вината е и в организаторите, които заслужават адмирации, че въпреки тежката обстановка все пак намериха начин за провеждане на анкетата и церемонията, но за в бъдеще трябва да направят така, че да бъдат избегнати подобни конфузни ситуации и да се знае кой играч на коя позиция участва в допитването. Но да се върнем на самия избор.

Няма смисъл да прогнозираме какво щеше да се случи с Илиев, ако бе роден 10, 20 или 30 години по-рано. Просто времената и стойностите в родния футбол вече са други. Днес той определено е един от най-добрите български футболисти, който улови момента и в две поредни години спечели приза. Митко Илиев се нарежда в наистина отбрана компания - само Георги Найденов, Христо Бонев, Кирил Ивков, Христо Стоичков, Димитър Бербатов и Ивелин Попов са печелили наградата поне два пъти поред.

Илиев наистина оставя ярка следа на "Лаута". С него в състава Локомотив две години поред спечели купата и се представи много добре в евротурнирите. Той бе най-ярката фигура в отбора. И успехите на черно-белите в този период ще се свързват най-вече с неговото име.

Преди 10-ина години никой не си е и помислял, че Митко може да стане Футболист на годината. Дори и на самия него подобна мисъл едва ли му е минавала през главата. Тогава това граничеше с научната фантастика. Преотстъпваха го наляво-надясно, имаше някакъв неврзачен престой в чужбина, но откакто се завърна на "Лаута", всичко за него тръгна стремглаво нагоре. Подава, вкарва, шутира, присъствието му на терена винаги се усеща, отличава се с висок футболен интелект.

Аргументи да спечели приза имаше и Валентин Антов. 20-годишният талант на ЦСКА бе футболистът с най-много игрови минути през изминалата година. Бе несменяем титуляр както в първенството, така и в евротурнирите. Израстването му бе осезаемо. Младокът остави зад себе си силна година с едно изключение - гостуването на Йънг Бойс. Не може да се отрече обаче, че се справи блестящо в мачовете с Рома и демонстрира постоянство през цялата година. Антов остана в подножието, но спечели приза за най-добър защитник. От него зависи да не се превърне в поредната пропиляна надежда не само на ЦСКА, но и на родния футбол. Той дебютира при мъжете едва на 14 години и оттогава постоянно надгражда. С лекота може да се прогнозира, че ако продължава по този начин, съвсем скоро и той ще стане Футболист на годината. И то многократно.

Кой как гласува за "Футболист на годината"

Кой как гласува за "Футболист на годината"

Вижте тук