Димитър Бербатов: Никой не вижда футбола така, както го прави Лионел Меси

"Индипендънт" нареди името на Димитър Бербатов редом с тези на Ерик Кантона, Денис Бергкамп, Джанфранко Дзола, Давид Силва и Месут Йозил.

Ето какво публикува изданието днес:

"Тичам към топката и виждам съперника да игра. Докато тичам си мисля какво да направя. Това са две секунди. Две секунди. Случва се много бързо. После, изведнъж, дори не знам как да го опиша, намираш най-добрия вариант. За това обръщане бях в ситуация, в която трябваше да направя нещо. Какво правиш? Обръщаш се и просто опитваш да оставиш топката в игра? Това е малко скучно. Дори не знам как да го опиша, но искаш да преодолееш защитника, искаш да забавляваш, да накараш публиката да възкликне. Просто го чувстваш и се случва. Автоматично импровизирах и го направих. Когато преодолееш играча като срещу Уест Хем и чуеш публиката да ахне, искаш да играеш така още повече!

Източник: LAP.bg

Просто това е различен начин да гледаш на играта. Някои играчи се борят с топката, когато я имат, мислят си "какво правя с нея сега? Но за мен може би беше ДНК, идващо от баща ми, който бе футболист. Това е просто начинът, по който виждам футбола. Опитвам да мисля една стъпка напред. Гледам те, но в същото време гледам какво се случва там, където са всички на терена. Гледам към две или три решения. Не се получава всеки път, но когато го правиш много пъти се превръща в навик. Топката идва и мога да я отиграя веднага, без да гледам.

Като Бергкамп например. Той е истинско удоволствие за гледане. Но не само трикове без ефект. Когато той прави нещо, то е с цел. Като голът на Бергкамп срещу Нюкасъл. Това не е нещо, което би пробвал в тренировка. Това бе очевидното решение за него в мача, точно като Роналдиньо.

Източник: GettyImages

Лео Меси пък гледа на футбола напълно различно от всички други. В момента, в който той получава топката, виждаш от езика на тялото му, че се чувства толкова комфортно с топката. И в момента, в който започнеш да тичаш и опиташ да му я отнемеш, той вече има пет решения: къде да подаде, къде да тича. И докато тича вижда още решения. Това е напълно различно ниво сега. Не можеш да го научиш. Просто е в главата ти.

Източник: EPA/БГНЕС

Някои играчи вкарват и празнуват като луди. Това не съм аз. Външно за мен е нормално, вътрешно празнувам. Оставях впечатлението, че съм над нещата, но вътрешно чувствах напрежението. Преди мачове, след мачове, след загуба, след пропуснат шанс, когато не съм играл добре. Ние сме хора. Няма значение колко се преструваш на силен, ще усещаш напрежението от време на време. Важни е как се справяш. Няма нищо странно да говориш с психолог. Големите отбори трябва да имат такъв, особено в днешни дни с толкова много обиди и критики. Ще повлияе на представянето си. Ако имаш някой, който да ти помогне, ще ти е от полза. Не е лесно. В такива ситуации напрежението е голямо, темпото е високо, има повече грешки. Всички започват да чувстват паниката по някакъв начин. Бързат. Начинът, по който играех, можеш да успокои всички и да им кажеш, 'момчета, просто имайте доверие в моите способности'. Ако имаш някой като мен, който показва увереност и спокойствие, дори и вътрешно да трепери, е добре за отбора. Играл съм с такива играчи. Понякога си под напрежение и поглеждаш назад и виждаш Гигс и Скоулс, които са спокойни.

Източник: Twitter

Фъргюсън знаеше, не само с мен, че ако даде свобода и доверие на играча да прави нещата както може, това ще е от полза на отбора. Като срещу Уест Хем. На правилното място в правилното време. Ако имаш способностите и увереността, знаейки, че шефът ще е щастлив, ако опиташ, ще го направиш. Ако играех сега, щеше да е по-трудно за мен. Ако не си достатъчно бърз, компенсираш с бързина на ума и позиционаране на терена и изглеждаш много по-добре от някой, който е много бърз. Опитвах да играя по-просто. Ако изневеря на моя начин на игра, това няма да бъда аз. А ако не се чувствам щастлив, няма да играя добре", каза Бербатов.

Бербатов: Англия е фаворит в нашата група, но във футбола всичко става

"Доста неща уж нямаше как да се случат във футбола, но станаха"